Невероятеният хляб с канела на Праска

Събота е! Навън вали тих снежец! Вяра сънливо разтърка очичките си, прозя се и си помисли “Ах, как не ми се става”.  Затвори ги пак, но в същият момент се сети, че не беше проверила, дали розовият и хипопотам не е изял (случайно) връзката за дърпане докато тя е спяла!?  И веднага се изправи накрака. В този миг погледна часовника. 7 е! АААААААААААААААА. Вяра се беше сетила, че днес е редовното съботно чаено парти на Праска, на което винаги се разказват истории. 7 и 5! ААААААААА. Праска имаше кодекс, никой не ходи на чай у тях по домашни дрехи! Майка и трябваше да и помогне с обличането на новата рокля, да и среши косичката и да и сложи фибичка. След това и самата тя да се издокара. 7 и 10. ААААААААА. Нама време, а и не искаше да изпуска разказа на праска, а и Маргаритките и бяха обещали да се спускат по дъгата заедно този път!

Ето защо трябваше да стана. След редовните приготовления, сутрешен тоалет, избор на най – подходящата панделка, за най – подходящите обувки, за най – подходящата рокля. Някак си (не знам точно как) двете с Вяра се озовахме на пътечката от лунни камъни, а в далечината се виждаше къщата на Праска, огряна от сутрешното слънце!

Праска пак се луташе – нагоре, надолу, напред назад. Не преставаше да хвърчи и да подрежда, ножчета, вилички, лъжички, 6 чашки за 5 гостенина + нея! Дано да не обърка математиката. Розови сълфетки се кипреха на чаената маса, а в кръгла ваза купчина полски цвета. Пее танцува, суети се! Така ва е Праска, дъщеря на майка си и внучка на баба си. Като и кажеш “Праске не се притеснявай, можем да пием чая и без чинийкиа”, тя веднага си помисля за следите от чаши по масата и колко неприлично е да се пие чай без чашката да има чинийка. Почти толкова неприлично колкото да си избършеш мазната уста с ръкав. Та тя веднага хукваше да носи, било то салфетки, било то чинийки. Праска не обичаше да се суети пред гостите си, за това искаше всичко да е наред! Представяте ли си по време на сутрешният чай и приказка да разбереш че не си дал нож за мазане на маслото. Ужас! И така ние с Вяра се заехме веднага да помагаме да се нареди съботната трапеза.

В уютната кухня на Праска миришеше на прясно изпечен хляб, а в гърнето на котлона къкреше невероятното ароматно ябълково сладко. Чайникът чай беше приготвен, а до няго кана с кафе (на която пишеше Маги, тъй като само аз пиех кафе) и каничка с мляко. Редовните захарни бисквитки и купчина мънички лъжички.

Снощи беше валяло и сега Слънчо морно изпаряваше росата. Във въздуха се носеше невероятно свеж аромат на озон и трева. Купчина Маргаритки започнаха да подскачат по верандата и така Вяра се оказа заобиколена с тях. Докато се осетя вече тичаха към дъгата, която се издигаше по средата наполето, точно пред къщата на Праска.  Домакинята се усмихна. “Деца”, поклати весело глава и сипа две чаши кафе. Каза ми “този път и аз ще пийна”. Приседнали на столчетата, в края на масата изпихме първата си чаша топло кафе. “ММММ” помислих си аз, “Кафе и добър приятел, не ми трябва нищо повече”. Праска ми разказа, кака не била спала и колко много се старала да направи хляб с канела, орехи и боровинки, защото в последния момента зайката Мима и съобщила, че ще дойде с мъжа си, който ще разкаже историята. А заекът Страхил, бил много изстъкнатг урман, пред който цялото село се прекланяло. За това Праска искала житото за брашното да е най – хубаво, боровинките да са най – пресни, млякото да е от най – лилавата крава. Беше прекарала цяла нощ в търсене на продуктите.  По аромата, който се носеше от печката можех да заключа, че това ще е най – прекрасният хляб, който някога съм опитвала.

И така уреченият час дойде, масата беше сервирана. Хлябът беше нарязан. Вяра, капнала от изтощение, беше настанена в едно от креслата. Лениво облегнала се на възглавницата, завита до уши с едно от пухените одеяла на Праска, ръфаше хлебче направено специално за нея! Ето гостите идват, най отпред подскача Бела – малка бяло зайче на възраста на Вяра, а зад нея, важно, важно Мима и Страхил. Той облечен в сив панталон и половер на ромбове, тя в елегантната си синя рокля. Красота.  След официалните поздрави, целувки и прегръдки, всички се настаниха около масата. Историята, която щеше да разкаже Стоил, е за Сънчо. Ако не сте я чували, ще я прочетете в следващият ми пост. Сега ще избързам да напиша рецептата на Праска за канеленият хляб, за да може да ви ухае, докато я четете!

Хляб с канела, боровинки и орехи

Рецептата е подходяща з 2 големи хляба или 1 хляб и каквото още си поискате! 1 ч. ч. = 180  мл.

• 1 ч. ч. мляко
• 3/4 ч. ч. вода
• 100 гр. масло
• около 7 ч. ч. брашно
• 6 с. л. захар
• 1 ч. л. сол
• 4 ч. л. инстантна мая
• 3 яйца
• 1/2 ч. ч. захар
• 2 ч. л. канела
• около 25 гр. масло
• 1/2 ч. ч. червени боровинки
• 1/2 ч. ч. смлени орехи

Приготвяне:

1. В микровълновата или на котлона загрейте водата, млякото и маслото. До около 40 – 50 градуса на течността. Бъркайте докато маслото се разтвори.
2. В голяма купа пресейте 6 ч. ч. брачно. Добавете захарта, маята, солта и разбъркайте. Направете кладенче и добавете яйцата. Разбъркайте.
3. Добавете течните съставки и омесете меко тесто. Добавете толкова брашно, колкото е необходимо, тестото да се отделя от купата. Месете 5 мин след това.
4. Преместете тестото в намазнена купа, покрийте я с фолио и оставете да втаса около 40 мин. или докато удвои обема си.
5. Разделете тестото на 2 части.
6. Разточете кора с дължина колото формата ви за печене, върху намазнена или набрашнена повърхност! Ако формата за печене е по – малка, ще имате нужда от по – малко тесто. Намажете кората с масло, поръсете със смес от захар и канела, след това орехи и накрая боровинки и завийте на плътно руло. Намажете формата за печене с олио и оставете хляба да втаса още 40 мин.
7. От другата част отделете 6 равни части. Разточете всяка между дланите си на въжета с дължина около 30 см, след това ги навийте на кравай. Поръсете хлебчетата със смес от захар и канела и също ги оставете да втасат около 40 мин.
8. Печете около 30 мин в предварително загрята на 200 градуса фурна.
9. Извадете ги веднага и ги оставете върху решетка да изстиват!
10. Рецептата е по мотиви от The Italian Dish.

Остатъка от тестото може да се съхранява в хладилник, в плътно затворен плик, в продължение на около седмица!

Добър апетит и не забравяйте да прочетете Историята за Сънчо!

Tagged: Праска, бебета, деца, домашен хляб, истории, храни подходящи за бебета

Posted in: Банички, хлебчета и разни други, Истории от света на Праска, Хлебчета