Кроасани със заатар и кроасани с мед и орехи и още малко (не)значителни неща

Posted on октомври 12, 2011

27


1P1370895


Зимата идва. Чувате ли я? С тихи стъпки и строг глас изпъди лятото. Наметна бялата си пелена над дърветата и накара облачетата да плачат. Студено им е и на тях. И на мен. В момента ръцете ми са малки трупчета и съм си облякла палтото. Но все още има време, има още малко време…

Веднъж се изказах, че много обичам есента и зимата. Повечето хора не ми повярваха, то не е и за вярване, обаче е истина. Обичам есента заради цветовете и, заради дъждовете, по време на които ти се иска да се завиеш през глава и да се гишкаш… Обичам есента, защото една от детските мечти е да си оплета червено одеяло на дупки. Същото, като от списание „Anna“. Да си купя от онези дебели и бодливи тумани, да се завия с одеялото и да пия кафе на балкона. И да слушам дъжда.

Обичам зимата, защото е бяла, защото след като си намръзнал и влезеш в банята, едно от най – големите удоволствия е тръпките, които пронизват тялото ти от топлата вода. И аз обикновено седя мирна и оставям водата да бушува в ушите ми!

Наскоро (на 6 – ти октомври) блогът ми стана на 2 години. Като се замисля той май е зодия везни, а моят асцендент е такъв. Какво съвпадение! С него преживях и много радости и много разочарования, но най – голямо учудване ми носи фактат, че след 2 години, аз все още не съм го изоставила. Напротив. Той ми помага да си спомня коя съм. Помага ми да не забравя, че освен Вяра има и нещо друго в мен. Старите забравени хобита, избиха в мен с пълна сила. Научи ме, че всъщност съм стигнала доникъде и пред мен има още много път, които трябва да бъде извървян.

Сега приемам предизвикателството на Дани и ще разкрия пред вас, тайното значение на името: Кулинарни мисли и разни други неща:

  • К – кулинарни мисли е блог за търсенето на кулинарни вълшебства и всякакви други неща
  • У – „усмивката, тя води двама млади, към върхове и звездопади.“
  • Л – любимата ми книга е „Вино от глухарчета“, но нещата не се изчерпват до тук. Задължително трябва да отбележа, че съм луд фен на Толкин
  • И – историите са всичко което имам. Не сериозният талант, които притежавам избухва в разни измишльотини. Историите са навсякъде около нас, само трябва да имаме уши да ги чуем и сърце за да ги напишем.
  • Н – ‎“На този свят има само две трагедии. Едната е да не получиш, каквото искаш, а другата е да го получиш.“ – Оскар Уайлд
  • А – Анета е името на майка ми
  • Р – „Р“ е буквата, която не мога да казвам
  • Н – Нещата, които искам да правя: да готвя, да снимам, да се наслаждавам на балета, да ходя боса през зимата и да се опитам да карам кънки с остър връх, да пиша, да чета, да играя на ластик, да слушам Вяра как се киска, да я гушкам до припадък. И да не забравям, че е крайно време да ушия гоблена си!
  • И – идеите се бият в мен. Прескачат се една въз друга, но времето стига само за битовизми.

  • М – М това съм аз, винаги колебаеща се. Меги – инфантилното дете, Маги – зрялата жена. М е просто по средата.
  • И – Имало едно време, една чудно приказна страна. Небето там било розово, а тревата синя. Имало две слънца и три луни, от които се стелели люлки от лъчи и цветя.
  • С – страх ме е от тъмното
  • Л – липсва ми детството
  • И – името на блога ми е ужасно дълго. Отначало не го планирах да е кулинарен блог, а просто блог за разни неща. Мислех да го нарека „Мислите на една бременна“, но както Стефан отбеляза, няма да съм бременна цял живот.

