Моето дете е много впечатлено от кокошките. Вече се научи да ги имитира и по цял ден е на тема „ко ко ко”. Сутрин като се събуди, първата и работа да отиде и да ги провери, дали са още там?! След закуска, отива да им даде част от порциона който не е изяла. После пак и така цял ден.
Преди няколко дни на татко му дойде гениалната идея да хванат едно въз голямо пиле, Вяра да го гали. Гледам ги двамата надупени в черния двор, скубят кокошките. Съжалих ги, нали съм добра и от първият път хванах една кокошка. Та като скочи оня мити петел. Като закодкодяка, разпери крила наежи се и а да ме клъвне. А аз пищя, не пускам кокошката, той скача, аз пищя и ритам. Комшиите от две махали наоколо се събраха да видят какво става. Ужас, ама от къде да знам, че тоз петел скачал заради кокошката. Пуснах я накрая и избягах. След това ужасно много се смях! Щеше да ме изяде петела за едното нищо! 
))
След като се успокоих, с мама правихме бухти за обяд. Супер вкусни и точно от едно време, както ги правеше маминка. Дори се разгорещя спор дали мекиците или бухтите са по добри. За сега сме за бухтите, по нататък ще видим! 
Бухти
- 500 гр кисело мляко
- 1 ч. л. сода
- 1 с. л. олио
- 2 яйца
- 1 ч. л. сол
- 1 с. л. захар
- Около 600 гр брашно тип 500
- Около 500 мл олио за пържене
Приготвяне:
- Замесва се меко, еластично, не лепнещо тесто.
- Оставя се да се отпусне 10 – 15 мин.
- Разделя се на 2, 3 топки. Всяка топка се разточва на кора с дебелина 4 – 5 мл.
- Кората се нарязва на ромбоиди.
- Пържи се в згорещена мазнина в дълбок и тесен съд.
- Преди сервиране се поръсват с пудра захар.
Ако се чудите какво стана с диетата ще ви кажа – отиде по дяволите! Добър апетит! ))
Станимира
юли 25, 2011
Ооо, Маги, напомняш ми, че от години не съм правила бухти и това трябва да се поправи. А каква хубава история за петела, който си пазел кокошката
. Пази се от петлите, не е шега тази работа 
. Хубаво е, че Вяра така се кефи на животните във вашето стопанство. Аз имам един любим блог, където една жена майка на 5 деца разказва за дните от техния живот, та и там, малката й дъщеря е голям почитател на кокошките http://www.soulemama.com/soulemama/ Абе друго си е детето да си има баба на село или в по-малък град. Децата опознават живота по един много непосредствен и хубав за развитието им начин. Хубава седмица!
Dani
юли 25, 2011
Маги, така ме разсмя
Така е , петелът си пази кокошките!!!!
И си представям Вяра колко е щастлива!
А за бухтите и мекиците не мога да споря, защото ги обичам!!!!
Ама да има кой да ми ги направи!
Прегръдки!
Moni
юли 26, 2011
И мен историята с петела ме развесели.:-) Да се пазиш от ревниви петли.:-)
Хубава е мъничката да свиква с животинките.
И аз като Дани трудно мога да кажа, какво обичам повече: мекици или бухти.:-)
Със сигурност знам, че най-ще са ми вкусни, ако някой ми ги е направил, а аз после сладко-сладко да си похапна.:-)
Прекрасен ден желая от сърце!
Аелис
юли 26, 2011
Маги, чудесни бухти!Още не съм правила такива, които се точат – скъпият прави едни супер лесни, забърква тесто, после гребва с лъжица и право в тигана:).Ще му покажа и твоите, да му дойде ентусиазма и да пробва и твоята рецепта:))).
kulinarnimisli
юли 27, 2011
Щастлива съм, че съм ви разсмяла! Тук е весело всеки ден! Днес Вяра се накичи с едни цветенца “кученца” по ушите! Голям смях! А петела ме помни ей! Опасен звяр!
))
Аелис, ние на тези, който ги прави мъжът ти им викаме тиганички. Дядо едно време беше специалист! Явно на мъжете им се отдават!
)
Мира, блога е много готин. Децата трябва да порастват свободни, но в нашите градски условия е почти не възможно!
Поздрави на всички!
Елена
август 10, 2011
Kato четях историята ми бяхте пред очите. Антон така гони едни патици на село у комшийте, ама няма кокошки и петел. Смях.