Този път постът не е мой, нито рецептите. Те принадлежат на Силвия, която ми писа по повод разказа за баба Мария. Рецептите, които аз направих същото са от тефтера на нейната баба. Аз няма да ги променям, а ще ги напиша така както ги намерих – автентични и с дух. Единственото, за което съжалявам е, […]
февруари 6, 2013
Събота и неделя са едни от най – вдъхновяващите моменти в иначе простото ми и обикновено ежедневие. Седя си в малката соц кухня, надлежно изчистена само преди час и се наслаждавам на зимните слънчеви лъчи. Те галят лицето ми, изпаряват мозъка ми, в мен остава усещане за простор, за свобода. В средата на кухнята статив, срещу него […]
септември 17, 2012
Вече 1000 човека харесват Кулинарните мисли на Маги и разните и други неща, въпреки, че самата тя доста често не ги харесва. Толкова пъти съм искала да се откажа от тях и съм ги виняла за проблемите си! Толкова пъти са били мрачни, като непрогледна нощ, но съм ги крила дълбоко в душата си, за да напиша нещо хубаво, […]
юли 23, 2012
Ако аз за теб съм луната, тогава ти за мен слънцето ли си? Ако аз съм за теб цвете, ти за мен почва ли си или бурен, който се заплита около тялото ми? Ако аз за теб съм облак, черен и буреносен, от който често хвърчат светкавици, неприлични думи и обиди, то тогава ти за мен […]
юли 17, 2012
Седя, върху невидимите лавандулови облаци. Бели цветя, непрекъснато кръжат около мен, гонят се едно след друго и лек смях оглася полянката. Подпирам се на ръцете си. Една групичка цветя, веднага се вкопчват в китката ми и се подреждат като гривничка. Приятно е, сърцето ми е изпълнено със спокойствие! Надигам глава нагоре. Вятърът разрошва косите ми. Той много обича облаците, не ги […]
януари 15, 2012
Знаете ли, как при нас идват снежинките? Всъщност това е един доста изначален въпрос, който доста хора на средна възраст (3 години) си задават и на, който много, ама много от нас се опитват да дадат точен и конкретен отговор. Всъщност отговора, че това е замръзнала вода е доста неточен и непълен. Нещата са доста по […]
юли 29, 2011
Идва есен. Макар и в края на лятото, сякаш се усеща студената и ръка. Вечерите започнаха да стават хладни. Изораните ниви се чернееха пред погледа на Бойчо.Тука в тоя край, нивите се прекъсваха само от някоя друга възвишинка и хоп току на средата им се мержелееха селата, с червените си керемиди. Ето тук беше Каравелово, […]
юли 25, 2011
Ситен, летен дъжд заваля над града. Изми прашните прозорци и керемидите на къщите станаха отново червени. По улицата тръгнаха малки рекички, а назъбените тротоари се покриха с локви. Всичко се умири, сякаш цялата Добруджанска махала чакаше този прохладен дъждец със затаен дъх. Дядо Митьовата къща беше третата от ляво, в посока към града. Малка схлупена […]
април 4, 2013
7