Мъфини с ягодово сладко

Posted on ноември 23, 2009

1



12 – ти ден

Раят

Понякога се питам какво е изпитвал Колумб когато е тръгнал да открива Новия  свят. Какви мисли и чувства са витаели из неговото тяло?  Как се е преборил с всички трудности и е живял в заблуда?  Дали е изпитвал онзи трепет, който аз изпитвам  когато тръгвам на пътешествие?  Наистина ли е открил Раят? Какво е раят? Място ли е или състояние?

Според Заратустра това е „страна на хвалебствия и химни“. Според Християнството това е онова невероятно красиво място, от което са изгонени Адам и Ева и сега се пази от двама херувими. Господ ще го отвори само за достойните си чада. Според мюсюлманите това е мястото на 7 – те небета. Там всеки правоверен ще притежава килими, палати с апартаменти, жени според заслугите и ще хапва от онези вкусни бонбонки.

Аз пък, винаги съм мислила, че като умра, енергията ми някак си ще се трансформира, аз ще стана лека, малка прашинка, без мисли и с едно чувство – любов. Ще се рея из въздуга, слънцето ще ме пече. И всъщност ще съм навсякъде и никъде, тук и там. Няма да имам мисли, няма да мисля за дребнавото ежедневие, просто ще бъда. Няма да ме е страх. Цялото ми същество ще бъде изпито от любов към всичко.  Мисля си, че тази свобода е раят. В същото време  раят може да е тук на земята. Адът също.  Ние сами градим натоящето и бъдещето си, ако успеем да постигнем тази свобода на духа като на малка прашинка. Ако намерим начих да заживеем в мир със себе си и околните защо тук да не е раят?!

С наближаването на зимата и Коледа имам една особенна представа и усещане за Рая. Той е някъде там, където са направени и тези снимки. Ухае на студено, на борови иглички и сладко.

Студът наистина е впечатлявъщ. Когато излизаш навън дъхът ти замръзва. Има толкова много сняг, купища и продължава да вали постоянно. Не, навън не е тъмно,  а сумрачно. Когато не вали, луната кара снега да блести в най – разнообразни цветове.  А вдигнеш ли очи нагоре към небето виждаш една от най – прекрасните гледки на Земята – Aurora Borealis.  Понякога сядаш на масата до огромният прозорец, с чаша горещ чай и гледаш как трупа сняг или как блести северното сияние. От камината се чува онзи изкусителен звук от пукане на изгоряло дърво. Поглеждаш натам. Мъжът ти лениво се е изтегнал на диванчето с книжка в ръка. До него са седнали две хлапета, едното вече е ученик, а другото – малко пате, тъкмо станало на 3, пишат писмо на Дядо Коледа.  🙂 Идилия. А ако трябва в рая да се хапвам нещо, хапваме мъфини и горещ шоколад. Мммммммммммммммм сладко. 🙂

Ето една рецептичка за сладки мъфини. Всъщност търсих различни рецепти за подобни мъфини. Оказа се, че всички са почти еднакви. Ето една такава цък.  И една по – интересна рецепта тук.

  • 2 бр. яйца
  • 7 с л олио
  • 200 г кисело мляко
  • 100 г захар
  • 1, 2/3 ч. ч. брашно
  • 2 ч л бакпулвер
  • щипка сол
  • сладко от ягоди. Пробвах и с шипков мармалад, но определено със сладко стават по – добри

Тази смес на мен ми стигна за около 15-тина мъфина.  Процедурата е обичайната. Смесвате добре всички сухи съставки. Отделно смесвате всички течни. Сухата смес се прибавя към мократа и се разбърква добре. Изсипва се във форма за мъфини. Върху всеки мъфин се слага по една чаена лъжичка от избраното сладко. Пече се до готовност на 180 градуса.

Мъфини с ягодово сладко

Мъфини с ягодово сладко

И последно за Раят. В едно списание прочетох, че Настоятелят в огненият храм на Заратустра бил запитан как си представя рая. Неговият отговор бил следният „Ако си добър, имаш рая още на земята. А ако си лош, още на земята носиш в себе си ада. „

Advertisements