Моята кухня има 2 забранени (за мен) за готвене фкусотийки. Те са под юрисдикцията на моят Стефан. Въпросните манджички са зеле на фурна и зрял боб, било то на супичка или манджичка. Веднъж си спомням бях сготвила боб, при което той само рови из чинията и се мръщи. Морковите били едри! Поскарахме се! Оказа се, че аз не разбирам.
Накрая ми разказа история за няговият дядо, който се оказв, че е готвел доста добре. От тогава между нас има негласно споразумение, той готви зеле и боб (ако иска да опита нещо ново, като гръцка баница например, аз съм ок), а аз – всичко останало.
За приготвянето на тези манджички той си е изградил цял ритуал. Първо музиката! Не забравяйте музиката, без тази подправка всичко става много постно. Напоследък Стефан звучи така: Освен това много е важна подкрепата от добро младо вино или ракийка. Постоянното надигане на капака на тенджерата пък, спомага всичките ти сетива буквално да се наситят с аромата на гозбата. Така човек по – добре разбира от каква и колко подправка има нужда. Абе какво да ви кажа. Тези мандички му говорят.
Необходимите продукти за тази вкусотийка са следните:
- 1 зелка около 3 кг, нарязана на дребно, особенно по – твърдите и части и стрита със сол
- около 100 мл. олио
- червен пипер
- дафинов лист
- чубрица
- 3 – 4 парченца от 1 люта чушка или черен пипер
- 1 буркан доматено пюре или 3 средно големи домата
- ч. л. захар
- щипка сода
- сол
- 3 парчета македонска наденица
Мазнината се загрява в дълбока тенджера и в нея леко се изпържва червения пипер. Тази процедура е кратка и бърза за да не изгори пипера. Добавя се зелето, което трябва хубаво да се обърка с мазнината и червеният пипер. След около 5 мин. упорито бъркане стефан налива водичка около 1,1/2 ч. ч. Захлюпва тенджерата, но постоянно се навърта около котлона, разбърква го почти постоянно. Когато зелето е поовряло, добавя домати консерва, разредено с малко водичка, ако е необходимо. Обърква добре. Добавя ч. л. захар и щипка сода и продължава да бърка. След като доматеният сок е “угасен” добавя всички подправки (без чубрицата) и оставя всичко да къкри, докато излишната вода се изпари. През цялото време е много внимателен. Сръбва винце, наблюдава процеса и ако е необходимо разбърква и опитва дали е увряло зелето и дали са му нужни допълнително подправки. Накрая добавя чубрицата. Разпределя зеленцето (тук вече ароматът е божествен и се носи из цялата къща, а аз като гладно куче въртя опашка около него) в тавичка. Нарязва на шайби наденицата и я подрежда отгоре. Да се получи нещо като цветенце. Запича всичко това за около 20 – тина минути. И воаля
Тази вечер, Стефан пак ще готви зеле на фурна. Разбира се ние с Вяра вече сме се настроили и освен всичко останало му подготвяме изненада! Дано да си дойде по - бързо, че вече нямаме търпение.
А на вас пожелавам лека вечер и добър апетит!













zlatko
септември 23, 2011
mnogo dobro hapvane
o4akvam s natarpenie da pishesh na skype lo6iat_nigga 
:):):):)
Muzikata bez neq ne stava