Пролетно

Posted on март 22, 2011

7



Праска, завита в огромен лилав шал на Калин, излезе в градината пред голямата му къща. Тези дни старата птица се беше разболяла и тя постоянно идваше да го навестява, да му носи топли лакомства и омайни чайове. Последните дни дори прекара у тях. Не искаше да си ходи точно сега, когато Калин беше съвсем сам и болен. Всъщност Праска разбираше много добре тая калинова болест, която се засилваше особенно на пролет, наречена самота и се правеше, че нищо не разбира, зареждаше се с търпение и прекарваше при него цели дни и нощи.

Обаче понякога и писваше и искаше да се полюбува на слънцето, на морето, на гларусите, които кръжаха наоколо. За това тя избираше момента, когато Калин взема сутрешният си сън и увита в големият му шал, излизаше да подиша въздух. Обичаше да сяда на ръба на скалата и да се взира в блъскащите се долу вълни. Беше настъпила пролетта и въпреки усойните и мрачни спомени, тегнещи над тази градина и къща и тук слънцето успяваше да провре своите лъчи. Цветята в саксийте бяха надигнали глава, буболечките се събуждаха от дългия сън и всички трескаво започнаха да се приготвя за зимата.

Учудащо е-  помисли си Праска – как пролетта носи такава голяма наслада в душата ми. Как сърцето ми пее. Искам да дишам, искам да работя, искам да обичам! Ето, че тези последни години от живота ми, Бог беше милостив към мен! Даде ми добри приятели.“ И така тя се замисли за всички тях, видя усмихващите им се лица пред себе си и мислено им изпрати много въздушни целувки! „Нека да пътуват с вълните! “ Спонтанно, тя си обещта тази година да бъде по – добра към тях и въобще към всички! Искаше и се да прави хората щастливи, така и тя щеше да бъде щастлива.

След това, съвсем спонтанно се замисли за проекта 100 вида сладки. Беше почти не възможно да го изпълни на време, краткият престой у Калинови съвсем бше  объркал нещата! След тоа се замисли, че иска светлина в кухнята си и колко много и липсваше дома. И дори понякога да се ядосваше, че беше стар и да искаше да боядиса стените му в пъстри цветове и дори шкафовете, всъщност той беше идеален за нея! Тя леко се усмихна. После си каза, че хич не и подхожда, да не отпразнува този първи и прекрасен ден в новата година. За това тя се затича в кухнята. Върна се с чашки и покривка на точки, цяла чиния билинки, мед от глухарчета и сирене. Поля цветята, помогна на буболечките да си облекат празнични одежди, пусна малко джаз от едно почти счупено радио. Изтича и направи кафе.

В този миг Калин тъкмо излизаше на двора и какво да види. Всичко и навсякъде беше цветно, слънчево прекасно, музика, лек грохот на вълни, приятен ветрец! Ех каза си той и се усмихна. Праска дойде с новата си рокля на червени точки и старата, тъжна и тромава птица не можеше да не я покани на един първи пролетен танц. После с усмивки на лицата, ядоха пха и се веселиха.

Така пролетта дойде, в тази чудна страна! Калин се развесели и реши да признае всичко за болеста си пред Праска, след което двамата много се смяха! А Праска му призна, че отдавна тези неща и бяха ясни!  Най – накрая можеше да си отиде у дма!🙂

Честита първа пролет!🙂