Нямам снимки и май нямам време да пиша много много, да не говорим пък да готвя. Една приятелка ми каза, че ще стана като Шива щом се роди бебка. И станах и Шива и мама Барба. 
Отказах се от всичко, но от едно не мога. Не мога да се откажа от готвенето. И докато заспивам на фотьойла и чакам Вяра да се оригне (а тя сякаш на пук нещe, защото я оставям в леглото, пък на нея и харесва да я гушкам. На кой ли не му харесва?! ), заспивам с мисълта за хлебчета, банички, кексчета и торти, как меся и режа и приготвям огромни вечери, за моята имагинерна пекарна Bakery & Coffee. Така се роди идеята за пълнозърнестият хляб. Освен всичко останало, се старая да се храня една идея по – здравословно. Напоследък почти не консумирам хляб, но понякога ми се иска, малко хлебче с варено яйце или като добавка към морковената салата с чесън.
Ето я рецептата:
- 1/2 ч. ч. ръжено брашно
- 1/2 ч. ч. пълнозърнесто пшеничено брашно
- около 1 и 1/2 ч. ч. бяло брашно
- 1/3 к. ч. ленено семе
- 1/3 к. ч. сурови слънчогледови семки
- 1/3 к. ч. сусам
- 1 ч. ч. топла водичка
- 20 гр. прясна мая
- 1 ч. л. суха мая
- 1 ч. л. сол
- 2 с. л. захар
- 2 с. л. олио
Пълнозърнестото, ръженото и 1 ч. от бялото брашно се пресяват и смесват. Маята се разтваря в топлата водичка заедно със солта, захарта и олиото. Изчаква се около 10-тина минути. Замесва се меко, леко лепнещо тесто, като ако е необходимо се използва допълнително бяло брашно. Добавят се семките и се омесва добре. Тестото се оставя покрито с кърпа за около 15 минути. След това се разделя на равни части, с желаната големина и се оформят топчици. Оставят се на топло да втасат около 1 час или докато удвоят обема си, разбира се на топло и покрити с кърпа. Пекат се в студена фурна включена на максимум, за около 15 – 20 минути.
Ако се чудите колко сме пораснали ще ви кажа, ето толкова:
Вяра със спешъл лигъвник от ОЧЗ
Хайде за сега това е! До скоро (надявам се да е по – скоро от колкото очаквате 
)!
П. П. Все пак без снимка не може, така че ето я:
Пълнозърнести хлебчета с три вида семена
Dani
март 18, 2010
Прекрасни сте, Маги!
Гушкай си я – сега е времето
А и хлябът е прекрасен!
Целувки на малката бубка!
Ema
март 19, 2010
Здревей Маги
,
Вяра е страхотна и наистина изглежда порастнала.
Ах, така ми се прииска да гушна малко бебенце, което няма къде да ми избяга
Хлебчетата звучат обещаващо и ще ги пробвам при възможност, имам една любима рецепта за питки от тук и си мисля, че и тези ще ни допаднат.
Поздрави и дано скоро имаш повече време за готвене и споделяне на рецептите
Макар, че, спор няма – Вяра е по-важна от готвенето
kulinarnimisli
март 20, 2010
Дани, Ема благодаря ви. Вяра е наддала 800 гр за един месец и е пораснала почти 3 см. Е вярно някои хора се раждат тъкмо толкова колкото тя е сега, но аз съм много доволна. Иначе се гушкаме, даже ме обвиняват, че съм я била “свикнала на ръце”. Трябвало да я оставям да си поревяла.
Ирина
март 21, 2010
Душичка! Много мила снимка, Маги!
Гушкай си я, знам ги тези приказки за “свикването на ръце”, но тя си е още много мъничка 
Хубаво хлебче, много обичам такива със семенца.
Поздрави и усмивки от мен!