Пак на диета, но в добро настроение

Днес времето беше ужасно студено и за това искам да ви разкажа за едни слънчеви хора. Всъщност аз ги срещам много рядко и може би защото определям себе си като склонна към депресии личност, тези слънчевите ми правят такова огромно впечатление.

Срещните ли ги не е нужно да говорите с тях, да ги питате за името и т.н., те ви обливат с жълтата си светлина и доброто си настроение просто ей така.  Аз пазя образа им дълбоко в съзнанието си, като малко пламъче, което никога не изгасва и когато ми е кофти и студено изкарвам образът им на яве да ме грее, да ме разсмива и да премахне лошото ми настроение.

Преди да почнете да четете историята, абстрахирайте се от това, че главните ми герои са мъже, а аз жена. Погледнете от другият ъгъл, моля ви!

И така, вчера имах работа на метро станция ”Сливница” и понеже отдавна не съм ходила там, бях забравила от коя  страна се излиз за Хита. Тръгнах с огромната тълпа в една посока, към която ме водеше и миризмата на прясно изпържени понички (нали пак съм на диета). Обаче страната към Хита е супер глуха дупка, там няма понички и почти не слизат хора, и преди да изляза видях един небрежно подпрял се полицай, който беше млад, отнесен. Някак си сякаш му беше досадно, но въпреки всичко имаше много добро и благо излъчване. Попитах го дали от тази страна се излиза за Хита. Той ми потвърди. Поех с тълпата, обаче нещата не бяха точно такива, каквито си ги спомнях и спрях да помисля. Обръщам се и гледам полицаят, усмихнат до уши, запъхтен, бяга, крещи “Госпожице (дърба да отбележа хахаха)”, маха ръце. Спря се до мен и запъхтян и усмихнат до уши и над тях ми вика “Обрках се!”.

Толкова хубаво ми стана, толкова позитивно. Имах усещането, че каквото и да ми предстои от другата страна на метро станцията ще го преживея. Не попитах за име, за адрес и телефон, да му се обаждам от време на време, когато ми стане тъжно, просто запазих този спомен за мен, а сега и за вас.

Другият ми случай със слънчев човек се казва Ангел. Срещнах го отдавна, може би преди година, две. Разговора се състоеше в “Къде са ключовете”, “Ето ги”, “Мерси” и “Чао”. На лицето му беше изписано “Аз съм добър”, “Аз съм позитивен”, “Искаш ли да дойдеш с мен в страната на чудесата?!” Това последното беше въпрос май!

Други подобни слънчеви хора, които да ми носят такива положителни емоции само с присъствието си не познавам и не ми са се случвали. За разлика от тях доста често ми се случват крещящи, недоволни и т. н.

Хайде сега към рецептите и снимките, които не са много слънчеви. И така нали ви казах, че съм на диета. Пак на 90 дневната. Първият път отслабнах 16 кг, но доста бързо си върнах 6 от тях. И стоях така до Коледа. Тогава имаше вариране в теглото, но излишните кг ги махнах бързо. И все пак до желаната фигура има дълъг път за изминаване.  Няма ‘кво да си го крия – цели 20 кг. Както една приятелка обича да казва “Аз съм умна и красива, мила и добра. На тези години и дебела”. Хайде стига толкова бръщолевене. Днешната рецепта е адаптирана от Edible Magazine Brighton – Issue 5.

Пилаф с гъби и кестени

• 250 гр. кестени
• 120 гр ориз басмати
• 1 голяма глава лук, нарязан на ситно
• 200 гр гъби, на големи парчета
• 3 скилидки чесън, накълцани
• около 5 см корен от джинджифил, настърган (може да се замени със сух, тогава ястието няма да е толкова пикантно, добавете и черен пипер)
• 300 мл пилешки бульон
• 2 с. л. зехтин
• 2 с. л.  соев сос

Приготвяне:

1. Първо направете прорези върху върха на кестените и ги сварете за около 10 мин във вряща вода. Най – лесно се белят докато са топли, така че може би ще ви трябват ръкавици.
2. В тиган с капак, загрейте на котлона зехтина. Изсипете ориза и го пържете около 3 мин докато стане прозрачен.
3. Добавете чесъна и джинджифила, разбъркайте и добавете лука. Гответе за още 2 мин.
4. Добавете гъбите и гответе още 4 мин. След това добавете бульона и кестените и соевият сос.Разбъркайте. Захлупете и задушете около 30 мин.

Пилафът много ми допадна. Хем е пикантен, хем има сладък вкус от кестените. Освен това е и само 2 порции с други думи една за вечеря и една за обяд. Забелязала съм, сигурно и вие, че когато си на диета ти се яде всичко. Намираш най – прекрасните аромати, най – слюноотделящите снимки и най – вкусните рецепти, които на всичкото отгоре, нямаш търпение да приготвиш. Тогава се сещаш, че си на диета и всичко в теб умира. Ама няма какво да се прави. Народът е казал, трай бабо за хубост!

До скоро!

П. П. Плодовата салата е приготвена от парченца портокал, помело и нар, поръсени с мента!

Tagged: 90 дневна диета, гъби, джинджифил, кестени, пилаф

Posted in: 90 дневна диета, Диетично, Постни манджички