Какво е калейдоскоп? Тръбичка със стъкълца, които пречупват светлината на 45, 60, 90, 180 градуса? Или дните, в които сме били заедно и дните, в които сме били сами? А може би вечерите, в които сме се прегръщали или вечерите, в които сами сме броили звездите? Може би пътите, в които сме се държали за ръка или пътите, в които сме пътували сами? Усмивките, които сме си разменили и сълзите, които сме изплакали? Храната, която сме приготвяли и тази която сме изхвърлили? Приятелите, които сме делили и Коледите, които сме прекарали заедно? Дали калейдоскопът е нашата вселена, светлината е нашата емоция, а образите са моментите от нашият живот? Стъклата са приятелите в които се оглеждаме, може би? Едно е истина, без черен пипер няма да ни е сладко. 
Лора, Бъдни вечер, София 2009
Соня и Лора, Коледа, Южния парк, София, 2009
Коледа, Южния парк, Софиа, 2009
Следващата Коледа си пожелавам да сме три усмихнати хлапета, цели в прах и драскотини! Винаги трима, винаги… и отново да прекараме Коледа с приятели.
Svetlina
декември 30, 2009
Аз като казвах, че е малък светът
))))
Много поздрави на Соня!
kulinarnimisli
декември 30, 2009
Ха, наистина е малък светът! Ще я поздравя непременно!
nencov
декември 31, 2009
Между другото: последната снимка е на патици, чийто вид е наречен МАНДАРИН. По-красиви са ми от зеленоглавките..