Дима постоянно задаваше въпроси на Бога, на Митко, на себе си. Търсеше отговорите за битието в което са. Но те не я удовлетворяваха, а само отваряха стари рани, дълбоки и кървави. „Живеем за да усещаме болката, да вземаме грешните решения, да пропиляваме минутите, да страдаме. Живота е изборът, който правим. И смъртта също е избор, пътека, по която така или иначе поемаме“ – мислеше си тя.

Митко безмълвно приготвяше сутрешният чай. Вече не му бяха останали думи, с които да я увещава. Нямаше сили, с които да се прави на клоун, всичките му номера за ведро настроение се бяха изчерпали. Любовта, която изпитваше се подклаждаше от чувството на дълг и привързаност към нея. Не можеше да я изостави и заради отминалите решения, които беше направил и които сега му се струваха огромна грешка и висяха на плещите му като черни облаци.

Звукът от тънката струйка, която се плисва в порцелановото легло стресна Дима. Тя огледа чашите. Сети се, че тези им бяха подарени за сватбата, преди повече от 30 години, но така си и седяха, запокитени в едни кашони, като стари спомени скрити в чекмедже. Митко седна до нея на масата и я хвана за ръката.

- За какво мислиш?

- За смъртта - една сълза сякаш изпусната без да иска се отрони полека – за живота, за къщата. Мислил ли си на кого ще оставиш тази огромна къща след като умреш? – Той поклати глава, къде от отчаяние, че пак започват същата песен на нов глас, къде от примирение с факта, че въобще не му пука, за това какво ще стане след като умре. – Трябва да помислиш, какво ще правиш! Аз няма да съм с теб още много дълго!

Митко въздъхна, пое ръката и в своята и я погали! Целуна я, след това я сложи на бузата си.

- Моля те не го прави! Не ме изоставяй, аз имам нужда от теб! В теб намирам утехата си, при теб са мислите ми всеки ден. Какво ще правя без теб? За това мислила ли си?

- Единствено мисля, че не мога да умра след теб! Не искам да те виждам, там безпомощен в ковчега, като нея! Сърцето ми не издържа тази мисъл, а все за нея мисля!

- За Бога, Дима, до тогава има още толкова много време. Аз планирам да умра поне като стана на 100! – И се разсмя сам на тази си шега!

- Смъртта е коварна. Тя ни дебне, чака ни скрита зад някой ъгъл и точно когато не очакваш тя идва. С черно наметало, с тежки стъпки стъпва по земята и развява наострената си коса! Кой ще е следващият никой не знае и ти не знаеш кога! – Закри лицето си с ръце, сякаш наистина я виждаше и прошепна – може би сега е мой ред! Виждам я дори с широко отворени очи.

**************

Беше прекрасна лятна утрин. Прохладна, но обещаваща горещ ден. Настроението на Митко беше приповдигнато защото беше измислил неща за правене за цял ден, дори не знаеше дали ще му стигне. Сервира закуската в леглото. След това отиде в банята и се дегизира с пола и блуза, които беше намерил в една втора употреба. Засмя се когато се сети как го гледаха продавачките, когато поиска да ги пробва. След това нави косата си на ролки, сложи си червило и някакви обеци с клипси, които беше намерил от преди години. Засмя се с цял глас когато видя образа си в огледалото.

С преправен глас и с много мек акцент, имитиращ източните провинции на държавата, той се появи в спалнята и каза:

- Мила Госпожо, ако обичате ме последвайте в нашият импровизиран спа център, за цялост процедура и възстановяване поръчани от вашият любезен съпруг!

Дима се засмя с цяло гърло! Пое подадената и мъжка ръка, изправи се от леглото и бялата и нощница леко тупна до нозете и! С боси крака и постоянно смееща се тя се отправи след Митко в банята. Седна на стола а той заговори отново с престорен глас.

- Първо ще направим малка разкрасителна процедура – боя на ръцете, краката краката и главата. След което си вземаме плавниците и отиваме да се гмуркаме. След това следва обяд, а после разни други неща, които обикновено хората правят по двама и на тъмно!

Дима се разсмя, прегърна мъжът си, целуна го, но въпреки веселото настроение в очите и се чeтеше обреченост! Докато тя седеше отпусната и неподвижна на един стол в банята, а той боядисваше косата и тя попита:

- Спомняш ли си първото ни дете?

- Как мога да забравя – каза Митко с усмивка и с болно сърце – бяхме толкова щастливи. Лежахме на плажа и брояхме звездите, държахме се за ръка и правихме кроежи за бъдещето. – Той се усмихна, въпреки, че усмивката му беше полу разкривена. – Помня и втората бременност. Ти беше толкова красива и уплашена и това ме побъркваше. Аз ставах все по влюбен и по влюбен – и я целуна по – челото.

