Ето ме и мен – планирам епична сбирка за нова къща в новата къща, много ясно. Къде ще побера всички гости е друга тема, но по-страшният въпрос е как ще се организирам с яденето, при положение, че а) не разполагам с кой знае колко време б) принципно съм си мързелива и в) бюджетът ми е кризисно орязан. Вече се виждам как изкупувам целодневната продукция от франзели на Била-та на “Мадрид” и прекарвам безсънна нощ в мазане на сандвичи, когато получавам от Маги неприлично предложение, което първоначално ме изненадва и обърква, но е прекалено добро, за да му откажа: КЕТЪРИНГ. За по-старото поколение идеята да си поръчаш кетъринг за гостите сигурно звучи кощунствено, но, както се казваше в една реклама на едно много приятно уиски: “Традициите не са това, което бяха”.
Аз лично обичам комфорта и максималното улеснение и далеч не робувам на старите порядки, диктуващи да извадим най-хубавите покривки, фамилното сребро и порцелановия сервиз от 72 части, подарък за сватбата, и да прекараме три дни в кухнята, после цяла вечер да търчим напред-назад, за да примъкваме поредното кулинарно произведение за смайване на гостите и след това да мием тонове чинии.Ми, ‘айде нЕма нужда! Събирам си приятелите да се видим и да полеем новия дом, не е нужно само да седим около масата и цяла вечер да се тъпчем (то и няма как всички да се съберат около масата) – важното е да има достатъчно добра парти храна и пиене, а не да губим ценно време и енергия в изчанчено гурме.
Маги ми праща екселски файл с разни благинки, придружени от снимки, за да си избера с какво ще си почерпя гостите. След два дни размишления, си избирам пица, фокача, кюфтенца и доматен сос за топене – ние сме си хора бираджии и ни трябват мезета за бира.
Малко за разкош, моля и за Онзи Малинов Сладкиш, чиито снимки ме бяха просълзили предната седмица.Не знам как бяха произведени тия пицички, но бяха очарователно добро мезе и най-вече в големи количества. Тестото обаче май дойде малко в повече, а плънката сякаш се губеше. А може би така ми се е сторило поради наличието и на фокача. Но тук вината си е по-скоро моя, че не съобразих, че ще се натрупа много “леб”. Както и да е…Кюфтетата са винаги добре дошло бирено мезе. Май имаше и някакви вегетариански – помня, че Маги спомена нещо от сорта, но не съм съвсем сигурна. Фокачата също беше хубава и двете порции се радваха на сериозен интерес от страна на публиката. Пиронът на вечерта, несъмнено беше Онзи Малинов Сладкиш, който, както се очакваше, беше потресаващо фантастичен и изчезна за почти отрицателно време. Следващият път ще си поискам повечко от него.
P.S. Много държа да спомена с най-топли чувства абсолютно потресаващите квадратчета с фъстъчено масло, които Маги беше приготвила за рождения ден на една приятелка. Честно казано, изобщо не си бях представяла, че може да има нещо толкова вкусно. Излишно е да споменавам, че тези квадратчета с фъстъчено масло изчезнаха мистериозно бързо от масата и всички се обединихме около мнението, че са “много гадни” и трябва да бъдат унищожени незабавно. 
Христина Димитрова
Снимката е от Партито на Буба
Svetlina
ноември 5, 2010
Добре де
Не съм минавала през Мадрид от една седмица. Може ли Биллата вече да работи?
boulangerie
ноември 5, 2010
Онзи Малинов Сладкиш много хора го сънуваме длъжна съм да споделя