Удобството на парти кетъринга – ревю

Posted on ноември 5, 2010

3



Ето ме и мен – планирам епична сбирка за нова къща в новата къща, много ясно. Къде ще побера всички гости е друга тема, но по-страшният въпрос е как ще се организирам с яденето, при положение, че а) не разполагам с кой знае колко време б) принципно съм си мързелива и в) бюджетът ми е кризисно орязан. Вече се виждам как изкупувам целодневната продукция от франзели на Била-та на “Мадрид” и прекарвам безсънна нощ в мазане на сандвичи, когато получавам от Маги  неприлично предложение, което първоначално ме изненадва и обърква, но е прекалено добро, за да му откажа: КЕТЪРИНГ. За по-старото поколение идеята да си поръчаш кетъринг за гостите сигурно звучи кощунствено,  но,  както се казваше в една реклама на едно много приятно уиски:  “Традициите не са това, което бяха”.

Аз лично обичам комфорта и максималното улеснение и далеч не робувам на старите порядки, диктуващи да извадим най-хубавите покривки, фамилното сребро и порцелановия сервиз от 72 части, подарък за сватбата, и да прекараме три дни в кухнята, после цяла вечер да търчим напред-назад, за да примъкваме поредното кулинарно произведение за смайване на гостите и след това да мием тонове чинии.Ми, ‘айде нЕма нужда! Събирам си приятелите да се видим и да полеем новия дом, не е нужно само да седим около масата и цяла вечер да се тъпчем (то и няма как всички да се съберат около масата) – важното е да има достатъчно добра парти храна и пиене, а не да губим ценно време и енергия в изчанчено гурме.

Маги ми праща екселски файл с разни благинки, придружени от снимки, за да си избера с какво ще си почерпя гостите. След два дни размишления, си избирам пица, фокача, кюфтенца и доматен сос за топене – ние сме си хора бираджии и ни трябват мезета за бира.

Малко за разкош, моля и за Онзи Малинов Сладкиш, чиито снимки ме бяха просълзили предната седмица.Не знам как бяха произведени тия пицички, но бяха очарователно добро мезе и най-вече в големи количества. Тестото обаче май дойде малко в повече, а плънката сякаш се губеше. А може би така ми се е сторило поради наличието и на фокача. Но тук вината си е по-скоро моя, че не съобразих, че ще се натрупа много “леб”. Както и да е…Кюфтетата са винаги добре дошло бирено мезе. Май имаше и някакви вегетариански – помня, че Маги спомена нещо от сорта, но не съм съвсем сигурна. Фокачата също беше хубава и двете порции се радваха на сериозен интерес от страна на публиката. Пиронът на вечерта, несъмнено беше Онзи Малинов Сладкиш, който, както се очакваше, беше потресаващо фантастичен и изчезна за почти отрицателно време. Следващият път ще си поискам повечко от него.

P.S. Много държа да спомена с най-топли чувства абсолютно потресаващите квадратчета с фъстъчено масло, които Маги беше приготвила за рождения ден на една приятелка. Честно казано, изобщо не си бях представяла, че може да има нещо толкова вкусно. Излишно е да споменавам, че тези квадратчета с фъстъчено масло изчезнаха мистериозно бързо от масата и всички се обединихме около мнението, че са “много гадни” и трябва да бъдат унищожени незабавно.  😉

Христина Димитрова

Снимката е от Партито на Буба

Advertisements