Супа топчета

Posted on ноември 14, 2009

0



ден 5 ти

Днес нещо закъснявам с постовете. Дано още да не сте ршили какво ще готвите за вечеря, защото съм ви приготвила невероятна супичка. Въпреки, че то стана вече 10 вечерта, но и утре е ден. Но преди нея ще ви разкажа една истори, за любовтта, супата и още нещо. Дано да не ви отегча, тъй като излезе малко дългичка тази историйка.

История за Лятното Слънце и Ани

Имало едно време, една далечна Северна страна. Тя била толкова студена, че малцина се усмелявали да прекрачат границите и. Бялата зима там продължавало по 10 месеца, придружена от постоянна нощ. Цялата земя била покрита с остри и неприветливи планини, лакатушещи замръзнали реки. В тази ледена пустош единствено сякаш само луната се усмихвала. Студ сковавал сърцата на хора, мечки и вълци.

Тази страна, както в една друга приказка, била управлявана от Снежната Царкиня – красива, но зла жена със сърце по – студено от буца лед. Очите и били сини като изумруди, но в тях блестяла искрата на вечната омраза и ненавист към всичко живо и топло. С помощта на своята черна магия тя завладяла Северната страна. Направила зимата по – дълга и по – студена, подчинила хората на своята власт.

Ах да, хората. Тези малки, наивни твари, се оказали по – беззащитни от колкото бе предполагала. Малцина били тези, които се усмелявали да и се опълчат. В своите сърца, тези хора все още криели крехкият пламък на любовта. Откриването им правил животът й интересен. А отстраняването на този мизерен пламък…ммм…й носело безмерно удоволствие.

Един от тези жалки хора бил Томи, чиито ново име лично тя беше избрала.Среден на ръст и възраст мъж. С късо подстригана коса, от която стърчеше само една дълга тънка плитка, показваща колко дълго и е служил. Очите му били черни, почти без мигли, а над горната му устна се мержелеели рехави черни мустачки.

Истинското име на Томи било Лятно Слънце. Лятно слънце бил вождът на северния народ. Той управлявал мъдро и справдливо, но не могъл да се пребори с черната мазгия на Снежната Царкиня. Вождът бил един от малкото хора, чиито пламъчета, грижовно скътани в сърцето, не било изгаснало. А то сърцето му се надявало на капка любов това правело мечтите му все по – големи и по – големи. Докато търкал пода, в замъка на царкинята, умът му прескачал долини и планини, реки и поточета, преплувал морета за да достигне НЕЯ. Единствената. Понякога, когато му се отдадяло случай, се вглеждал в звездите и се чудел каква ли ще е тя.

И така един ден, в краят на 41 – та му зима, тя се появила. Млада жена, почти дете за него, тя била руса и бяла, с невероятно червени устни. Лятно слънце познал в нея своята любов още щом я зърнал. Ани било нейното име. Дете от друга северна страна, продадена и обречена да бъде слугиня на Снежната Царкиня, на вечна омраза, студ и мизерия.

Обаче сърцето на Ани било огромно. Въпреки студа и омразата в него не греело само едно пламъче, а хиляда. Въпреки тежката слугинска работа, винаги се усмихвала нежно на всеки един роб. Най – вероятно тази усмивка пленила сърцето на Лятно Слънце. Томи все по – често започвал да търси поводи да бъде уж случайно там където е и тя. В захлас слушал нейните разкази за свободната северна страна, където лятото продължавало поне три месеца. Разказвала му за безкрайните разходки с приятелите си, за неволите на семейството си… Разказала му и за НЕГО. Онзи, който я чака, който ще дойде да я освободи, ще и помогне да избяга, а тя в замяна ще го обича вечно.

Тези разкази почти разбили сърцето на Лятно Слънце, но не угасили пламъка. Само смъртта можела да го изгаси. Дали това беше любовта? Страдание, жертва?! Понякога Ани му носеше гореща супа, открадната от кухнята на Нейно Величество, а той виждаше в издигащата се пара сбъдването на своята любов. Въпреки 20 – те години разлика, въпреки че Aни не откликваше на чувствата му по този начин, който той беше желал, въпреки че знаеше, че един ден тя ще си отиде, Лятно Слънце не можеше да спре да я обича. С всеки един ден чувството се засилваше, а с него омразата и завистта, болката и сълзите.

Една привечер, Ани отново му донесла топла супа, прегърнла го нежно и си отишла. Отишла си завинаги!

Лятно Слънце останал сам, с пъница супа в ръка и една стенеща душа. Започнал да търси супата по – често и по – често. Крадял, измисляше оправдания, истории, само и само да се докопа до заветната супичка. Защо ще попитате? Защото само тогава не бил сам. Придружавали го споменът и надеждата.

А ето въпросната рецепта:

  • 2 – 3 литра вода
  • 1 – 2 картофа
  • 1 – 2 моркова
  • 250 гр. кайма
  • 1 белтък
  • олио
  • лук
  • брашно
  • 1 зелена чушка
  • фиде
  • магданоз
  • сол
  • жълтък
  • 1 – 2 л. прясно мляко

Слагате водата в тенджера на котлона, да заври. През това време нарежете на ситно зеленчуците. Каймата размесете със ситно нарязан лук, белтък, малко сол и подправки по желание. Можете да използвате щипка черен пипер и кимион. От сместа оформете колкото можете по – малки топченца и ги оваляйте в брашно. Когато водата заври посолете и добавете мазнината, а след това и зеленчуците. Когато заври за 2- ри път добавете едно по едно топчетата от кайма. Варете до омекване на картофките. Можете да пробвате и едно топченце дали е ок. Около 5 – 10 мин. преди да махнете от огъня добавете фидето. А най накрая и магнаноза. Като поистине супичката, застройте я с един желтък и малко мляко.

Супа топчета

Супа топчета

Advertisements
С прикачен етикет: ,
Posted in: Супички