Една история за верни приятели и кексчета с прясно мляко, сладко от круши и кокосови стърготини

Posted on юни 7, 2011

4



Така се случваше понякога в живота на хората. Срещаме се, говорим (понякога прекалено много) ставаме приятели, после се разделяме. Махаме за довиждане, а като се видим отново се целуваме. Връзките са странно нещо, изтакани от противоречия, които се случват само в главите ни.

Докато правеше поредните си кексчета, Праска се опитваше, по всякакъв начин да обясни на Вяра, сложните взаимоотношения между възрастните. За нея нещата бяха прости добър – приятел, лош – неприятел. Обича всичките си приятели, без да пита защо и да ги подлага на съмнения. „Ти си ми приятел“ е равно на „Aз те обичам“ следователно „ако си в беда идвам, дори да съм на село“. И от само себе си всичко като се навърже, въобще не и ставаше ясно, как тоя Наско толкова години седи и се тормози и дори не е излязъл от стаята за да потърси маргаритката. Искам да ви кажа, че не можеше да спре да се възмущава. Това веднага го прави страхливец и тя Вяра, смяташе собственоръчно да отиде и да спаси Маре. Ако не стане, кажете на мама че я обичам!

Праска естествено се възмути и каза на Вяра, че никой не знаел къде е Маре и нямало смисъл да се ходи, но ако толкова иска щели да отидат да попитат Калин. И така в един вързоп сложили няколко хлебчета с канела и термос с чай и поели през гората направо към страната птица. Калин естествено с лилав шал, щото този цвят отива на зодията му, знаел къде живее магьосника – на хоризонта. Ала как сте стига до там, той не можел да каже, защото той винаги се мести с една крачка, когато и ти я направиш. Така на практика се получава, че той винаги е толкова далеко, колкото е! Освен това той изброи многобройни опасности, за които може би ще стане някой друг път на въпрос. И да знаел, кой ще им помогне – жабата Жанета , която живеела отвъд лилавата поляна, върху едно огромно листо.

И въпреки оправданията на Праска, че днес не могат да отидат там, защото тестото и щяло да превтаса, Вяра и зададе един въпрос: „Искаш ли да помогнеш на своя приятел?“. И това сякаш я засрами, тя не можа да намери друго оправдание и потегли след Вяра. Явно единственото, което можеше да направи в това приключение е просто да внимава, нищо лошо да не се случи на детето. Добре, че беше взела и спаначни кравайчета.

Така от замъка на старата птица, минаха през гората и пред тях се откри лилавата поляна. Всичката трева, която растеше там беше лилава, пеперудите бели, а цветята зелени, сини и червени. На средата на поляната, с вирнати крачета лежаха и стенеха две млечно розови мишлета. Били прияли с лешници при една стара катерица и сега им било тежко на стомахчетата. За щастие Праска знаела какво точно да стори. Тя дала на мишлетата да пият чай от листата на живовляк. След това ги разтрила по коремчетата и ето, че изведнъж болката отмина, мишлетата станали бодри и игриви. Те особено много харесали Вяра, гушкали я, целували я, играли на „Балона се надува“. Накрая мишлетата предложили да им помогнат в знак на благодарност.

Така бандата се увеличила с още 2 слушки непослушки и всички заедно поели към реката. Там на един гигантски лист от лилия се излежавала една огромна жаба. Лежала по – гръб с вирнати крака, изстрелвала вода с устата си, а после я отваряла и водата падала вътре. Когато някоя муха минела, жабата не можела да устои на вкусният и аромат и изстрелвала дебелият си лепкав език към нея. Тогава се задавяла с водата или струйката се изливала върху лицето и и това било крайно неприятно за нея. Праска предупреди децата, да стоят зад нея и тя да води разговора с жабата, тъй като и се струвала прекалено опасна. Така Вяра се хвана за кръста на Праска, за Вяра се хвана едното мишле, а зад него другото и дружината отиде да пита жабата!

– Жанетаааааааааа, Жанетаааааааааааааааааа – викаше Праска – Жанетаааааа

– Кой сте вие и защо прекъсвате моята игра?

– Аз съм Праска, с мен са още Вяра и мишлетата Том и Томи. Тръгнали сме да търсим маргаритката Маре! Знаеш ли къде е?

– Ха – казала жабата – даже и да знам, защо ми е да си губя времето с вас и да ви казвам?!

– Защото – казали розовите мишлета, като излезли зад Вяра и Праска ще ти покажем как да си сипваш водата в устата без да ставаш и как да не се задавиш като ловиш мухи!

– Ха струва ми се честно! – Жабата се превъртяла върху листа и цопнала във водата, като при това изпръскала такава голяма вълна, че измокрила до кости четиримата другари, след което те трябвали да седят на слънце хем да чакат жабата хем да съхнат.

За известно време, повърхността на водата останала гладка и дори Праска можела да се закълне, че под нея се вижда огромен град, с къщи алеи и всичко останало.  След това огромни мехури, започнали да се показват на повърхността и в един от тях изплувала жабата. Доплувала до повърхността и подала на Праска шишенце с тайнствена отвара.

– Само една глътка – казала жабата – и хоризонтът ще спре да се движи. Надявам се, че сте наясно какво правите. Там където отивате сивота покрива земята. Запомнете едно, трябва да сте достатъчно близо, преди да изпиете отварата. А да! Вървете на изток и никога не поглеждайте зад гърба си!

