
Преди време си мислех да напиша тази история за едно наистина малко и провинциално семейство. Когато се запознах с тях те имаха кажи речи 30 годишен брак, но нямаха деца, а тъщата тъкмо беше починала. Жената не спираше да плаче и всичко, което правеше или говореше някак все и напомняше за майка и! Мъжът и, ах този мъж, въпреки всичко не спираше да я гали и целува. Татко беше смаян, тъй като и неговата майка почина, преди 10 години и въпреки всичко, той сякаш се държа мъжки, до колкото това е възможно в такава ситуация. Тогава този мъж ни каза, че съпругата му е в това положение, защото те нямат деца и няма какво да я върне към живота. Затова тя е оставила скръбта да я погълне.
Сетих се за тази история, защото вчера отново беше ден за траур! И смъртта на едно 14 годишно дете ме ужасява! Не мога да си представя такава загуба. Ако ти е трудно да загубиш майка си, то е хиляди пъти по – трудно да загубиш детето си! Как бих могла аз да помогна на тази майка…
Съжалявам, сутляшът вече е горчив от сълзи.
Мляко с ориз адаптирано от тук
- 500 мл. прясно млляко
- 125 гр. ориз
- 2 ч. ч. вода
- 5 с. л. захар (за малката слагам около 2)
- 1 пакетче ванилова захар
- канела за поръсване
- листа мента
- Водата се изсипва в тенджерка и се оставя да заври.
- Добавя се предварително измития ориз, и се оставя да се поври, като се внимава да не загори.
- Добавя се млякото и захарта. Готви се до момента когато се образува гъста кремообразна смес. Добавя се ванилията.
- Изсипва се в купички. Количеството е достатъчно за 4 – 5 порции.
- Поръсва се с канела и се декорира с листа мента.
- Съхранява се в хладилник, като купичките с покриват с фолио.











miena
юни 17, 2011
Да пази Господ! Най-страшното наказание е да надживееш децата си! Дано не се случва на никого!
Dani
юни 17, 2011
Тези моменти и мен ме вадят за дълго време от равновесие…
В такъв момент всичко губи смисъл1
Не го пожелавам на никого!
Прегрдъки!
Diana
юни 17, 2011
Страшно е, а думите са безсилни…
kulinarnimisli
юни 18, 2011
Ужасно е!!!!
Прегръдки на всички ви!