След това и двамата замълчаха, защото си спомняха, всички останали бреммености, всички не сполучливи опити за забременяване. Всяка болка, от всеки спонтанен аборт, от всяко мъртвородено дете. Но продължаваха, всеки ден се събуждаха с тази мисъл, за децата. Спомняха си как един доктор им каза, че няма смисъл никога няма да могат да имат свои деца. Ако бяха по – млади сега, можеха да опитат какво ли още не, но по тяхно време медицината не беше напреднала толкова.  Спомня си как тя предложи да си осиновят дете, а за да я окуражи той и каза, че иска дете само и единствено от нея.

В един момент, когато остарееш, когато близкитети умират, а депресията те затиска с един крак за да те мачка и подхвърля, тогава осъзнаваш, че имаш нужда нещо да те държи на повърхността, да придава смисъл на иначе безсмисленото ти съществуване. Да се събуждаш сутрин и да знаеш, че  трябва да продължиш да дишаш. В един момент осъзнаваш, че изпълненият с детски смях дом е по – силен от мъката, от неволите, от тревогите от безвремието. Той не знаеше как точно и кога решиха да останат сами, да спрат да опитват, знаеше само, че това донесе мимолетно успокоение на съпругата му, но болката, която се беше събрала в сърцето и се връщаше със страшна сила, всеки път когато виждаше  семейства с деца. Всеки път, когато детските ръце се протягаха към някоя от нейните приятелки и казваха „Мамо, обичам те!“, тя се криеше в тоалетната и тихо плачеше. Може би жаждата на жената да бъде майка, беше по – силна от всяка друга страст.

Първо почина баща и. Тя плака дни и нощи, но накрая преживя загубата за да се срещне с по страшната – рака и смъртта на майка и. Плачейки, не спираше да обяснява на хората, какво всъщност е загубата на майка и колко силна е тази болка, но Митко подозираше, че всъщност обяснява, колко силна е болката от това да не можеш да си майка! И този път сякаш нямаше измъкване, депресията се настани в Дима, като дълго желан гостенин и сякаш тя намираше някакво спасение в нея. Съпругът подозираше, че въпреки  всичките му усилия нещата няма да спрат до тук, че тя обмисля, нещо страшно, може би спасение. Ала за кого ли?!

Боядиса косата и руса и въпреки останалите черни отенъци от някогашната и младост, новият цвят сякаш предаде и нова сила на жената, която той обичаше. След това промениха плана и лежаха в леглото чак до обяд. Разказваха си весели истории от миналото, забавни случки и сякаш Дима отново стана тази млада и щастлива девойка за която се бе оженил. След това тя облече една прекрасна синя рокля, натовариха оборудването за гмуркане в джипа и отидоха първо на обяд.

В ресторанта седнаха един до друг! Тя му каза, че иска да я запомни такава, ведра и щастлива. Извини му се за всички грешни избори и разочарования които му беше нанесла. Благодари му за това, че винаги и за минута не престана да я обича да бъде до нея! Той я изпиваше с очи, прегръщаше я и я целуваше с цялата си страст.

Следобедното слънце все още пареше, когато отидох на кея. Потеглиха с лодката към онова място, което и двама обичаха. Там се гмуркаха още от първите дни на тяхната връзка. На дъното на морето имаше стар потънал кораб, който морският живот беше превърнал в безумно красив риф. Преди да се спуснат, той и каза, че я обича, а тя се разсмя, отвърна със същото и го целуна!

Това беше краят на връзката им. С годините Митко все се връщаше към онзи след обед, към думите и „Искам да ме запомниш такава, каквато бях в началото“ и към очите и, които казваха „Сбогом, обичам те“! Онзи прекрасен августовски следобед изплува само екипировката на Дима. Така и не намериха тялото. Митко остана сам на повърхността, въртеше се в кръг, пляскаше с ръце и крещеше:

- Дима, какво за бога ще правя без теб!

И сега живееше със спомена за нея. Често разказваше истории, които му помагаха да си я спомни весела и щастлива, безумна млада жена. Дима обичаше морето, обичаше мирисът му, обичаше цветът му, обичаше всичко в него и често казваше, че и тя някой ден ще остави стъпки в него, както то беше оставило следи в нея.

