Калинови истории и невероятни почти лилави кексчета

Представете си учудването на Вяра, когато едно меко и космато носле се отърка в нейното, през една хладна и марзовита сутрин! Учудването и беше още по – голямо, когато разбра, че това всъщност, не е ничий нос, а на самата маймуна – лепенка, която майка и беше залепила на леглото и! Абсолютно невъзможно! Разтърка очички с малките си юмручета и погледна пак, а самата тази маймуна продължаваше да се хили налудничево пред нея, обърната с главата надолу, подпраяна на опашката си! Вяра премигна веднъж дваш, явно беше истина! Напоследък беше свикнала с чудадости. Маймуната и каза бързо да става и да отива приПраска, защото била много закъсала, имала толкова много работа и някой трябвало да и помага. Вяра естествено не беше съгласна да тръгва където и да е без майка си, а камо ли след непознати маймуни, които вместо да си висят, само дърдорят глупости. Обаче маймуната и показала писмо, което гласяло “Мила мамо, не се тревожи. Аз съм при Праска за да и помагам. Чакаме те!”. И Вяра хукнала през гардероба, по лунните камъчета право в, къщата на Праска.

Когато аз пристигнах, у праска беше настанал малък хаос! Майката на Маргаритките имала някаква работа и затова оставила петте си деца да ги гледа Праска. Тя нали не може да отказва, се съгласила. В същото време Праска участваше активно в комитета по подготвянето на Бала на Цветята. И тка се беше улисала, чак беше забравила за РД – то на Калин Орела. Беше зарязала едни сладки и хукнала да прави кексчета, пък нямала боички да ги оцвети, пък първите не станали красиви, за това повторила. Абе лудница. В допълнение Маргаритките и Вяра, вместо дапомагат, се целиха с маслини из кухнята, а в коридора бяха разляли олио и се пързалях! Аз самата щях да се претрепя, докато стигна до кухнята.

Обаче нищо не можеше да сломи, духа и доброто настроение на нашата главна героиня, та от време на време и тя ходеше да се попързаля в коридора и отваряше уста, за да види кой ще я уцели с маслинка!

И така, някакси успяхме към обяд да се занесем до Калинови с 6 деца и 12 кексчета. Те излизат повече, ама е невъзможно да бъдат опазени от 6 малки хали! Калин естествено, съвсем в неговият стил, беше изключително впечатлен от цвета на кексчетата и лимонадата. Така да се каже, този цвят му бил любим, защото му отивал на зодията. Изобщо днес Калин като цяло беше един лилав и поне с 20 – години по млад орел. Беше полирал, клюна си, сресал белите си пера, пригладил ги. Около вратът си беше завил, ей така съвсем небрежно, копринен лилав шал – пазел го от лоша карма, а точно днес имал най – малко нужда от нея. Бастунът му беше от абаносово дърво с невероятно прецизно издялани бледо розови цветя. Освен това беше подредил масата и я беше преместил до ръба на скалата за да се виджа морето. Тъмна покривка, ваза, няколко чашки. Цветята бяха полети и сякаш бяха по – красиви, паяците сякаш се бяха уплашили и избягали, а Слънцето грееше по – ярко и топло, в иначе тази мрачна и носталгична градина на спомени! Децата му подариха своите розово – лалави цветя, набрани по пътя, а той изгуби сума ти време да ги прегръща и милва. “Милите ми” – и в гласът му се четеше радост, натежала от годините, щастие и завръщане към младостта.

Вяра, а и останалите деца, обичаха калин. Може би заради това, че разказваше истории, или може би за това, че не чуваше или по – скоро чуваше каквото си иска. Или може би, просто защото беше странна птица. Както казваше Вяра има поне 101 причини. И Калин обичаше децата, заради тяхната наивност и свежест, заради спомените които събуждаха, заради младостта им. Заради любовта. Чудна беше тази връзка между старата и уморена душа и младите и пъргави дечица! Странна за нас и съвсем нормална за тях.

