Ала бала или до къде я докарах и каква възнамерявам да я кандилкам за в бъдеще

Posted on ноември 10, 2009

5



Аз съм Маги, ама не като онези булиьончета съдържащи един куп Е – та, а просто като Маги. Както и да е това вече ви е ясно. От както пиша този блог е минал грубо месец, а аз съм направила около 28 публикувани рецепти и около 5 чернови на такива. Незнам дали някой въобще чете този блог, но все пак се надявам това което намирате в него да ви хареса! В началото реших, че този блог ще съчетава полезното с приятното, готвенето, фотографията и събирането на рецепти. Освен това бях решила да публикувам само рецепти, които са по джоба ми. Последното отпада!

Сега съм бременна в 26 седмица и ми остават още 92 дни до края!  Отначало това много ме вълнуваше, а сега…. Сега ме е страх! Стах ме до полуда, до изгубване на разума. Все си повтарям, че няма да съм нито първата нито последната родила с операция, но това не помага. Страх ме е и се уморих да чакам да се случи нещо! Уморих се да чета по форуми за кърмене, хранене, гледане, раждане и т. н. Уморих се да мисля само за това, да говоря само за това и да се интересувам само от това.  Затова спирам, за да мога когато се роди мойта малка принцеса да и дам цялото си внимание, защото преди това ще съм сготвила невероятните мнаджи!😉

От началото готвенето беше за разнообразие, сега вече е утеха! Кексчета, манджички това са моите деца – завършени и удволетворяващи. Остават ми още 92 дни в които да се отдам на неща, които ще са непосилни за мен след това.  Обичам да ям вкусно и красиво и съответно да готвя.  Вечер като заспивам мисля само за това как се месят кроасани. Или някаква друга шуротия. Освен всичко останало подробно, в просъница, разказвам на Стефан как се правят мъфини или кифли. И това ще правя. 92 дни – 92 рецепти, с картинки и описания.  Мисля да започнем с малко френска кухня! Много добре си давам сметка, че българия не е Франция, че София е толкова мизерна, че сигурно е бледо подобие на Париж от времето на революцията  и, че ако се опитате да помиришете целината на пазара, най – много да си изпросите боя. Освен всичко рецептите са трудоемки, с изкилиферчени имена и понякога малко скъпи. Но какво пък, поне веднъж човек може да похапне хубаво, с добри приятели, винце и музика. А като казах музика, може би умереното слушане на френски шансони ще подобри настроението ви и допълнително ще ви мотивира. Поне при мен действа така. Сърдечен поздрав от мен.

Между другото, миналата година се бях ентусиазирала да правя шоколад! Още не ми е преминало и благодарение оказаният съпорт от Ваня, сега съм набелязала 20 – тина рецепти, които смятам да ви представя в най – скоро време! Трябва да набавя продуктите – основна причина за забавянето. Оказа се че живея в Бронкс и магазините са толкова ушушкани, че понякога се чудя как е възможно да има брашно и захар. В същото време в магазините на „елитният квартал“  в столицата ни, Студентски град, можеш да си купиш сирене Бри или Маскарпоне! Но какво да се прави, това е животът!

Също така искам да благодаря на Митко и Ваня (за друга Ваня става на въпрос), за потдържането на моят кулинарен дух, като ме заведоха на филма за Джулия Чаилд. Тя също ще участва в оставащите 92 дни. А днес ден 1 -ви активен гост ще бъде Митко, с неговата невероятно вкусна френска лучена супа!

Bon appétit