2-ри дубъл. История за Сънчо

Posted on януари 26, 2011

2



– Дълго мислих как да започна тази история и дали въобще да ви я разказвам. – Каза Страхил и почеса брадичката си. После взе чаша чай и се облегна в разкошният стол на Праска. – Вие сте достатъчно големи, за да извлечете поуки от нея! И така, тази история е започнала много много отдавна. Всъщност било толкова отдавна, че хората били доста неуки и живеели в къщи без врати и прозорци!

– Е това е невъзможно – отбеляза Бела. – От къде тогава влиза Слънцето?!

– Хм – усмихна се Страхил. – Не знам. Та, в едно затънтено селце, в края на горичката и в края на поляната, в една схлупена къщурка, се родило малко палово момче. Майка му – Белица, викали и Елица, та от там на галено – Ели, го кръстила Дари. Искам да отбележа, че животът на хората тогава бил много труден! Те по цял ден работели за насъщния, вместо дрехи носели окъсани парцали, нямали мечти, нямали и сънища.

– Дари растял, здраво но много палаво детенце! Той имал непреклонната нужда да изучава света. Да види и знае какво се крие в дъното на купа със сено или в някоя локва. Искал да разбере как летят птиците, как крякат жабите. Това го подтиквало и към постоянни въпроси, които започвали със „Защо“! Защо това, защо онова? Първият път, когато задал на ковача въпроса „Защо“, той го погледнал учудено замислил се и отговорил! Вторият път – го изгонил с крясъци. Защото хората не били свикнали да мислят, особенно два пъти за едно и също нещо. И това се случвало със всеки селянин, със всяко дете. Накрая хората започнали да го отбягват и да го сочат с пръст! Започнали да му викат „Лудият Дари“.

– Ели имала друго виждане за сина си. Тя смятъла, че той е просто един малък изследовател, че любопитството е неизменна черта на малкото дете и то трябва да се насърчава. Ето защо, вечер, след тежък и усилен работен ден, тя вземала дари в скута си и започвала да му разкавзва най различни истории. Как всъщност звездите, не били дупки в небето, а красиви слънца. Как можело да се смята повече от 10 и всъчност колко забавно било това. На следващият ден, Дари ходел и разказвал тези истории в селото, а хората му се подигравали толкова ужасно, че той се криел зад някой храст и дълго, дълго плачел.

– Значи, Дари е бил просто любопитен! Но това ли се случва с любопитните хора?!
– Сърцето на Ели, се разкъсвало от мъка, като гледала как детето и страда! Тя знаела, че той не е за този свят и, че е роден за велики дела. За това един ден, грабнала детето, малко сух хляб и вода, вързоп с дрехи и напуснала селото. Отишла в друго село, но там историята се повтаряла, накрая взела тежкото решение да не го окуражава да мечтае и да спре да му разказва безумните си истории. В крайна сметка, човек не можел да живее сам имал нужда от приятели, познати, съселяни, а Дари нямал никой, освен нея.

Любопитството на Дари не спирало. Той постоянно се катерил, скачал, ровел дупки и мравуняци, плувал с рибите. Опитвал се да хване пеперуди, изкубвал цветя с корени. Майка му се видяла в чудо и тръгнала да търси лек, с който да отърве детенцето си от тази нетърпима вече щуротия! Така един ден, боса, гладна и жадна, одърпана от дългият път, тя завела момченцето си в пещерата на велика магьосница. Магьосницата веднага се сагласила да помогне. Всъщност Ели, трябвало да остави детето и никога повече да не го види! Горката майчица, плакала три дена и три нощи. Не спала, не яла, изтощила се, почти се изгубила, но решила, че колкото да и е мъчно по – добре детенцето и да е щастливо, с хора които ще го обичат, отколкото да остане не разбран аутсайдер в този свят. По – добре отколкото всички да му се подиграват, по добре от колкото всички да го сочат с пръст и да му викат Лудия!

– Ели не помислила само едно нещо – майчината любов. Тя е толкова силна, че може да влуди жената. Мъката, която тя изпитва към рожбата си била толкова дълбока, че изтръгнала разума от ума, убива тялото. Полудяваш. Така Ели, станала облак.

– Но както и да е! Да продължим историята за Дари. Магьосницата, взела детето, дала му отвара за сън, иначе той не мирясвал. Отишла до една врата! Да да, тя имала врата, въпреки, че смятала, че служи за друго нещо а не за отваряне, но както и да е! Та отишла до Вратата, казала магическите думи „Фокус бокус“. Вратат се отворила. Подпряла я с камък. Тогава магьосницата сложила момчето в едно цвете и беж да я няма. Вратат се затворила, а Дари станал само Момчето.

-Аз го намерих – каза Праска и отпи от чая си. – Каза ми, че в тяхната страна прасетата не говорили. А в какъв шок изпаднах, като ми каза, че те били само за ядене! Хахахахах. Сега ми е смешно, но тогава…идваше ми да го зашлевя.

– А мен ме гони през поляната – каза Страхил. – Ех, докато разберем, че е гладен щеше да обърне селото наопаки. Хохохо. Бесовете на Момчето не спираха, сякаш от ден на ден ставаха все по – големи и не разумни. В него сякаш се надигна,нещо което ние не познавахме – гняв, ярост. Един ден нещеш ли, се извиха големи облаци, Слънчо се скри изплашен, а от небето заваля небивал дъж. Момчето се беше скрило и ние дълго, дълго го търсихме след това. Намерихме го в една хралупа, да плаче тихо. Багабонтина си беше отишъл, сякаш дъждът го беше измил, на негово място беше останало кротко момченце, което само плачеше. И никой и нищо не можеше да спре тъгата, която се изливаше от очите му – дълбоки езера. Дълго мислихме какво да сторим. Накрая решихме да го заведем в гората на феите. Те са много стари създания, трупали мъдростта на годините.

– Една малка сладка фея го погали и попита какво ти е Момче! Той не отговори. Тогава тя попита какво ти е Дари, защо тъжиш?! Момчето отговорило, че нещо му липсва, че нещо някъде е изоставил, но не можел да си спомни къде! Каза, че когато Праска го милва, знаел че това не е Нейната ръка! Но коя беше Тя, къде беше, как изглеждаше, как се казваше момето не знаело. Само на сън Тя идвала с тихи стъпки и го галела докато се събуди. Феята веднага разбра, че му липсва майчината обич. Тогава тя му предложила сделка,той да и помогне да научи хората да мечтаят, като им носи сънища, а в замяна в свободното му време тя ще му помага да намерят майка му. Но имало и друго условие, той никога нямало да може да напусне приказното село, с говорещи животни и никога майка му нямало да може да дойде тук. Те можели да бъдат заедно само в сънищата си. Дари се съгласи! С годините, той израстна красив млад мъж, спокоен и интелигентен, с неописуема жажда за знания и с необятно търпение. Обикаля хората и им носи сънища, денем и нощем. А в онзи един вълшебен миг, в който всички хора на земята не спят, той спи и търси майка си.

Advertisements
С прикачен етикет: , ,