**************

Не можеше да диша, очите и се изцъклиха, а в дробовете и навлезе вода. Странно не усещаше болка. Озова се в болнична стая. Седеше на един кожен фотьойл, облечена с нощница.  Една мила и усмихната сестра и донесе едно малко вързопче. Дима го пое в ръцете си  и дълго време го гледа. След това извади гърдата си и бебето засука. Почувства облекчение, топлина се разля по тялото и, а мозъкут сякаш не мислеше. Наслаждаваше се. След малко сестрата се върна с още едно бебе. Този път беше момче.

**************

Една от любимите рецепти на Дима беше Мон Блан. Една от причините беше, че ужасно много обичаше да се катери в планината и двама с Митко ходиха във Франция всяка есен. Другата причина беше, че неизменната комбинация от целувки и кестенов крем много приличаше на нея и Митко – няма по добра комбинация.

Мини Мон Блан

• 3 белтъка
• 150 гр захар / можете да увеличите количеството по желание
• 150 гр кестени
• 100 мл сладкарска сметана
• 3 с. л. захар
• 50 гр натурален шоколад

Приготвяне:

1. Разбийте белтъците докато се получи мека пяна и след това бавно почнете да добавяте постепенно захарта и разбивайте докато получите твърд сняг.
2. Шприцовайте целувките в желаната форма като им оставяте връхчета, върху тава постлана с хартия за печене.
3. Печете в най – ниската част на печката в слаба фурна около 120 градуса за около 1,5 часа. Целувките трябва да останат бели и да не прегарят.
4. За да приготвите крема първо трябва да сварите кестените. Направете прорези в едната им част. Сложете ги в подходящ съд и ги покрийте със студена вода. Сложете на котлона и след като заври течността, варете около 15 – 20 мин. Обелете кестените докато са още топли и ги сложете в съд за пасиране.
5. В малка тенджерка смесете сметаната, захарта и шоколада и сложете на котлона докато шоколада се стопи, а течността се загрее. Излейте сместа върху кестените и пасирайте.
6. Разбийте 100 гр сметана на мек крем и я смесете с кестеновото пюре, разбийте добре. крема трябва да е мек.
7. След като целувките изстинат слепете ги две по две, като слагате желано количество крем. Поръсете с малко какао или настърган шоколад.

*******************************

Приликата с всички лица и събития е абсолютно съвпадение!

Днес трябваше да пиша друга рецепта и една много дълга история, но за жалост те ще останат за по – нататък. Истината е, че исках да си събера мозъка преди да я напиша, въпросната история, искам всичко да е обмислено до най – малкия детайл. За това трябва време и трябва да съм си у дома. Е днес съм си у дома, но съм станала в 4 сутринта, защото Вяра е болна. Струва ми се, че в момента е 6 вечерта и така ми се спи, че две не виждам. Искам поради други причини да съм си в нас, а не защото детето е болно. Толкова е гадно. На всичкото отгоре, не мога да си обясня откъде идва тази неизчерпаема енергия за нови подвизи в малките, дори като са болни и с температура и ти им даваш лекарства, които уж ги успивали. Дрън, дрън….

На всичкото отгоре, съм на диета. Не знам за, кой го път го казва! И трябва да се яде, глада е по – силен от съня. Направих за обяд спагети с домати, което е леко и бързо ястие и ако се сервира с пекорино или пармезан нещата стават наистина много сериозни и брутално вкусни. Тази рецепта обичаме да я приготвяме лятото с наистина вкусни домати и босилек набран от нашата градинка! Да я хапваме на терасата и … окапах се!

Spaghetti al pomodoro:

1. 350 гр спагети
2. 500 гр пресни домати
3. 3 – 4 скилитки чесън
4. зехтин
5. 20 листа босилек
6. сол
7. черен пипер

Приготвяне: 

• Сварете спагетите според инструкциите на опаковката.
• В голям тиган загрейте зехтина и добавете скилидките чесън, ситно нарязани, докато се зачервят.
• Добавете нарязаните на големи парчета домати, разбъркайте леко и задушете за около 5 мин или докато доматите тъкмо започват да се сваряват.
• Махнете от котлона, добавете сол и пипер. Прибавете и листата босилек. Сместа не трябва да е течна!
• Разбъркайте със спагетите , преди сервиране настържете пармезан или пекорино

Аз моите малко ги по загорих, защото докато ги приготвях приспивах поне 3- пъти Вяра, която непрекъснато се будеше от кашлица. Накрая двете заедно ги хапнахме. Ако се чудете как бебе яде спагети ще ви кажа – с много търпение от ваша страна! Иначе за нея беше голяма забава!

