Хляб със спанак или вкусната дълга сутрин на Вяра

Posted on януари 17, 2011

5



Да, и тази сутрин беше такава! Студена и съмнителна дали всъщност е 7 часа или навън си е просто така тъмно. Вяра се разплака в леглото. Беше се обърнала по корем, подложила ръчичка под главичката и не разбираше защо именно тази ръчичка някак си я боли. Все едно някой я пощипва. Опита да се обърне, но не успя! Тогава се разплака с надеждата все някой да дойде и да и помогне. А ако може да я гушне би било идеално. Гушнах я и след като установих, че е 7 станах да направя мляко и кафе. Ръчичката на Вяра вече не я болеше и тя необезпокоявана от никой, можеше да разглежда всикчи книги на раклата на мама и тати. Само едно не разбираше, защо на нея и дават някакви гумени или от плат! Та те не стават за ядене, страниците им нямат този очарователно апетитен аромат на хартия и мастило.

Погледна през прозорчето и установи, че слънцето надига уморената си главичка и се опитва да измете мъглата постлала града. Обаче все още му се подремваше и тази задача с метенето някак си не му се отдаваше. Вяра седна в леглото и погледна към баща си! Пак спеше, подръпна го за брадичката, но той само се усмихна доволно. Не можеше да ги разбере възрастните и това е!

Накрая Вяра получи своето мляко, а аз сутрешното си кафе. На слънцето вече не му се спеше, а тати се приготвяше за работа. Когато тръгна ние двете дълго махахме на вратат и се упражнявахме да казваме чао. След това влязохме вътре и заключихме вратите. Набързо прибрахме всички играчки и облякохме новите си рокли. Ваня подари на Вяра малка бяла, ретро рокля, в която детенцето изглеждаше като бонбон. Застанахме пред затворените врати на гардероба и аз казах: Фокус бокус отвори се и при Праска заведи ни! Вратите на гърдероба се отвориха и пред нас изгря вечно усмихнатото Пролено Слънце.

Праска живее на края на житеното поле, което тъкмо се беше събудило от зимен сън и малките зрънца подаваха зелените си коси навън за да видят кой идва. Минава се по пътечка от лунни камъчета, които старателно бяха събрани от Слънчо и като пъзел наредени от единият край на полето до къщата на Праска. (Това беше специален подарък за Праска, който Слънчо и направи, при една от невероятно дългите си обиколки на земното кълбо. Той знаеше колко много обича тя да и идва Вяра на гости.) Вяра, от своя страна,  много се забавляваше да подскача по тях и да се опитва да улови отразяващите се слънчеви лъчи.

Тази сутрин Праска беше станала рано. Беше измела малката дървена веранда пред спретнатата си къщурка и беше поляла саксийките с червени сакъсчета. На верандата беше поставила кръгла масичка, а върху нея бяла покривка. След това се сети, че свекървата на леля и едно време и беше подарила каренце. Бързо отиде надникна в шкафа. А ето къде е, точно там където го беше оставила. Постла каренцето извади новият сервиз за чай, дето баба и и го беше подарила. Отиде набързо в кухнята включи котлона и сложи вода в чайника да завира. Имаше цяла купчина ментов чай, от малкото дворче отзад. Този ден беше специален за Праска, защото всеки понеделник аз и Вяра и отиваме на гости и устройваме дълги чаени партита. Толкова дълги и смешни, че накрая Вяра заспива без дори да разбере. А освен нас винаги присъстваше и Слънчо, който понякога им даваше да се люлеят на слънчевата люлка, а накрая идваше и Сънчо, който леко ги погалваше по главиците.

И така хоп подскок по лунните камъчета аз и Вяра се озовахме пред спретнатата дървена къщичка на Праска. Сутринта вече беше напреднала и се носеше приятно свеж аромат на пръст и роса (В селото на Праска беше винаги пролет и с малки изключения никога нямаше бури, а дъждът просто така си валеше, без да скрива слънцето. Ето защо в селото почти винаги имаше и дъга). Слънчо ни поздрави и погали Вяра по личицето. Седнахме на малки плетени столчета с облегалки, за които майката на Праска беше ушила специални възглавнички, а гъските от съседната къща бяха дали специално отгледана перушина, за да са меки като облачета. Не можехме да спрем да се възхищаваме на малките чашки и чинийки с толкова ярки цветове, които домакинята беше подредила.

