Панирани пилешки хапки с витаминозна салата

Posted on ноември 19, 2009

1



11 – ти ден: Из дневника и рецептурника на една луда

Есен е, обедното слънце мързеливо препича сивия град. В цялата суматоха от коли, трамвай и хора, аз мисля само за теб. Затова днес искам да ти кажа колко много те обичам. Никога не съм мислила, че ще обичам някого толкова силно, че ще искам да го прегърна  и никога да не го пускам.  Дали това е от хормона, незнам. Когато помисля за теб и думата обич мине през главата ми се разплаквам. Днес цял ден съм като зашеметена. Главата ме заболя от сълзи, да мисля с какво съм заслужила теб! Да мисля какво да ти дам, като аз съвсем не съм съвършенна. Как да те възпитавам тогава, на какво да те науча? Животът ми е наниз от грешка, след грешка и съжаление че съм ги направила. Всъщност, единственото което искам, мое малко момиченце, е да не ме съдиш много строго, за грешките които ще допусна с теб. Въпреки, че не искам да има такива. Ето пак се разплаках!  Дано да не си толкова емоционална като мен. Това също ме дразни! Предопределеността! Коя съм аз за да казвам каква да си и каква не! Ти сама ще избереш! Мисля, че това е най – голямата грешка на родителя – да казва какъв да си и каъв да не си. Да иска и да очаква безропотно подчинение. Да иска да е горд, без да пита детето какви са неговите желания. Започваме с името! Ние казваме, ние го избираме! А после, когато то не го харесва? Не може ли децата сами да избират имената си? Трябва ли да ги кръщавами винаги на някого? Това много ме дразни. Не искам да съм такава. Веднъж една жена ми каза „Няма значение какво искам аз, няма значение как съм аз“, а аз й  се измях в лицето. Сега вече разбирам. Само ти да си добре! Само ти да си щастлива!  Знам, че понякога ще ме мразеш заради това, но някак си съм го приела в сърцето си. Не те очаквах, влезе в живота ми така изведнъж. И колкото и да се опитвам да не мисля за теб,  установявам, че е невъзможно.И все по силно те искам. Искам да си моя.  И в сънищата си съм с теб и искам да те закрилям, моя малка принцесо. Побърквам ли се?

Стига толкова, разкъсани мисли и слово излияние! Каквото има да става ще стане! Нещата може би до някъде са необратими, пък и главата ми ще се пръсне от рев. Така че да пристъпим към днешната манджичка.

Панирани пилешки хапки с витаминозна салатка:

  • 500 гр. пилешки гърди, нарязани на тънки хапки
  • щипка черен пипер
  • щипка кимион
  • сол
  • щипка мащерка
  • сок от 1 лимон
  • 2 яйца
  • 1 ч. ч. брашно
  • мазнина

От лимоновият сок, подправките и солта правим марината и овалваме пилешките хапки добре в нея. Оставяме да престои в хладилника от 10 мин до 1 час.  Загряваме мазнината.  Овалваме всяка хапка в брашно, а после в добре разбито яйце и пържим до златисто. Това е! Бързо, лесно и вкусно. Много не здравословно разбира се, от тефтера на мама. ;) Ваня, между другото, това ства за Новогодишното парти. Можеш да гарнираш всяка хапка с маслинка и да ги набучиш на клечки! :) Е играчка е, ама то кое не е?

За салатката е необходимо прясно, тънко нарязано зеле, настъргани моркови и цвеко, малко сол, зехтин и лимон.  Знаете:  зелето се стрива със солта и се добавя всичко останало. Хубаво се размесва. Ето го крайният резултат:

Панирани пилешки хапки с витаминозна салата

Панирани пилешки хапки с витаминозна салата

Добър апетит, а ако е за нова година и весело изкарване! :)

About these ads