Раят
Понякога се питам какво е изпитвал Колумб когато е тръгнал да открива Новия свят. Какви мисли и чувства са витаели из неговото тяло? Как се е преборил с всички трудности и е живял в заблуда? Дали е изпитвал онзи трепет, който аз изпитвам когато тръгвам на пътешествие? Наистина ли е открил Раят? Какво е раят? Място ли е или състояние?
Според Заратустра това е “страна на хвалебствия и химни”. Според Християнството това е онова невероятно красиво място, от което са изгонени Адам и Ева и сега се пази от двама херувими. Господ ще го отвори само за достойните си чада. Според мюсюлманите това е мястото на 7 – те небета. Там всеки правоверен ще притежава килими, палати с апартаменти, жени според заслугите и ще хапва от онези вкусни бонбонки.
Аз пък, винаги съм мислила, че като умра, енергията ми някак си ще се трансформира, аз ще стана лека, малка прашинка, без мисли и с едно чувство – любов. Ще се рея из въздуга, слънцето ще ме пече. И всъщност ще съм навсякъде и никъде, тук и там. Няма да имам мисли, няма да мисля за дребнавото ежедневие, просто ще бъда. Няма да ме е страх. Цялото ми същество ще бъде изпито от любов към всичко. Мисля си, че тази свобода е раят. В същото време раят може да е тук на земята. Адът също. Ние сами градим натоящето и бъдещето си, ако успеем да постигнем тази свобода на духа като на малка прашинка. Ако намерим начих да заживеем в мир със себе си и околните защо тук да не е раят?!
С наближаването на зимата и Коледа имам една особенна представа и усещане за Рая. Той е някъде там, където са направени и тези снимки. Ухае на студено, на борови иглички и сладко.
Студът наистина е впечатлявъщ. Когато излизаш навън дъхът ти замръзва. Има толкова много сняг, купища и продължава да вали постоянно. Не, навън не е тъмно, а сумрачно. Когато не вали, луната кара снега да блести в най – разнообразни цветове. А вдигнеш ли очи нагоре към небето виждаш една от най – прекрасните гледки на Земята – Aurora Borealis. Понякога сядаш на масата до огромният прозорец, с чаша горещ чай и гледаш как трупа сняг или как блести северното сияние. От камината се чува онзи изкусителен звук от пукане на изгоряло дърво. Поглеждаш натам. Мъжът ти лениво се е изтегнал на диванчето с книжка в ръка. До него са седнали две хлапета, едното вече е ученик, а другото – малко пате, тъкмо станало на 3, пишат писмо на Дядо Коледа. 
Идилия. А ако трябва в рая да се хапвам нещо, хапваме мъфини и горещ шоколад. Мммммммммммммммм сладко.
Ето една рецептичка за сладки мъфини. Всъщност търсих различни рецепти за подобни мъфини. Оказа се, че всички са почти еднакви. Ето една такава цък. И една по – интересна рецепта тук.
- 2 бр. яйца
- 7 с л олио
- 200 г кисело мляко
- 100 г захар
- 1, 2/3 ч. ч. брашно
- 2 ч л бакпулвер
- щипка сол
- сладко от ягоди. Пробвах и с шипков мармалад, но определено със сладко стават по – добри
Тази смес на мен ми стигна за около 15-тина мъфина. Процедурата е обичайната. Смесвате добре всички сухи съставки. Отделно смесвате всички течни. Сухата смес се прибавя към мократа и се разбърква добре. Изсипва се във форма за мъфини. Върху всеки мъфин се слага по една чаена лъжичка от избраното сладко. Пече се до готовност на 180 градуса.
Мъфини с ягодово сладко
И последно за Раят. В едно списание прочетох, че Настоятелят в огненият храм на Заратустра бил запитан как си представя рая. Неговият отговор бил следният “Ако си добър, имаш рая още на земята. А ако си лош, още на земята носиш в себе си ада. “
Posted on ноември 23, 2009
0