Така Жабата изпратила двамата другари, да вървят далеко на изток, да не се обръщат, да стигнат там където човешки крак не е стъпвал и да измислят план как да спасят Маре. Вървели, през планини, през долини. Видели чудеса, каквито окото не вижда всеки ден. Черни цветя, розови зайци, влюбени пчелички. Чуждите страни са изпълнени със страни порядки и привички или поне така ни се струва на нас. Ето например за нас е нормално, тревата да е зелена, пчелите да събират мед. Представяте ли си учудването на чужденеца, когато дойде у вас и разбере, че всъщност мравките отглеждат цели ферми с листни въшки, а калинките са най – големите им врагове. У тях, калинките имат друго предназначение, използват се като коли, влакове, а понякога дори като параходи, а мравките са кондуктори. Ах, колко странна е тази  чужбина!

Праска и Вяра вървяха все напред, все напред, но изведнъж толкова много се умориха, че трябваше да поседнат на една морава и да хапнат малко спаначни кифлички. Той дава сили и премахва умората. Мислеха двете приятелки какво да сторят, що да сторят и накрая решиха: вземат едни ножици и изрязват стеблата на плевелите. В създалата се суматоха, открадват маргаритката. Ала от къде да намерят ножици. Вървяха, все на изток и все на изток и накрая минаха през едно село. Случайно се оказа, че там хората се занимават със земеделие и магия едновременно.  Така двете дружки успяха да се сдобият с магически ножици и заклинание  – изречеш ли го веднъж ножицата започва сама да кълца всичко по пътят си.

Нарамили новата си придобивка момичетата се отдалечиха от селото. Изпиха по една глътка от еликсира на жабата и не щеш ли, черна мъгла ги увила, светът сякаш се усука и хоризонтът дойде до тях. Гледката беше ужасяваща – дебели стебла се виеха от гигантски дупки в земята та чак до небето, други път се стелеха по земята като заспали змии и само чакаха, нойкой непредпазлив минувач да стъпи близо до тях. Тогава те мигновено се увиваха около него и изсмукваха жизнените му сили. Слънцето не се виждаше, нямаше облаци, а просто листа и стебла състезаващи се, кой пръв ще докопа лъч светлина. Земята беше суха, черна, пепелява. Вяра се почувства ужасно заради тези растения, които винаги трябва да живеят в съревнование за светлината, за водата, за храната. Вместо всеки да си гледа благополучието, те винаги гледаха да премахнат съседа си, да направят лошо. Това може би ги беше озлобило и им пречеше да живеят спокойно. Жалко, че и краят им нямаше да е добър!

Вяра и Праска насочиха ножицата към плевелите и изрекоха вълшебните думи. Ножицата изведнъж се активизира и безмилостно започна да изрязва стеблата. Слънчо се огледа и видя, че гората от растения изведнъж изпопада и надникна да види какво става. Това ужасно много помогна на нашите герои, тъй като доста плевели изгоряха, а освен това можеха да видят и замъка.

Черният магьосник много се учудил, като видял пожара и чул глъчката на своите подчинени  – плевелите. Веднага излязъл навън и почнал да измагьосва разни мити магии, които имали краткотрайни ефекти и сякаш създавали още по – голяма паника. И така Вяра и нейната добра приятелка Праска влезли необезпокоявани в замъка. Намерили Маре, почти повяхнала, в една килия, в подземията на замъка. Влагата, студа, липсата на светлина я били съсипала и сега била една малка и болна маргаритка. Колкото се може по -бързо, момичетата я извели от замъка. Слънчо ги видял и им направил ладия на един от лъчите си. Те се качили  и отплавали в незнайна за магьосника посока.

Какво се случило с магьосника? След като разбрал измамата се ядосал, ужасно много и сам навредил на известна част от своите поданици. Крещял, викал, чупил и след като се успокоил и се заклел, че ще си отмъсти, се захванал да поправя щетите!

А какво станало с Маре. Вяра и Праска, с помощта на Слънчо успяли много бързо да я заведат при един знахар. Той и предписал, много почивка и слънчева светлина, както и много любов. А ние знаем как се казва тя – Наско.

Най – измъчен от всички, упреквал себе си и съдбата си сто пъти, той не чака втора покана. Грабна малката маргаритка в обятията си и дълго я целува и гали. След това обяви, че утре на празника на цветята се женят.

Праска успя да се върне в кухнята си и да приготви хляб и кексчетата, чиято рецепта ще споделя сега:

Кексчета с прясно мляко, сладко от круши и кокосови стърготини, адаптирано от тук , по идея и вдъхновение на Бенита

  • 1 ч. ч. захар
  • 1 ч. ч. прясно мляко
  • 2 и 1/2 ч. ч. брашно
  • 1/2 пакетче бакплувер
  • 3 яйца
  • 20 гр. (1 пакетче) кокосови стъргитини1/3 ч. ч. олио
  • 1 бурканче от специалното сладко от круши на Праска

Приготвяне:

  1. Смесете всички сухи и всички мокри продукти в две отделни купи. Сладкото го оставете настрана.
  2. След това добавете сухите към мокрите съставки.
  3. Разпределете сместа във форма за мъфини, като в средата на всяка формичка слагате и парченце круша.
  4. Изпечете в предварително загряна на 180 градуса фурна за около 20 мин., или докато клечка за зъби, забита в средата на кексчето излезе суха.
  5. Декорирайте пожелание

А ако се питате какво се случи с Вяра ще ви кажа. Двете с нея седяхме на праскената веранда, похапвахме кесчета, пихме плодово мляко, а Вяра ми обясняваше с най – малки подробности какво се е случило. Така тази история приключи, не съмнено тя ще има продължение, но кога ще е то, зависи само от черният магьосник. Обаче ние няма да мислим за него, защото сега ще се радваме и веселим! :))))

Advertisements