25 Random Things About Me

Ок. За първи път участвм в нещо подобно, благодарение на Светлина! О, няма да и се крама даже ми е интересно какво ще измисля за себе си и как ще задоволя любопитството и относно мен и Нови пазар. И така започвам:

1. Аз съм от тук. И майка ми и баща ми са от там. И брат ми също.  Тук погребах детството си и час от мечтите си. Една частица от мен остана там и винаги ще е там. Изминавала съм по няколко пъти на ден този път и тези слънчеви лъчи са огрявали лицето ми.  Там оставих най – важното нещо за мен – семейството, защото без тях радостите не са пълни, а скърбите още по – тежки.
   

   Край Нови пазар

2. Моето друго аз. Едно време мама казваше, че като нарани единият си пръст, това не означава, че няма да я боли цялата ръка. Обичам го безкрайно и държа изключително много на него. Пожелавам му само успехи и да намери истинската любов, с главно Л.
   

   Митко

3. Много подред започнах да ги карам нащата ама като съм тръгнала ще ви кажа и за другото ми аз. С нея сме от детската градина приятелки. През годините осъзнахме едно нещо, че приятелят те приема такъв какъвто си с всичките ти косури, отрицателни и положителни черти. Той не се опитва да те променя, но винаги е прям и можеш да разчиташ на него, когато е необходимо. Ако знаете колко дивотии сме правили като малки… мога роман да напиша. Нещо което не съм и казвала е, че адски много ми липсваше когато учеше в Търговище. И сега ми липсва, най – вече разговорите ни ми липсват. Ама какво да се прави, всеки поема по собствен път.
   

   Жана, Вики и Венци

4. Като бях 8 – ми клас ходих на уроци по рисуване. Първата ми графика беше пълен провал, но след това разцепих мрака. След това нашите ми казаха, че няма начин да уча нещо с рисуване. От тогава не съм рисувала. Сега съм на тема фотошоп и фотография.
5. В Нови пазар се запознах с NightWish, в последствие спряха да ме кефят толкова много.
6. СРАМ, СРАМ като пиша допускам много грешки. И това там съм го научила,  в СОУ – то.
7. Парадоксално, но съм станала голяма читанка.
8. Пишех моите детективски романи на амбалажна хартия. Единственият човек, който ги четеше беше маминка (маминка = баба).
9. Почнах  да чета Колелото на времето, май в 7 – ми клас. Даже си спомням как си изхарчих парите за телескоп, за да си копувам книги. С Жана седяхме на тротоара и четяхме.
10. Адски много съм разсеяна, биха казали някои. Истината е, че мисля за 1000 неща едновременно.
11. Естествено съм и разсеяна или отвеяна…
12. За книгите и музиката=ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ+BLIND GUARDIAN. Тук наистина трябва да постна една песен  и още нещо 
13. Маминка ми казваше, че съм била фантазия дай си сeренадата или мечтател безумен.
14. София ми открадна това.
15. Стефан го намери и събуди детето в мен.
16. Най – големият ми страх е от хората. Никога не съм си патила така както от псевдо приятели и благопожелатели.
17. Обичам възрастните хора. Те са като машини на времето, както се казваше във Вино от глухарчета. Всеки носи своята история, цял роман, който ние по – младите сякаш нямаме време да чуем. Обаче ако е написан на книга и филмиран ще оценим по достойнство, ще се смеем и плачем. И ще заключим “Много добър режисьор”.
18. Обичам малките деца. Искам да им дам всичко от себе си. Смятам, че трябва да играят. Те за това се раждат, за да играят. Много често им казваме НЕ и това ги обива и ги тласква, в много случаи, в грешната посока. За бога хора н езабравяйте, че и вие сте били деца.
19. Аз съм сигурно единственият човек, който доброволно се отказа да сложи д – р. пред името си. Защо ли?  “Не отричам това, което казвате. Човек може да намери утеха, например служейки на Бога или в музиката, като отглежда цветя или възпитава деца. Но и за тези неща са нужни пари, поне колкото да се преживява. Обичате цветята, но парите не ви достигат, нали? Колкото и да се стараете, бъдете сигурен, че земята няма да ви даде цветя в желаната украска и аромат. Баща сте, имате деца, но нямате пари, нали? Когато възрастта ви напредне, те няма как да ви предоставят друго щастие, освен да съзерцавате тъжна картина. Децата ви ще падат и гинат подобно на листата по време на листопада.” Решат Нури Гюнтекин, Листопад. За жалост, никой не разбра това.   Е може би само Митака. А аз много плаках. ПП завършила съм химия в Софийския и Материалознание в класа на проф. Тони Спасов. И адски много се гордея с това.
20. А за Соня ли питате?! Тя е един от най – слънчевите хора, когото познавам. С Нено бяхме съквартиранти заедно с Драго и Станбето. После се разотидохме, но решихме все пак да изкараме една нова година заедно. Аз и Митака направихме баница и написахме някакви уникално тъпи късмети, които тогава ни звучаха смешно. На Нено се падна нещо за ново жълто момиче, вече не си спомням какво точно. След време Стефан ми съобщи, че  Нено щял да ни запознае с жълтото момиче. Обаче тази история си е тяхна и те трябва да си я разкажат. Аз само се радвам, че Соня ми е приятелка.
21. Цъкам Heroes яко. Стефан и Драго ме научиха една зима. И слушам радио Тангра Мега Рок.
22. Аляска ще си остане завинаги част от мен. Искрено се надявам някой ден да се върна там пак. Сигурно за това, по често си слушам Еди Ведър. Цък тук.
23. Киноман съм. Как и кога станах такава незнам.
24. Казах ли за Вино от глухарчета?! Една от любимите ми книги.
25. Обичам Стефан и Вяра, останалите от моето семейство и приятелите си. И не спирам да мечтая. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

Надявам се, че задоволих любопитството на Светлина. Вяра е получила факса, за това се прави на заспала и си смучи тайно ръчичките, без гък да казва.

Условията на играта са тук. Аз връщам топката на Светлина и я подавам на Стефан и Надето и Дими и Дани. Дано не се сърдят много.

Това е от мен. Животът продължава. Целувки!

Tagged: за мен

Posted in: Ала бала портокала