Туй онуй

Едно от любимите занимания на Праска беше сутрин да наблюдова изгрева. Това нейно удоволствие беше сравнително ново, но тя му се наслаждаваше толкова много, че чак го превърна в малък ритуал.

Един ден се сети, че на тавана съвсем безцеремонно си седеше един малко стар люлеещ се стол. Е имаше нужда от ремонт, но това не можеше да я демотивира. След като се справи със стола, се разрови в скрина. Там беше скътала едно старо червено одеяло. След като го изпра цвета блесна и изплетената на една кука шарка, сякаш доволна от новият си образ и се усмихна.

Всичко беше почти готово. Липсваше и само компания. Праска се завъртя в кухнята. Прокара пръст по лавицата с продукти, а след това и по тази с книгите. Една жълт малка и oвехтяла книжка и се припрече. Взе я, седна на кухненската маса и почна да я разлиства. Сети се, че като малка я беше разглеждала и колко вкусни и се виждаха рецептите в нея. Зачете се:

•  3 -4 яйца
• 220 гр захар
• 250 гр кисело мляко
• 100 мл. олио
• 1 ч. л. сода бикарбонат
• 1 пакетче бакплувер
• лимонова и ванилова есенция,
• 100 гр едро смлени орехи и малко кристална захар
• около 700 гр брашно

Праска се засмя. Тези курабийки бяха короният номер на стринка и, заедно с компот кайсии. Хората може и да се отиват от тази земя, но има неща които оставят след себе си, като дълбока диря. Засмя се отново. Сети се за батко си, който ги обожаваше или поне така твърдеше. Изяждаше по една доза (30 бр) и изпиваше по един буркан с компот. Постижения, които тя веднъж се беше опитала да надмине и разбра, че в тази дисциплина може да е само губеща.

Много е важно, казваше стринка и, яйцата да се разбият със захарта до бяло. След това бакплувера и содата да се угасят добре. Слагат се есенциите, мазнината и се замесва тесто. Фурната се загрява на около 200 градуса. Тестото се разделя на топчета големи колкото яйце, които след това се овалват в ядки и захар. Подреждат се в намаслена тавичка и се пекат около 15 мин.

Праска слагаше люлеещият се стол в градината. До него подреждаше масичка със сладки и запарен чай. Избираше чашата за чай много внимателно, защото според нея вкусът на чая се наглася спрямо чашата. Накрая вземаше червеното одеало, завиваше се и чакаше зората.

Мислите и прескачаха, ту  за слънцето което наднича из хоризонта, ту за капчиците роса, дошли тук без да знаят защо, но в последствие разбрали, че мисията им е свежестта. Понякога се сещаше за детството си, за бащината си къща, за чичо Иван с надениците и каничката вино. Еххххххх, как тръпнеше в очакване на батко си. Друг път, просто ей така, без да знае как точно мислите и скачаха върху момчетата, които я бях обичали. Не не, Праска не можеше да се оплаче, любовта беше щедра към нея.

И винаги си мислеше за Вяра и за маргаритките. Каква неразделна дружина от щури хлапета. Нейната радост в живота. Друг път се случваше да си мисли за мен и когато и отида на гости да споделя мислите си. Странно нещо беше според нея как се забравя, как спомените избледняват и как са нужни силни емоции за да си спомниш, че някога не си бил сам и че сега има хора, които все още те обичат.  Всичко това идва със сутришната роса и без да си разбрал си отива с нея…

–––––––––––––––––––––––––––––––

Рецептата за войнишки сладки е адаптирана от книгата на Добрина Венкива – Соленки, сладкиши, кремове