Срещните ли ги не е нужно да говорите с тях, да ги питате за името и т.н., те ви обливат с жълтата си светлина и доброто си настроение просто ей така.  Аз пазя образа им дълбоко в съзнанието си, като малко пламъче, което никога не изгасва и когато ми е кофти и студено изкарвам образът им на яве да ме грее, да ме разсмива и да премахне лошото ми настроение.

Преди да почнете да четете историята, абстрахирайте се от това, че главните ми герои са мъже, а аз жена. Погледнете от другият ъгъл, моля ви!

И така, вчера имах работа на метро станция “Сливница“ и понеже отдавна не съм ходила там, бях забравила от коя  страна се излиз за Хита. Тръгнах с огромната тълпа в една посока, към която ме водеше и миризмата на прясно изпържени понички (нали пак съм на диета). Обаче страната към Хита е супер глуха дупка, там няма понички и почти не слизат хора, и преди да изляза видях един небрежно подпрял се полицай, който беше млад, отнесен. Някак си сякаш му беше досадно, но въпреки всичко имаше много добро и благо излъчване. Попитах го дали от тази страна се излиза за Хита. Той ми потвърди. Поех с тълпата, обаче нещата не бяха точно такива, каквито си ги спомнях и спрях да помисля. Обръщам се и гледам полицаят, усмихнат до уши, запъхтен, бяга, крещи „Госпожице (дърба да отбележа хахаха)“, маха ръце. Спря се до мен и запъхтян и усмихнат до уши и над тях ми вика „Обрках се!“.

Толкова хубаво ми стана, толкова позитивно. Имах усещането, че каквото и да ми предстои от другата страна на метро станцията ще го преживея. Не попитах за име, за адрес и телефон, да му се обаждам от време на време, когато ми стане тъжно, просто запазих този спомен за мен, а сега и за вас.

Другият ми случай със слънчев човек се казва Ангел. Срещнах го отдавна, може би преди година, две. Разговора се състоеше в „Къде са ключовете“, „Ето ги“, „Мерси“ и „Чао“. На лицето му беше изписано „Аз съм добър“, „Аз съм позитивен“, „Искаш ли да дойдеш с мен в страната на чудесата?!“ Това последното беше въпрос май!

Други подобни слънчеви хора, които да ми носят такива положителни емоции само с присъствието си не познавам и не ми са се случвали. За разлика от тях доста често ми се случват крещящи, недоволни и т. н.

Хайде сега към рецептите и снимките, които не са много слънчеви. И така нали ви казах, че съм на диета. Пак на 90 дневната. Първият път отслабнах 16 кг, но доста бързо си върнах 6 от тях. И стоях така до Коледа. Тогава имаше вариране в теглото, но излишните кг ги махнах бързо. И все пак до желаната фигура има дълъг път за изминаване.  Няма ‘кво да си го крия – цели 20 кг. Както една приятелка обича да казва „Аз съм умна и красива, мила и добра. На тези години и дебела“. Хайде стига толкова бръщолевене. Днешната рецепта е адаптирана от Edible Magazine Brighton – Issue 5.

Пилаф с гъби и кестени

• 250 гр. кестени
• 120 гр ориз басмати
• 1 голяма глава лук, нарязан на ситно
• 200 гр гъби, на големи парчета
• 3 скилидки чесън, накълцани
• около 5 см корен от джинджифил, настърган (може да се замени със сух, тогава ястието няма да е толкова пикантно, добавете и черен пипер)
• 300 мл пилешки бульон
• 2 с. л. зехтин
• 2 с. л.  соев сос

Приготвяне:

1. Първо направете прорези върху върха на кестените и ги сварете за около 10 мин във вряща вода. Най – лесно се белят докато са топли, така че може би ще ви трябват ръкавици.
2. В тиган с капак, загрейте на котлона зехтина. Изсипете ориза и го пържете около 3 мин докато стане прозрачен.
3. Добавете чесъна и джинджифила, разбъркайте и добавете лука. Гответе за още 2 мин.
4. Добавете гъбите и гответе още 4 мин. След това добавете бульона и кестените и соевият сос.Разбъркайте. Захлупете и задушете около 30 мин.

Пилафът много ми допадна. Хем е пикантен, хем има сладък вкус от кестените. Освен това е и само 2 порции с други думи една за вечеря и една за обяд. Забелязала съм, сигурно и вие, че когато си на диета ти се яде всичко. Намираш най – прекрасните аромати, най – слюноотделящите снимки и най – вкусните рецепти, които на всичкото отгоре, нямаш търпение да приготвиш. Тогава се сещаш, че си на диета и всичко в теб умира. Ама няма какво да се прави. Народът е казал, трай бабо за хубост!

До скоро!

П. П. Плодовата салата е приготвена от парченца портокал, помело и нар, поръсени с мента!