  • И – имам много страсти и лесно се запалвам по разни неща. Много се ядосвам, ако случайно не мога да ги доведа до край.
  • Р – „рокличка детето не получи, рокля и девойката не взе, младостта проплака като ручей и опари босите нозе…“
  • А – Когато става въпрос за „А“ се сещам за две неща: Ането (Ангел Каралийчев) и Алгумеорно (или както там се казва и пише)
  • З – Зимата иде! Така като гледам не е само сезонно явление, а настъпва в душите и сърцата на много хора. Трябва да се стегнем!
  • Н – Непримирима съм с някои неща. Преди си мислех, че мога да търпя и го правих, а сега просто не искам да го правя. А да се боря, всеки ден…
  • И – „И сънува рокля с пепериди, колко хубав беше този сън, ни баща и рано я събуди, че овцете чакаха навън…“

  • Д – Дотраките вярват, че синята трева убива всички останали треви и един ден тя ще завладее света.
  • Р – разплакала е не един и двама…
  • У – убиец на лошите исках да съм като малка, сега обожавам да гледам филми за серийни убийци! The dark side is speaking…
  • Г – героите съществуват. Всеки родител е герой, в очите на своето дете! Да не ги разочароваме.
  • И – „И трябва всяка радост да изстрадваш, да си създаваш прости чудеса, на капката да можеш да се радваш и в нея да откриваш небеса!“ Д. Дамянов

  • Н – не ровя в стари рани.
  • Е – егоист съм, но съзнавам, че има и по – големи егоисти от мен!
  • Щ – щастието чука на врата. Това което се иска от нас е само да я отворим.
  • А – Ангелинка. Така искам да кръстя следващото си дете, защото децата са ангели и аз искам всички да го знаят. И все пак остават колебанията за Надежда и Любов.

И така, който иска да опита това предизвикателство нека да бъде мой гост! Ще се почерпим и с кроасани докато четем тайният код на името на блога му! И все пак ще отбележа няколко блогъра: Габи (Авантюристично в кухнята), Траяна (Вълшебства в кухнята), Веси (Сладко и солено), Мина. Освен това, на всички тях и на още няколко други искам да дам следната награда, която да служи и за извинение, че не умея да коментирам много много под блоговете им, но се старая да чета всико:

И не на последно място искам да благодаря на всички мои читатели, които за 2 години не се отказаха от мен и продължават да ме четат! Благодаря ви!

И така днещната рецепта е инспирирана от един прекрасен блог: www.tasteofbeirut.com. Използвала съм готово бутер тесто, защото реших че нямам време и сили да сиправя домашно. Заатар, не съм сигурна дали се продава у нас, но ако има то предполагам е по арабските магазинчета около „Женския пазар“. В нета ще откриете ужасно много рецепти как да си го приготвите сами, но според мен тук е важен вашият вкус.

Кроасани със заатар:

  • бутер тесто, размразено
  • 3 с. л сумак
  • 1 с. л. суха мащерка
  • 1/4 ч. ч.  сусам
  • 1/4 ч. л. сол или колкото ви харесва на вас
  • 1 жълтък
  • 3 – 3 с. л. прясно мляко
  • зехтин

Приготвяне:

  1. Смесете съсама, сумака, мащерката и солта. Разбъркайте добре. Служете сместа в тиган и леко я изпечете на котлона. Тук е нужно да се постигне смесване на ароматите.
  2. Можете да съхранявате сместа около 1 година в добре затворени буркани.
  3. За да се получи заатар трябва да смесите сместа със студено пресован зехтин, така че да се получи гъста паста.
  4. В случая ви е нужно около 3 с. л. смес, която да направите със зехтин (около 4 – 5 с. л.)
  5. С остър нож или нож за пица разрежете бутер тестото на еднакви триъгълници. В центъра на всеки поставете 1 ч. ч. заатар и навийте във форма на кроасан.
  6. Преди печене намажете кроасаните с разбит жълтък и прясно мляко.
  7. Изпечете в предварително загрята на 180 – 200 градуса фурна за около 20 мин. Следвайте инструкциите на опаковката за печене на тестото.

Кроасани с мед и орехи:

При тях е вано да са добре завити за да не изтече сместта при печене. По – добре е леко да се маже вътрешността със смес от мед и орехи. За целта аз използвах 25 гр смлени орехи и около 30 грама ароматен мед. Отгоре отново мажа със смес от жълтък и мляко и пека спрямо инструкциите на опаковката.

Накрая да кажа, че беше адски вкусно. Ако ги приготвите от вечерта, можете да ги сервирате в леглото за закуска!

Добър апетит и до скоро!🙂