Stefan (Gandalf), my old friend, this will be a night to remember.

Posted on декември 15, 2009

0



За всичко в този живот си има първи и единствен път. Един път човек се ражда и един път умира, един път живее един живот и в него един път обича истински и един път мрази от душа. Някои неща правим повече от един път, но всеки следващ е уникален по своему. Като слънчевите затъмнение, най – честото небесно явление, случва се поне 5 – 6 пъти годишно, но само веднъж на 100 години може да се наблюдава от една и съща точка на Земята. Така и с рожденните дни, още по – рядко явление. Празнуват се само веднъж годишно и колкото много да си имал знаеш, че всеки един от тях е уникален, защото само веднъж човек става на 5, на 20, на 31… и има само една година за да изживее това! Сигурно за това си устройваме партита и празници, купуваме безброй подаръци, опитваме се на този ден да направим нещо, което ще помним цял живот и което ще разказваме на внуците. Последният ми рожден ден мина неусетно – един горещ, летен ден, в който не направих нищо не забравимо и който ми се стори по – обикновен от които и да било друг ден през годината. Получих няколко обаждания, отидох на кино, изядох едно праче торта. Това е!  Но денят е необикновен с това, че точно тогава, повече от всякога човек си прави равносметката, за това какви грешки е направил, как ще ги поправи и изобщо поправими ли са те. И си казва „повече няма да правя така“ или „това да ми е като обица на ухото“ и т. н. до следващият път. Всеки път си казвам, този път няма да мисля негативно, този път ще се забавлявам и всеки път не успявам. Денят се изнизва и животът продължава. Спомням си за него само когато казвам, че съм на 25, а всъщност съм на 26…

Сигурно за това обичам да организирам празненства за Стефан, за неговият рожден ден. Тогава наистина празнувам, незнам той как чувства нещата, но за мен са малка фиеста.Толкова много се вълнувам. Тази година започнах, малко преди краят на Ноември.  Отдавна мислех да му спретна парти изненада, но имайки предвид състоянието ми реших, че няма как да стане. За това споделих идеята и разбира се получих отговор „Не е нужно“, но това сякаш още повече ме стимулира и реших, че повече от всякога трябва да го направя. И така това е моят първи опит (надявам се и непоследен), в организирането на парти.

Естествено първо направих списък с гостите! Тази част според мен беше най – трудна, защото колкото и да ти се иска не можеш да поканиш всички. Просто мястото не стига. Може би ни трябваше по – голям апартамент с парти зала?! Но тогава щях да организирам и оркестър, който да свири валсове, сигурно! 🙂  Няма значение де. Предварително уведомихме участниците. След това дойде ред на менюто, което трябва да кажа, че се промени няколко пъти. Стефан настояваше за по обикновенна храна и дори отхвърли идеята за банички със сусам! Колкото времето напредваше, толкова повече осъзнавах, че не мога да сготвя всичко, което съм планирала. Отказах се от баничките с пиле и къри, от пармезановите фунийки, от терините и картофените хлебчета и съставих възможно най – обикновенното меню.

И така няколко дена предварително започнах да приготвям кексчетата, които смятахме да подарима на присъстващите, хем като коледни подаръци, хем от благодарност, че са ни уважили.

И добре, че започнах по – рано, оказаха се такава галимация, пък и аз нали съм член на кръжока „Ръцете ми пречат“, така че задачата беше още по – сложна. След това, в петък вечерта, направих кракерите.

В събота изпекох фъч и кекс от любимите кокосови мъфини на Стефан, като в основното тесто добавих и 1 ч. ч. бели и тъмни стафиди.

Тортата отпадна от менюто! Обаче не може рожден ден, без нещо безбожно сладко и привлекателно, което всеки би оценил и би си спомнял дълго след това. За това парти, голямата сладка изненада бяха Баунти бонбоните, които почнах от петъка и завърших в събота.

И така дойде неделята, големият ден или по – скоро голямата нощ! 🙂 Станахме рано, пихме по едно кафе и всеки по задачи – Стефан до магазина за алкохол, а аз в кухнята да въртя баници (със сирене и с кашкавал). След това дойде ред на сандвичите, които доста се чудих как да направя. Хрумна ми идеята да ги приготвя от дебели филийки франзели със салати (снежанка, пикантна и крема сирене) и отгоре да гарнирам с луканка, маслини и пушено свинко филе.

В 4 – ри след обяд бях приключила с всички приготовления, и се отдадах на сладка следобедна дрямка, докато дойдат гостите. И така започна празника, който подготвих почти съвсем сама. Отначало, като детско парти с главни действащи лица Борис и Лора, а след това премина в клуб на бремените и отчаяните съпрузи. 🙂 Беше весело, според мен дори много весело,  всичко се изяде и почти всичко се изпи! Не изках купонът да приключва, безконечните разговори и смях, но някъде към 12 се почувствах адски изморена и заспах. Тук искам да Цитирма Билбо Бегинс: I think I’m… quite ready for another adventure!

Ето така отпразнувах 31- вия рожден ден на Стефан. Благодаря на всички, че присъстваха!

Farewell, my brave Hobbits. My work is now finished. Here at last, on the shores of the sea… comes the end of our Fellowship. I will not say do not weep, for not all tears are an evil.
Advertisements
С прикачен етикет: ,