Качамак

Винаги съм свързвала качамака с липсата на ток,  бумтенето на нафтова печка, с баба, дядо и батко. Баба правеше качамак, в голяма тенекия от сирене. Бъркаше го с часове с дълга точилка,  а ароматът му  направо ме влодяваше. Спомням си как го изсипваше в голяма тепсия и го режеше с червен конец.  Баба сервираше качамака с пържено свинско месце, приготвено на същата нафтова печка.  Аз по това време не мога да кажа, че съм обичала супер много качамак, но ароматът беше толкова добър, че се лъжех да го ям.  Обаче батко, който по това време ни беше на гости,  заяви на баба: “Аз няма да ям храна за прасетата”. Спомням си, че бях толкова впечатлена, че повтарях това със седмици и се хилих като идиот.  От тогава не бях яла качамак. С учудване разбрах, че  Стефан бил обичал качамак. Не можех да повярвам, но се реших да направя като качамака на баба! Ето и продуктите:

• 1 в. ч. царевично брашно
• 3 в. ч. вода
• 1 ч. л. сол
• 40 г. краве масло
• малко сиренце
• червен пипер
• магданоз по желание

Сложих водата да заври. Посолих. Бавно започнах да прибавям царевичното брашно, като постоянно разбърквах. Получи се каша, която продължих да бъркам, докато по тенджерата започнат да остават “пътечки”. Прибавих маслото и бърках докато се стопи. След това изсипах качамака в плосък съд и го оставих да изстине. Гарнирах със сиренце, червен пипер и  малко магданозец. Получи се следното нещо:

Качамак като на баба

Tagged: качамак, царевично брашно

Posted in: Банички, хлебчета и разни други