Работата е такава, че облачетата обичат да си спят по цял ден и цели нощи без никой да ги закача. Говорим само за белите облачета, черните няма да ги закачаме, понеже те са много избухливи и хич, ама хич не обичат да се говори за тях, камоли да се пише за тяхното поведение от разни хора. А аз не искам, ама ни най – малко някое от тях да се разгневи и да причини буря, която къщи разтуря. Белите облачета са много по благи, те по цял ден си седят на небето и тихо спят и сънуват.

Когато стане късна есен и зима, немирният северен Вятър се настанява над пушещите коминчета на белите къщи. От начало той обича да си играе с листата на дърветата, като се люлее на клоните им, а след това ги пръсва в четирите посоки на света. Обикновено това не се харесва на възрастните, за това те събират листата в големи черни чували, които след това изхвърлят извън градовете си. И когато не остане ни едно листо, Вятърът се отегчава толкова много, сяда на едно коминче и се чуди как и с кога да си играе.

Един ден погледнал към небето и там видял кротко да се гушат бели облачета.  Засилил се вятъра, с всичката сила, която притежавал и се блъснал в един облак, направил дупка в средата му и за малко да изхвърчи в космоса. След това награбил всички облаци на едно място и започнал да ги подмята, усуква, изтупва, блъска и какво ли още не.

Облачетата се стреснали, разплакали се и на земята завалял крехък дъждец. И нали било много студено, още докато плачели облачетата, сълзите им се привръщали в малки красиви кристалчета, всяко със своя душа и сърце. Хората ги нарекли Снежинки. Всяка една от тях, танцува своят прощален танц, носена на раменете на немирният вятър.  Те са като нощните пеперуди, които хипнотизирани от красотата на светлината, забравят за смъртта, която ги очаква и с цялото си същество се стремят към нея. Така и снежинките, умират когато се допрат до земята ала тя ги зове с такава неустоима сила.

Една нежно розова Хризантема си седеше в цветарският магазин и с надежда чакаше, когато някой купувач влезе и се надяваше да я забележи. Нямаше търпение да я облекат в онази красива хартия, да подредят листата и, да и сложат панделка и да я дадат на някой господин, за неговата любима.

Врата се отвори и в малкият цветарски магазин влезе висок строен господин, с кожена шапка и черно палто. Той свали ръкавиците си, поздрави строго собственичката и с твърд глас заповяда:

-Три червени рози, моля! 
– Да ги опаковам ли за подарък?
– Само с червена панделка и моля ви махнете им бодлите!

След това, докато чакаше стопанката, започва да се оглежда наоколо. Хризантемата се изплаши, не искаше да отива с този толкова студен човек! Та той можеше да заповяда да и отрежат листата! Тя приложи всичко умения да изглежда колкото се може по увехнала.  Господинът, купи и едно бяла циклама и с големи стъпки излезе от магазина. 

Хризантемата пое дълбоко дъх, изправи се в бялата си ваза и се загледа към прехвърчащите снежинки. Навън беше много студено и те успяваха да се натрупат една върху друга на гъст килим. „Ах да можеше да ме купи някой, който наистина обича, дори след това веднага да умра! Да можеше за последно да доставя надежда и радост“ – помисли си малкото цвете и застана така гледащо навън. 

След малко в магазинчето влезе малка крехка девойка, с дълга руса коса, върху която най удобно се беше настанила голяма лилава шапка с пискюл. Девойката беше плакала много, по изгубената си любов и сълзите бяха оставили вадички по – лицето и. Тя веднага се загледа в малката хризантема, подаде 2 лв. на стопанката и с нетърпение извади цветето от вазата, а след това с всичка сила вдъхна аромата му. Сложи големите си ръкавици и шапка и излезе навън. 

До магазинчето имаше парк, с бели пейки и сини алеи, с големи голи дървета, които си стърчаха просто ей така и оплакваха изгубените си листа. Момичето седна на една пейка, махна ръкавиците си, вдъхна от хризантемата и прошепна „Извинявай, ти заслужаваш по – добра съдба!“ След това с голите си премръзнали пръсти започна да откъсва малките цветни листенца и да пуска всяко едно на вятъра. Започна да шепне „Ще се върне няма да се върне!“. 

Хризантемата, въздъхна, поне я беше купил някой, който обича. Тя се остави болката и студът да се разлеят по тялото и. Топлите сълзи на девойката обляха тялото и и и действаха, като лекарство. „Дано да се върне“, помисли си хризантемата. 