Обаче нея я нямаше. От малкото прозорче на кухнята се чуваше само едно суетене и приятен аромат на току що изпечен хляб. Ако те (суетенето и ароматът)  въобще могат да се чуват де! Изведнъж Праска изкача, вирнала бритона си нагоре, облякла розовата рокля на жълти цветя. Пееше някаква джаз песен (гласа и странно много прилича на Хилда – толкова е красив) и с танцова стъпка носеше подносче на което бяха наредени кифллички със спанак. След това бързо отскочи до кухнята и донесе чайника, друго подносче с хляб и една торбичка.

Вяра недоверчиво погледна хляба със зелената паста отвътре. Но праска я успокои. Това бил специално отгледан спанак в задния двор. Всъщност всички продукти са собствено производство, а спанакът бил полезен за малките деца. Щели да станат големи и силни като Попай Моряка. Вяра не знаеше кой е Попай, но Праска и обясни, че го дават по http://www.youtube.com и веднага щом се приберем аз ще и го пусна да се запознаят.

Хлябът и кифличките наистина бяха прекрасни. Меки и сладки с неустоим пастет от спанак и изцедено сирене, от лилави кравички със сини петна, от селото, с босилек и магданоз ухаещи толкова приятно. А коричката хрупкава. Когато Праска го разряза от вътре се пoказаха хубави пластове добре развит хляб, очаквах да е клисв, но не! Е такава ни е Праска, готвачка от класа. И докато Вяра се гонеше със Слънчо из полето домакинята сподели вкусната рецепта с мен! Ето какво ми каза:

Хляб със спанак

Тесто за 2 хляба или 1 хляб и няколко кифлички

  • 2 ч. ч. топла вода
  • 1 пакетче от 11 гр. + 1 ч. л. суха мая
  • 2 ч. л. сол
  • 4 с. л. захар
  • 2 с. л. олио
  • приблизително 6 ч. ч. брашно

От всички продукти се омесва тесто, което трябва да престои на топло и покрито с найлон докато се прави плънката. Рецептата е тази.

За плънката

  • 250 гр. млад и хубав спанак, измит, почистен
  • бялата част на 1 праз около 15 см от него, нарязан на дребно
  • 150 гр. изкиснато краве сирене
  • 1 връзка магданоз, ситно нарязан
  • 50 гр. масло
  • сушени целина, босилек и чубрица

Приготвяне:

  1. В малка тенджерка се поставя масълцето и малко вода. Добавя се праза и се задушава.
  2. След около 10 мин. се добавя и спанака. Продължава да се задушава.
  3. Когато спанака омекне, котлона се спира, капака се маха и се добавя магданоза. Разбърква се добре. След около още 10 мин, тенджерката се маха от котлона, добавят се подправките и сместа се оставя да изстине. След това сместа хубаво се отцежда от течността.
  4. В пасатор или робот се смесват спаначената каша и сиренето и всичко се пасира до получаване на гладка смес

Хляба:

  1. Тестото се разделя на 2 топки, всяка от които се разточва на квадрати с дължина колкото на формата за печене.
  2. Може едината част да е за хляб, а другата за кифлички, които се получават по същият начин, само че в умален вариант.
  3. Всяка кора се намазва с плънката, катооткрая се оставя малко място, за да не излиза извън хляба.
  4. Кората се навива на руло и се прехвърля в тава или форма за печене. Може да му се направи шарка.
  5. Фурната не е необходима да е загрята предварително. Пече се около 20 мин или до като се образува кафеникава коричка.

Накрая Праска каза, че в пликчето има хляб без спанак, подарък за Стефан защото знаела, че той не го обича, въпреки, че не можела да разбере защо!?

Вяра дойде да ме гушне, тъкмо когато Праска превършваше с рецептата. От някъде се показа и Сънчо. Домакинята влезе в къщата и донесе едно специално шарено одяло, плетено от баба и. Зави ни в стола. Беше толкова приятно, аромат на хляб, пръст, цветя. Детето, Аз. Сънчо запя някаква нежна песен и аз също съм зспала. Намерих се в леглото си, а торбичката с хляба беше оставена на повивалника. Вече беше обед – време за среща с други приятели! 🙂

Advertisements