Мини болярски питки с маргаритки и една тъжна цветна история

Праска обичаше да меси. Усилието и труда отпускаха умът и и той можеше свободно да се рее из спомените. Усилената работа я облагородяваше. Така тя влагаше своята любов във всяко движение, във всяка прашинка брашно, във всяка малка питка, която щеше да оформи и да поднесе на Бала на Цветята. Всички приказни герои щяха да опитат от вълшебството на хляба, сетивата им щяха да се изпълнят с любов и наслада.

Хлябът беше първото нещо, което Праска приготвяше всяка година за бала. Тази година щеше да се състои това, което отдавна трябваше да се случи – сватбата на принца и принцесата. Щастливата развръзка на тази трагична история, трябваше да се случи отдавна и всички много се радваха, че след години мъка и надежда най – накрая едно малко момиченце, успя да стопи ледовете и да възвърне загубената любов на принца.

Историята е толкова дълга и толкова стара, че с годините хората я променяха, моделираха, понякога преувеличаваха друг път намаляваха, в опитите си да я разкажат по най – интересният начин. В следствие на това тя така се беше изменила, че дори и Праска, въпреки че присъства на всички събития, не можеше да я познае!

В общи линии нещата били следните: Принцът на цветята, едно много свежо лале наречено Наско, харесал една малка свенлива теменужка – Маре. Двамата прекарвали по цели дни и нощи заедно във весел смях и забавни истории. На много хора тяхната любов не се понравила и из двореца тръгнали слухове, от лоши хора, че Маре всъчщост била влюбена в един зъл и подъл магьосник. Ето защо тя омагьосала принца и веднага след като се оженили, тя щяла да завладее Царството и да поболее Наско.

Естествено тези, които познавали малката маргаритка Маре, не вярвали на историята, защото тя била толкова чиста и бяла в намеренията си, че от далеко си личало колко е добра. Без да губи време Наско веднага и предложил да се оженят. Той се надявал така да скрепят връзката си и слуховете да бъдат забравени.

Нещеш ли, слухът достигнал и до злият магьосник. Той живеел на другият край на царството и управлявал всичко лошо и зле миришещо. Плевелите били негови първи съратници. Магьосника никога не бил виждал Маре, но мисълта, че ще навреди на някого изпълнила душата му и той скроил пъклен план. В него подробно пишело как той ще я отвлече по време на сватбената церемония.

Балът на цветята се провежда всяка година на 1-ви юни. И както всяка година Праска трябваше да приготви и изработи празничното меню, което задължително се състоеше поне от 2000 малки навити хлебчета, които тя съвсем сама украсяваше. Рецептата ще я напиша в края на разказа, за да можете и вие да я опитате, разбира се под строгият контрол на вашите родители!

И така да се върнем към нашата история! Праска си спомняше много добре, слънчевият пролетен ден. Суматохата по приготвянето, съпроводено от неизбежните 1 – 2 скандала, които пък от своя страна съпровождаха всяка напрегната ситуация. Спомняше си как отиде на парада на главния площад. Принц Наско дойде специално да я поздрави за великолепното меню. Колко красиви и усмихнати бяха всички.

Ала пъкленият план работеше! Големи тежки, черни облаци покриха небето. Пороен дъжд засипа площада. Плевели от всички страни, плъзнаха и се увиха, около телата на нашите герои. Черният магьосник, воден от стадо конски мухи нападна щастливата двойка и отвлече Маре завинаги. Никой дори не куса и хляба.

Принцът беше толкова депресиран и макар с нежелание накрая повярва в лошите слухове. Над страната на цветята легна гъста мъгла, листат окапаха, а слънцето не се виждаше. Принцът се затвори в най – високата кула и не искаше нито да вижда, нито да чува за света около него. Тръгна друг слух, че маргаритката живеела предоволно с новият си господар и им се родили купчина зли маргаритки – малки бели и прекрасни, но толкова зли, че дори и плевелите се боели от тях. Всичко това съсипа принца.

Дали това е така и как продължава историята ще разберете утре. А сега да омесим хляб и да го украсим с маргаритки. И да не забравяме, че хлябът разбира нашите чувства. За това го месим с любов, той ще ни се отплати малко по – късно.

Мини болярски питки с маргаритки. Рецептата е адаптирана от тук. 

• 1/2 ч. ч.  олио
•  около 1кг.  брашно
•  4 бр. яйца
• 1с. л.  сол
•  1с. л.  захар
•  1 пакет суха мая (11 гр.)
• 400 мл.  хладка вода
•  1/4ч. л. сода разбита в 2 с. л.  кисело мляко
• 100 гр.  меко краве масло

Приготвяне:

1. Брашното се пресява и се прави кладенче. Вътре се сипват маята, олиото, киселото мляко със содата, солта, захарта, водата и яйцата (единият жълтък се отделя за намазване).  Замесва се меко тесто, което  се разделя на 16 топки. Те престояват известно време да се отпусне глутена (поставени в/у брашно и завити с мокра кърпа), но не и да втасат.
2. Всяка топка се разточва на кора с диаметър около 20 см. Намазва се с масло, завива се на руло, а след това и на охлювче. Подреждат се в тава, постлана с хартия за печене, Покриват се с кърпа и се оставят да втасат около 1 час или докато удвоят обема си.
3. Питките и декорацията се намазват с разбития жълтък и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 20 мин.

Тесто за декорация, адаптирано от Градската пекарна

250 гр. брашно; 100 гр. вода; 50 гр. масло; 5 гр. сол

Замесва се тесто, което е добре да престои в хладилник поне 24 часа. Тестото се разточва на кора (върху добре набрашнена повърхност) и с формички се изрязват маргаритки. Поставят се върху втасалите питки.

А сега мили мои читатели, ви пожелавам лека и влюбена вечер. Обичайте се, радвайте се на живота и не позволявайте на злите езици да ви омагьосат. До утре, когато ще разберем, как продължава историята на Маре и Наско. )))

Tagged: Праска, болярска питка, декорация на тесто, питки, хляб

Posted in: Ала бала портокала, Банички, хлебчета и разни други, Истории от света на Праска, Хлебчета