След малко в парка се разнесе радостен смях. До девойката застанаха момиче и момче, щастливи те се целуваха, и играеха със снега! Поздравиха я по име, а след това също така хикикайки се и прегръщайки се я отминаха! Момичето с русите коси, заплака още по силно. То откъсна последното листенце и загледано в отдалечаващата се двойка прошепна:

- Няма да се върне!

А вятъра това и чакаше. Грабна цветето от ръката и започна да танцува с него! 

Обичам хризантеми, те ми напомнят и за щастието и за нещастието и за топлината и за студа. Мисля си, че са много подходящи за зимната лимонада, защото носят чувства и спомени за отминали дни!

Зимна лимонада:

• 1 и 1/2 нар
• 1 лимон
• 1/2 грейпфрут
• 1/2 портокал
• 2 с. л. мед или друг подсладител
• 1 литър вода

Приготвяне:

Просто изцедете сока на плодовете и ги сипете в кана. Добавете водата и мед.

Зимната любов е най страшна. Често тя страда от липса на витамини, но малко зимна лимонада и много гушкане под възможно най – дебелите одеала, бързо я оправят.

Много е приятно да се събудиш сутрин, а навън да е зима. Да седиш до прозореца и да гледаш как снегът покрива мръсотията, мизерията, омразата. Всичко става бяло и чисто. После разбира се идва ред на кафето и порцията сутрешен интернет – новини, музика, блог, социални мрежи… И колко е хубаво и приятно да разберете, че друг блогър ви е номинирал за 2 награди!!! Ахххх Благодаря Rois, ти направи денят ми по усмихнат, а утринта ми по – щастлива!

Ето и трите стъпки за приемане на The Versatile Blogger Award, дано да успея да ги изпълня! :

1. Благодарете на този, който ви дава наградата и линкнете блога му!
2. Номинирайте 15 блогъра за наградата и ги информирайте за това!
3. Споделете 7 неща за себе си!

The Liebster Blog Award:

1. Отново започваме с благодарности!
2. Линкнете сайта на блогъра, който ви е номинирал
3. Сложете наградата в блога си!
4. Изберете 5 други блогъра, на които да я предадете!
5. Посетете блоговете им и ги информирайте!

Ето ме и накрая мен, приемам и двете награди и искрено много благодаря на  Rois, за оказаната чест! Ето и 15 – те блогъра, които ще наградя и с двете награди:

• Дани, която считам за най – добрата си интернет друшка!
• Буба – за това, че е млада, красива, упорита и безстрашна!
• Лулу – за постоянното вдъхновение и което блика от нея!
• Ирина – за красотата и успехите, които споделя с нас!
• Ева – за красотата на „простите неща“, която ужасно много обичам!
• Марияна  - за очарованието, което струи от нея!
• Сабина - за нашето познанство и на яве!
• Мария Донева – за неспиращото вдъхновение, за красивите моменти, за любовта!
• Лети – за майсторството и красотата на храната, която споделя с нас!
• Мира – за общите страсти, които споделяме!
• Ваня – не само защото носи име на добър човек, а и за това, че е прекрасен форограф и кулинар!
• Дани – за това, че е себе си и че не спира да ме изненадва!
• Мария – благодарна съм на блогове като нейния.
• Пепи – за прекрасните канибалски ястия, които предлага!
• Ваникла – за вдъхновеното веганство!

И накрая останаха 7 нещтта, които да споделя с вас, за мен!  хахахаа

1. Вече ходя на работа, за това сигурно ще пиша по рядко!
2. Обичам да пътувам с трамвая и да измислям истории за всеки един от пътниците!
3. Вече имам 3 нови истории!
4. Обичам зимата!
5. Обичам да броя, да създавам числови редици на ум, да си играя с числата! Това ме успокоява и може би за това ми допадна толкова много „Самотата на простите числа“
6. С нетърпение чакам 14 декември 2012 – премиерата на Хобита!
7. Обичам ви, обичайте се и вие и вярвам, че любовта ще спаси света!

Маги

С настоящият пост искаме да ви пожелаем весело посрещане на 2012 и много здраве и щастие през новата година! Нека тя да е по – светла, по – щастлива, по – усмихната! Благодаря ви, че четохте този блог, че споделяхте идеите си и имахте търпение! Благодаря, че ми гласувахте доверие!

Свинско руло със сладко от сини сливи и орехова коричка

• 300 гр месо от свински бут
• няколко сини сливи от сладко
• 2- 3 листа салвия
• 50 гр смлени орехи
• сол, черен пипер

Приготвяне:

1. Начукайте месото на тънко.
2. От двете страни го намажете със сол и пипер.
3. В редица поставете сливите, поръсете със салвия.
4. Завийте месото на руло и хубаво го оваляйте.
5. Завийте във фолио и печете на бавна фурна около 1 час. .накрая отвийте рулото и го оставете да се запече за 15 мин.

