За старите спомени, домашното вино и мусаката…

Posted on декември 16, 2009

0



Казват, че старите спомени били като доброто вино, а доброто вино до голяма степе аз свързвам с онзи червен елексир, който татко и дядо приготвяха преди години. Напомня ми за мириса на късната есен, за листопада, аромата и сладостта на гроздето. Напомня ми за слънчев лъч, едва пробил облаците за да огрее лицето ми. Напомня ми за изтощителният селски труд, за студа който обзема тялото ми и за меката топлина, която се разлива по него от глътка вино. Напомня ми за бумтенето на селската печка, мириса на изгорели дърва и домашно приготвена храна.

За мен една от най – блажените домашни гозби, която задължително се консумира със студено вино от изпотена каничка, е мусаката. И при това българската мусака: невероятната комбинация от ситно нарязани картофи, запържена кайма с лук и пухкава заливка от яйце и кисело мляко. Нейното приготвяне за мен е ритуал, който според Стефан съм изпипала до съвършенство. 😉 Всъщност не обичам постната мусака. И като казвам постна имам предвид зле приготвен. А именно онази, в която картофите са нарязани на огромни патлаци, в която каймата е просто размита с вода, а подправките сякаш липсват и най – вече онази, в която липсва заливка. Тези манджи може да са всичко останало, но според мен не са мусака.

За това ето моята рецепта за мусака, дано да ви хареса! Количеството е за повече от 4 -ри порции:

  • 2 кг. ситно нарязани картофи
  • 1 кг. кайма,  смес телешко и свинско
  • 1 глава лук, нарязан на дребно
  • 1 връзка магданоз
  • сол
  • черен пипер,  (1ч. л.)
  • кимион, (1 ч. л.)
  • 3 яйца
  • 1 кофичка кисело мляко
  • червен пипер,  по желание
  • олио

В дълбок съд запържваме лук, почти до златисто. Каймата размиваме с малко водичка. Разбира се това може и да не се прави, но по този начин по – лесно тя се раздробява. Ако не размивате каймата, трябва много усърдно да объркате с лука, докато стане на парцали, а това не е лесна работа.  Изсипваме размитата кайма при лука и бъркаме докато се изпари водичката и покафенее. На този етап може да се прибави червеният пипер. Махаме от котлона и добавяме ситно нарязан магданоз, сол, черен пипер и кимион. Хубаво е още в началото да се прибави малко повече мазнина от обикновенно, но да не се прекалява и да се има предвит, че каймата сама по себе си е доста мазна.  Вместо магданоз, може да се използва и чубрица, комбинацията също е добра и още повече напомня на българско ястие. В тава поставяте картофите и ги обърквате добре с каймата. Задължително да се посоли, тъй като картофките си носят на сол. Залива се с вода, докато се покрие, може би около литър. Пече се на максимална мощност до извиране на водичката и леко, равномерно запичане на картофките. От време на време можете да разбърквате, но не и накрая.  На този етап, ще можете да се насладите на невероятния аромат на подправките, Картофите ще са станали сочни и изключително крехки. Накраясе разбиваме яйцата, добавя се киселото мляко, щипка сол и хубаво се обърква. Залива се мусаката, като сместа се разпределя равномерно. Връща се във фурната и се допича. Ние обичаме, заливката по – препечена. Също така ние я сервираме гореща, тогава е още по – непоносимо неустоима!

Това е според мен тайната на добрата мусака. Незабравяйте да добавите 1 с. л. любов и щипка желание, за да постигнете наистина добър резултат. А за да са нещата още по – приятни,  споделете я с тези които обичате и запотена каничка червено вино.

Мусака

Мусака

Добър апетит!🙂