История за една странна птица и малко тиквен хляб

Очите ми са затворени и усещам само твърдата земя под гърба си. Мирише ми на свежа трева. Топло е! Чувам, че в далечината някой пее! Изведнъж се сепвам, отварям очи! Виждам само небето. Надигам се! Оказва се, че се намирам на полянка във вековна борова гора! Небето е чисто без облаци, тревата мека, зелена, ароматна. Облечена съм в бяла рокля на черешки. Поглежадм пред мен – Вяра, облечен също в рокля на черешки. Седнала в тревата в едната си ръчичка носи плетена кошничка, а с другата се опитва да набере лайка. Но не тя пее! Гласът ми е страшно познат. Обръщам се в негова посока и гледам Праска. Танцува леко, докато бере лайка, и тананика някаква песничка за морето! Нямам на идея как съм се озовала тук. Сякаш подучула мислите ми Праска ми каза:

- Добро утро сънливке! Как дойде тук ще ти разкажа на връщане!

В този момент, разбрала че съм се сабудила, Вяра изостави задачата си и се хвърли в обятията ми. Почнах да я целувам, а тя не спря да се смее! После със звънливо гласче, каза, че помагала на Праска да набере лайка за сутрешният чай на една странна птица! Въпреки, че Вяра въобще не можеше да си обясни, какво е това странна птица! Тя беше чувала за врабчета, за гълъби, дори знаеше, че и лебедите са птици, въпреки че не приличат на такива! Обаче за странна птица не беше чувала и много искаше да разбере какво е това! Праска ми подаде една кошница, от която се подаваха росни цветя и се носеше един такъв аромат. В цветно месалче, Праска беше завила един тиквен хляб, някъде до него се мърдаха бучка прясно масло, шунка, доматен сос и кашкавал, а малко по – нататък и цяла връзка свеж магданоз.

Утрото беше топло и прекрасно! Някъде в далечината пееха птички, сякаш чувах и глухо бучене, но не мога да съм сигурна. Пред мен Вяра и Праска, хванати за ръце подскачаха наляво, на дясно и пееха някаква песен “А около лицето е вирнато нослето, по мириса познава, какво ще ме гощават”. Изведнъж дойде краят на гората.

Представете си стълби, стари и каменни обвити в мъх. Слизаме, слизаме надолу, краката ни боси потъват във мъха. Озоваваме се в кръгла градина. В нея цари есен. Стара метална маса, с иначе хубави орнаменти, сякаш беше захвърлена. След нея се търкаляха столове и стари и непотдържани саксии, някои от които счупени. Крушата беше изсъхнала и листата и сега падаха по земята. Нещо се синееше в далечината. Изтичах до ръба и. Всъщност градината беше на скала, а долу се блъскаха бурните вълни на морето. Погледнах назад. Къщата беше стара, с остри куполи, с тъмни стъкла. Паяжини се вееха съвсем неприлично, насам, натам.

Праска набързо подреди столовете и масата. Бръкна в масата и извади една невероятна синя покривка на цверя, последвана от панер, ножчета, вилички, салфетки. Дори имаше и вазичка с цветенца. Изтича вътре и запахтяна, докато наливаше чая каза, че Калин бил направил чая вече! “Слава богу! А кой е Калин?”

След малко от къщата се затътри стар и прегърбен орел. Подпирайки се на дървен бастун, дойде и със сух глас каза “Калин”. “Е занчи това е странната птица, помисли си Вяра! Калин Орела хм, наистина е странене”. След това започна един разговор, който тотално беше завладян от Калин.

- Ей тия нашите само не можаха Рая да открият! Аз днеска да ви кажа, станах в 5 и 30, направих чая, хапнах, после масажи и като му легнах, чак до сега! Праске, крака нямам вече гръб нямам. Ма какво да ти кажа – върти глава – човешки животи. Гледай Австралия колко е надалеко, а все с морета е обвита! Тц, тц, тц.

После се заговори с Вяра и постоянно клатеше глава. Оказа се, че имат много общи неща. Част от разговора им гласеше “Колко загадки на света не са разгадани, знаеш ли?! Колко морета не са открити колко земи са неизследвани! Да да не се смей! Аз къде четах някъде, че тя Земята била повече море от колкото суша!” А Вяра казваше “Там живеят Русалките, нали?!” Нямах сили да ги слушам (наслаждавах се  на мириса на морето, на добрата храна, на детето), но явно добре се забавляваха – Калин Орелът и Вяра. За това пък Праска ми беше направила кафе, беше сглобила невероятно вкусни сандвичи. Той хлябът си беше добър де.

Както и да е да ви разкажа за рецептата, защото иначе никога няма да спра да описвам тази шеметна гледка Вяра и Калин! Вие просто си ги представете.

Хляб с тиква адаптирано от The Cilantropist.

1 ч. ч. = 180 мл.

• 5 и малко ч. ч. брашно
• 1 ч. л. канела
• 1 ч. л. джинджифил
• 1/4 ч. л. индийско орехче
• 1/3 ч. ч. захар
• 1 и 1/2 ч. л. сол
• 2 големи яйца
• 4 ч. л. инстантна мая
• 1/4 ч. ч. прясно мляко
• 1/4 ч. ч. меко масло
• 1 и 3/4  ч. ч. тиквено пюре

Тиквеното пюре. Можете да използвате готово пюре или да сварите около 500 гр. тиква, след което да я изцедите добре и да я пасирате.

Приготвяне на хляба:

1. Пресейте брашното в дълбок съд.
2. Смесете млякото и маслото и го загрейте, на фурната или в микровълновата, докато маслото се разтопи. Температурата на сместа да не е по – висока от 40 градуса.
3. Направете кладенче в брашното, изсипете всички продукти в него и замесете меко тесто. Ако е необходимо добавете още малко брашно, тестото трябва лекичко да лепне.
4. Прехвърлете тестото в леко намазнен съд, покрийте го с фолио и го оставете да втаса, докато удвои обема си, около час.
5. От тестото  можете да оформите 2 хляба или хляб и питчици за вечеря. Можете да ги поръсите с ядки или със захар и канела.
6. Оставете хлябовете да втасат още час, час и половина.
7. Печете около 30 мин, не е необходимо предварително загряване на фурната.

Въпреки подправките, те не се осещат. Хляба е лек и приятен, не много сладък. Чудесен е за сандвичи и бебчета (попарки и т. н.).

Много ми се иска да съм по подробна в историята си за Калин Орела, но е невъзможно! Много от вас сигурно биха се отказали да четат. Както и да е искам да ви кажа, че той е един мноооого стар орел, ама много. Обикновенно като го попиташ “Как си днес?”, той отговаря с “А не знам колко е часа, не знам”. Със сигурност обаче, Вяра много го харесва и иска да дойдем пак! Е, навярно ще стане! Интересно е колко много истории знае един стар орел. Човек трябва да има само много яки гласни струни.

Благодаря ви за търпението да прочетете всичко и добър апетит!

Tagged: Калин Орела, Праска, джинджифил, истории, канела, месене, тиква, хляб, хляб за бебета, хляб с тиква, храна за бебета

Posted in: Банички, хлебчета и разни други, Хлебчета