Знаете как хората реагират на думата химия?! За повечето от тези, които съм срещала това не е романтично минало, а болезнени спомени от училище. Както и да е, надявам се да успея да възбудя интереса ви и да ви заинтригувам. И все пак имайте предвид, че да разбираш науката е като да строиш къща – не е възможно да почнеш от покрива.

Днешният урок е за въглехидратите, макар, че включва и мазнини и белтъчини. За тях обаче ще говорим някой друг път.

Въглехидратите са голяма група органични вещества, изпълняващи важни биологични функции в живите организми. Към тях спадат глюкозата,фруктозата, захарозата, нишестето, целулозата и др. Изграждането на всички органични вещества на клетката има за основа хлорофилнияфотосинтез на въглехидратите в зелените части на растенията. Този процес доказва качествения състав на въглехидратите. Те са изградени от въглерод, водород и кислород. Въглехидратите са основна част от хранатана живите организми. 80% от сухото вещество на растенията и 20% от това на животните се пада на въглехидратите. Наименованието на въглехидратите е възникнало въз основа на представата,че те са се разглеждали като хидрати на въглерода.

А сега си представете, че е ранна пролетно/лятна утрин и сте решили да изпиете чая/кафето си на верандата . Хващате бавно горещата чашка и слагате бучка захар в нея. Докато се наслаждавате на аромата и разбърквате  течностаа, в чашката протича химичен процес наречен хидролиза. С други думи, под действието на топлината молекулата на захарта се разпада до нейните съставни части. А кои бяха те??? Глюкоза и фруктоза. Процесът е pH зависим и обратим, т. е ако добавите малко киселина реакцията се измества в посока на продуктите. Ето защо, много често когато правите домашно сладко прибавяте лимонтозу, в противен случай рискувате то да се захароса.

И така ето къде е връзката между химията и готвенето. Всеки ден, варейки яйца, аспержи, пържейки зеле или лук, месо и т.н. ние извършваме хиляди химични и биохимични реакции, с които бих искала да ви запозная ако ми остане време. Освен това се надявам да се обедите, че не само готвенето е забавно, но и химията е яка. Тя не е само сложни формули и определение за валентност, което всички мразят и никой не си спомня, освен мен, разбира се. Просто грешката на всички преподаващи тази наука е, че не могат да привлекат хората към нея. А тя се нуждае от привърженици, защото е ужасно важна и потресаващо интересна.

1. Разбийте яйцата и захарта докато побелеят и се получи пяна.
2. Добавете млякото и ванилията и разбъркайте.
3. В тиган с дълбоко дъно разтопете захарта, по начин който на вас ви харесва и я разлейте по дъното на чашки за печене. Отгоре сипете яйчна смес така, че хубаво да се напълнят чашите.
4. Печете на 160 градуса (студена фурна), като сложите чашите в тава, а в нея сипете вода, така че да покривапоне 1/3 от тях. Необходимо е около час. Ако крема се клати в чашките значи не е готов.

Пропорцията е 6 яйца 1 л мляко 6 с. л. захар. Аз винаги приготвям половината, защото не можем да хапнем цяла доза. 

Веднъж една приятелка ми каза, че обичала да готви само защото се чувствала като вещица. Не знам защо, но по това време вещиците ги свързвах основно с Тери Пратчет. Представях си я в кухнята с разчорлена коса как бърка заешки крачета в дълбока тенджера и с червен панталон тип шалвари. ‘Щото при панталоните не е важно, че ти се виждат краката, а че хората разбират, че въпреки всичко имаш такива!  По – кусно някои от университета ми каза, че да учиш химия е все едно да си магьосник! Е дано да е за добро!!! ))

И накрая на този ужасно дълъг пост ви пожелавам весело посрещане на Новата година и нека тя да е изрисувана само с весели и щастливи мигове! ))

Ето, че накрая дойде ред да се погрижим и за него! Имам предвид дядо Коледа. Не знам дали разбирате колко му е трудно на човека, за една нощ да обиколи света, да раздаде подаръци на децата и то не в Линкълн, а в шейна теглена от елени. И понеже не остана време, няма да пиша много много, само една бърза рецепта за бисквитки, които ще оставим на добрият старец,  до елхата. Дано да ги хареса, ащото докато ги правихме и докато избирахме рецептата бяхме водени от вярата в него!

