С Вяра, Надежда и Любов и рецепта за медени бисквитки

Posted on септември 22, 2011

4


P1370294m


С огромно закъснение, честит празник на всички, които носят прекрасните имена София, Вяра, надежда и Любов. Обичаме ви! И понеже днес е знаменит празник, ЧЕСТИТ ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА. Днес България празнува 103 години от обявяването на независимостта си.

И така, тези последни, слънчеви и приятно прекрасни дни изкарахме в парка и по площадките. Не ми се прибираше и на мен и на детето. Гузната ми съвест пак се обади (не знам дали трябва да и позволявам да се обажда много много) и реших, всеки момент, всяка секунда и минута, да прекараме в игра, смях и забава. Разбира се без да скипваме двучасовият обеден сън.

Така, логично на нещата и пак заради гузната си съвест, реших да почерпя елегантно и малко тихомълком в парка. Тъй като гледам, Вяра там е една. Почерпката съвсем скромна: едни невероятни мъфини – лимонови с малини и глазура от сметана и едни съвсем спонтани медени сладки. Разбира се имаше и купешка храна.

Мъфините са със сърчица не случайно. Докато ги правех си мислех, че това е празника на мъдростта (София = мъдрост), на Вярата, Надеждата и Любовта. И това не са просто имена на жени. „Мъдреците казват, че „три източника имат влеченията на човека: душата, разума и тялото. Влечението на душата поражда приятелството. Влечението на ума поражда уважението. Влечението на тялото поражда желанието. Съединяването на трите влечения ражда любовта.” Редът, в който са подредени не е случаен, защото няма любов, без надежда в сърцето, без вяра в душата и без мъдрост. Също така смятам, че вярата излишно се свързва с религията. Не може ли тя да съществува ей така – човек да има вяра в доброто, вяра в утрешният ден, в себе си, вяра в това, че слънцето пак ще изгрее, че нещата не са загубени, че ще намери любовта?

А надеждата? Тя умира последна! Човек даже и да не я иска тя напук живее в него. Та защо тогава ни трябват чуждоезични празници, при това сред зима, когато имаме такъв прекрасен празник?!

Нашата Вяра, вече върви до нас, раздава целувки навред и обича с пълно сърце. Хванати за ръчичка с нея вървим към нови хоризонти.

Ала както и да е. Партито се оказа спонтанно и прекрасно. Верито малко беше изнервена, заради пустите зъби. Обаче получи много целувки и подаръци, всякакви. След обяд ги заведохме на центъра, където също се случиха много омайни неща и имаше много любов, щуротии и музика.

Всички дечковци бяха надлежно маскирани. Мамите им също. Те бяха едни пораснали добри феи!🙂

И после всичко продължи така:

През цялото време се ядяха едни бисквити, едно чудо с планински мед – един черен сладък, направо звънка. Аз съм човек, който не обича мед и го яде по задължение, но този го ям с удоволствие. А бисквитките, отначало стават хрупкави, но за няколко дни омекват, на мен лично хрупкави повече ми харесват, докато Вяра ги харесва мекички. И след като видях, как се разсърди, че са свършили бисквитките и, реших че тряба да я напиша тази рецепта ‘щото явно се харесва.🙂

Медени бисквитки:

  • 2 яйца
  • 1/2 ч. ч. захар
  • 1/2 ч. ч. мед
  • 3 и 1/2 ч. ч. брашно и допълнително за до омесване и точене
  • 1/4 ч. л. сол
  • 1 ч. л. бакплувер
  • 1 капсула био есенция портокал/можете да използвате и ванилия или лимон

Приготвяне:

  1. Мекото масло се разбива със захарта и солта.
  2. При непрекъснато биене се прибавят, едно по едно  яйцата. Добавя се есенцията.
  3. Брашното се пресява заедно с бакпувера и се прибавя към маслената смес.
  4. Получава се меко тесто, което се разделя на 3 равни части.  Всяка част се овива в домакинско фолио и се оставят да престоят в хладилника за около 30 мин.
  5. Постелете няколко тави с хартия за печене и загрейте фурната на 200 градуса.
  6. Разточете първата част от тесетото върху набрашнена повърхност, на кора с размер около 3 – 5. С кътъри изрежете тестото на форми. Подредете в тавите и изпечете до зачервяване. Лесно прегарят, така че ги следете. Ако искате можете да ги декорирате и да им боднете по една клечица преди да ги изпечете. Така ще имате бисквитки на клечка.
  7. Можете да ги съхранявате в кутии до 1 месец.

Сагата около бисквитките продължи така:

Весел празних, весело и щастливо похапване! До скоро!🙂