Нови пазар през моите очи и рецепта за мариновани люти чушлета

Posted on юли 22, 2011

8



Нови пазар е съвсем малко градче, захвърлено от господ и по негова воля на границата на Дели Юрмана. Влак до него не стига, железницата затвори своите врати още преди 10 години. И все пак достъпът е съвсем лесен. От София хващате влака за Каспичан (държа да подчертая, че това съвсем не е митичен град и в него има асансьори), а от там такси или автобус до Нови пазар. Ако сте ентусиасти, можете да стигнете от Нови пазар до Каспичан и обратно пеша, разстоянието е само 3 км. Разбира се има и алтернативни транспорти с автобуси до Шумен и после пак с автобуси до тук.

Защо Нови пазар се казва нови пазар малцина могат да отговорят. Легендата гласи, че по турско тук са ставали големи пазари и затова градът бил кръстен „Ени пазар”, т. е. Нови пазар. Истината е, че макар и малък, той се гордее със своята над 100 годишна история и традиции в градския живот, за който маминка и дядо си спомнят с носталгия.

Тук животът съвсем не е лесен, но въпреки, че по улиците не вървят трамваи, той тече в своето русло – беден, тежък, изпълнен с много труд и тревоги, както навсякъде в страната ни! Заводът отдавна е затворил своите врати, комините му вече не пушат и сякаш с това умря и живота, ентусиазма. Или просто ние остаряхме!

Радвам се да видя старите къщи, занемарените тротоари и градинките около тях. Старата църква, новата джамия, хотели и гостилници, както и 10-те магазинчета, от които така или иначе си купуваш по някой парцал. С радост откривам поставените наскоро люлки в Люксембургската градинка и установявам, че тя дори има прякор, за който не знаех – Люкса.

Така в това малко градче, може би забравено от Господ, аз прекарвам вече месец, в радост и тревоги както всички останали и наблюдавам как новото и младото вървят ръка за ръка със старото. Чудя се дали, това е породено от мястото на което се намира?!

Нови пазар е разположен в митичен район. На един хвърлей от града са старите столици на България – Преслав и Плиска, както и уникалният монумент Мадарски конник със своите стари църкви, крепости и пещери. В града е запазено килийното училище и стаята в, която се е криел Левски. И тук си имаме местност – Станата и движение, което се събира всяка сутрин и върви пътят до там с надеждата да събере енергия от първите слънчеви лъчи на майката природа.

Автоматът за сладолед на бай Ламби също седи, въпреки че сега продават внуците му и аз съвсем съм забравила как изглеждаше той! Обаче сладоледът все още е сметанов и уникален! Ако някой ден имате път насам непременено го опитайте!

Улицата ни вече не е толкова тиха, по нея минават автомобили, по някога и каруци. Старите вече измряха, а зад тях като паметници останаха пустите им къщи. В някои от тях живеят нови хора, с нови истории, съвсем непознати за мен. От сутрин до вечер една сурия деца тичат нагоре надолу, гонят се, карат колелета. Веселите им гласчета ми напомнят за детството.

За това съм се спряла на следващата рецепта. Съвсем домашна и обикновена, някак си съвсем носталгично ми напомня за времената, когато мразех люто и отказвах да ям каквото и да било, дори да е съвсем леко пикантно. И всичко това ми се случваше тук.

Мариновани люти чушлета

  • 500 гр. люти чушлета, сорт по избор
  • 2 с. л. захар
  • ½ ч. л. сол
  • 50 мл. Ябълков оцет
  • 5 – 6 скилидки чесън нарязани на дребно
  • Връзка магданоз
  • Олио

Приготвяне:

    1. Чушлетата се измиват добре и подсушават.
    2. Пържат се докато омекнат в добре сгорещената мазнина.
    3. Чушлетата се натъпкват в буркан от 700 мл, докато са още горещи.
    4. Поливат се със смес от оцет, сол, захар. Добавя се и част от мазнината, в която са пържени.
    5. Отгоре се поставя ситно нарязаният магданоз и чесън.
    6. Бурканът се затваря и се оставя да преседи поне 2 часа, като периодично се обръща за да може да се разнесе добре маринатата.

    И накрая, ви подарявам едно цвете, съвсем новопазарско, жълто и красиво! Очаквайте скоро и другите ми публикации свързани с нови пазар! До скоро! 🙂
Advertisements