Курабийки с портокал, бели шоколадови парчета и червени боровинки, рецептата е адаптирана от sweetpeaskitchen.com

• 230 гр меко масло
• 2 и 1/2 ч. ч. брашно
• 3/4 ч. л. бакпулвер
• 1/2 ч. л. сол
• 100 гр захар
• 1 голямо яйце
• 1 капсула ванилия
• кората на един портокал, настъргана на ситно ренде
• 130 гр бял шоколад на парченца
• 100 гр сушени червени боровинки

Приготвяне:

1. Загрейте фурната на 190 градуса и сложете върху  две тави с хартия за печене.
2. В малка купа смесете и пресейте брашното, солта, бакпулвера и оставете на страна.
3. В друга купа разбийте до кремообразна смес маслото и зхарта, Добавете едно след друго яйцето и ванилията, като разбърквате след всяко.
4. Добавете брашното и разбъркайте до пълното ми инкорпориране.
5. Накрая добавете портокаловата кора, шоколада и боровинките. Разбъркайте с дървена лъжица.
6. Направете топчета като използвате супена лъжица и ги поставете в тавата на разстояние от около 5 см.

Печете до златисти краища около 8 до 10 мин. Оставете ги да изстинат в тавата, а след това ги пренесете върху решетка.

Накрая дойде ред да ви пожелая Весела Коледа. Бъдете живи и здрави, щастливи и със сърца изпълнени с любов и надежда! ))

Маги a. k. a. Магдалена Димитрова

Всъщност тя (идеята) е, че готвенето е страст, любов, изживяване. Ние не просто се храним, а споделяме емоциите и преживяното от човека, който я е приготвил. Да споделим, част от себе си, особено в този момент на все общо споделяне. Освен това днешното упражнение, наречено „Бисквитки в буркан“ е подарък за петте участника в играта „Предай нататък„.  Нека това е едно предизвикателство към тях самите и надявам се един добър спомен, който ще им остане.

И така нещата който са нужни за буркана са:

• 1 буркан от 750 мл с винтова капачка
• декоративна хартия, мека
• канап
• ножици

Буркана, трябва да е добре измит от всякъде. Ако го накиснете във вода за няколко часа етикетите падат доста по – лесно. След това го изсушете добре. От декоративната хартия изрежете големи кръгове (диаметър – 10 см), според това, колко голяма искате да е капачката. След като напълните буркана, ще можете да я завържете с малко канап. Можете да принтирате етикета по – долу и да го закрепите към буркана си.

Бисквитки в буркан, рецептата е адаптирана от www.thingsforboys.com

• 110 гр. брашно
• 1/2 ч. л. бакпулвер
• 1/4 ч. л. сол
• 75 гр. кафява захар / трастикова
• 75 гр.  пудра захар
• 65 гр овесени ядки
• 100 гр. сушени червени боровинки
• 130 гр. бял шоколад на парченца, може и чипс

За да приготвите буркана: 

1. Пресейте брашното, бакпулвера и солта и след това ги поставете на дъното на буркана.
2. Следващият ред е кафява захар, следван от пудра захар (ако е необходими я пресейте).
3. Добавете овесените ядки, след това боровинките и накрая парченцата шоколад.
4. Затворете буркана. Сложете хартията и я увийте с канап, така че да се получи като капаче!

За да направите бисквитките (към тези, които получат буркан):

• 100 гр меко масло
• 1 яйце
• 1 капсула ванилия

След това:

1. Загрейте фурната на 190 градуса. Поставете хартия за печене върху тавата.
2. Изсипете съдържанието на буркана в голям съд.
3. Добавете маслото, яйцата и ванилията и разбъркайте добре докато всичко се смеси.
4. Използвайки с. л. оформете сместа на топки и ги поставете в тавичката на разстояние от около 7 см.
5. Печете ги 10 – 15 мин или до леко кафяви краища.
6. Охладете върху решетка.

Можете да използвате малко по – големи буркани, за да се чувствате по – спокойни. Тези на мен ми бяха абсолютно точни. ))

Бурканите на Дани и Траяна пътуват към тях. Надявам се да не пристигнат в насипно състояние! Буркана на Буба, може би ще и дам след Коледа, на Надя не е известно кога! Чакам Мариана да ми пише кога и как да се видим с нея!

Е това е, дано моята идея ви харесва! Предайте любовта ми нататък! Преградки и целувки на всички! ))

Това са съботно неделно – отминалите ни импровизации. Всеки знае как се прави чай и с какво да го подплати! Беше ужасно приятно, отпускащо, носталгична и дори любовно. Като за последно, но не съвсем. Понякога е хубаво нещата да се правят като за последно, но това си го знаем само ние!