Седнахме покрай масата. Праска ни сипа от невероятно вскусната лимонада, а Калин заразказва една история! Как била построена църквата в Ла Киапа. Децата естествено не знаеха! “Построена е от Лешояд! Можете ли да си представите” . Орлите били под робство на лешоядите, които владеели и земите им и като цяло хич, ама хич не се разбирали. “Лешоядът, този безбожник сънувал, Св. Петка. Тя му казала построй църква там край потока, накрая на поляната, близо до гората. Градината и да е вечно росна, а в жегата уморените души да намират покой под дърветата и. Лешоядът си помислил, че това си е просто сън от преумора, но на следващата вечер, пак сънувал светицата и тя му казала, че ако построи църквата винаги ще е добре. И така три пъти. Лешоядът изоставил, жена деца, дом и се втурнал на поляната, накрая на гората, до потока да строи църква. До като копал основите намерил няколко гърнета със злато и извор на жива вода. Тогава той сънувал пак Св. Петка, която му казала, на извора да направи чешма. Тази вода била лековита и щяла да лекува всеки, човек или твар изпаднал в беда. С парите Лешоядът издигнал църквата, а в двора и направил бяла чешма. И от тогва дните му били честити. И вие можете да не вярвате, че водата лекува, но аз самият съм церен с нея. Когато майка ми почина, баща ми ме изпрати заедно с по – малките ми братя и сестри в Ла Киапа, Аз съм бил само на 10 години, когато ме тръшнала маларията! И леля ми, да е жива и здрава, тя хич не ни обичаше и ни използваше за слуги, ама пусто, сираци какво да правим! Та леля ми ме заведе в черквата. Спомням си, щото аз не съм бил толкова малък, как попа ми чете нещо, молитва сигурно. После ми каза, от това бакърено канче да пия на 3 глътки, а аз цялата вода наведнъж изпих. На излизане каза “И хайде дано Господ да му помогне”. По пътя ме тресе толкова много, че чак подскачах. И след това съм заспал. Спал съм 24 часа и след това нямаше и помен от болеста! Вярвайте ако щете, за вас лъжа, за мене истина.” И след това се прекръсти и се загледа в залязващото слънце!

И така, децата бяха много впечатлени от историята, а Калин сподели, че това бил най – хубавият му рожден ден. След това малко се смяхме, пихме лимонада, дори танцувахме. И докато децата щуряха Праска сподели рецептата за тези невероятни малки удоволствия:

Мъфините на Дианка с лилав крем от маскарпоне:

• 2 ч. ч. (1 ч. ч. = 18о мл) пресято брашно
• 2.ч. л. бакплувер
• 1 ч. ч. захар
• 250 гр. заквасена сметана
• 2 яйца
• 80 мл. олио

Приготвяне:

1. Смесете всички сухи съставки.
2. След това всички мокри.
3. Прибавете сухите към мокрите и разбъркайте леко, докато брашняната смес се инкорпорира.
4. Изсипете във форми, като ги пълните около 2/3 или по – малко.
5. Изпечете ги в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 20 мин, или докато клечка за зъби излезе суха.

Крем с маскарпоне адаптирано от тук.

• 1 и 1/2 ч. ч. растителна сметана
• 250 гр.  маскарпоне
• 3/4 ч. ч. пудра захар
• 1/5 ч. л. сол
• оцветител или степче

Разбива се сметанат с оцветителя, докато се сгъсти. Хубаво е да остане по – мека.  Отделно се разбива сиренето със захарта и солта. Накрая двете се смесват и се разбъркват до получаване на гладък крем. Съхранявайте в хладилник, в затворени пликове, без въздух около 3 дена!

Накрая, без да плачете и тъгувате, защото непременно ще се срещнем отново и съвсем скоро, випожелавам вкусна вечер и приятни сънища!

Tagged: Вяра, Калин Орела, Праска, глазури, кексчета, лилаво, маскарпоне, мъфини, сметана, степче

Posted in: Десертчета, Истории от света на Праска, Мъфини и кексчета