Очарованието на простите неща

Posted on ноември 24, 2011

7




Някъде четох, че някой бил казал, че фотографията те кара да се вгледаш в подробностите, да мислиш за детайлите. Извинете ме, че не си спомням името му, но човекът е адски прав. Повярвайте ми!!! С настъпването на студа, намаляват дните, намалява светлината, дори „цветът“ и се променя. А знаете, че фотографията това е „игра на светлина и сенки“.  От известно време все мисля, как да направя така, че да увелича бялата светлина при снимане, при това да вложа минимално средства. В общи линии когато не мисля за рецепти, мисля за това (а цялото мислене се случва когато Вяра заспи, а аз съм свършила всичките си 24 часови задължения).

Наскоро Лулу написа една доста полезна статия за фотографията на храна, а аз открих още един източник на светлина и това е „фенерчето“ – строителен прожектор. Надявам се с него нещата да се получават малко по – добре. Ще го пробвам в събота, защото тогава Стефан обеща да ми го инсталира. хахаха 🙂

Знаете ли, аз снимам със съпунерка! хахах. Вече снимам може би няколко години, но едва напоследък разбрах, че съм готова да мина в друг левъл и този апарат не ми е достатъчен. Но фотошопа ще спаси света, е разбира се има някои снимки не спасяеми, като например супата Уха, но ще го преживея.

Признавам си, че станах фанатик на тема снимки, но най много ми тежи факта, че няма с кой да ги обсъждам! 😦 И за себе си съм достигнала до 1 извод – да снимам колкото мога повече. Да гледам в детайлите, да мисля, кое може да се коригира и кое не, за да ми е по – лесен живота. Хубавите снимки идват с практиката, с която се натрупва усет към светлината, към обектите и познания на програмата за корекции (фотошоп в случая). Мога съвсем спокойно да използвам метафората, че снимам с фотошоп, въпреки че се старая да изменям снимките колкото се може по – малко. 🙂 И понеже нямам вяра в себе си и в никакъв случай не съм възпитана да мисля красиво, никога не съм сигурна дали това е „снимката“!

Но стига толкова. Давайте да ви кажа за обекта. Можем да го опишем с няколко думи лесен и семпъл, вкусен десерт. Друго правило към което се стремя е Simplisity. Напоследък това не важи само за снимките но и за рецептите! Очарованието на простите и вкусни рецепти е просто ненадминато!

Галет с ябълки. Рецептата за тестото е от блога на Русанка:

  • 100 гр студено масло
  • 200 гр брашно
  • 50 гр захар
  • ванилия
  • 1 яйце

За пълнежа

  • 3 – 4 ябълки, почистени и нарязани на парченца.
  • 1/2 с. л. канела
  • захар, сложете толкова колкото смятате, че е необходимо
  • около 2 с. л. мед

Приготвяне:

  1. Смесете ябълките с канелата и захарта и ги поставете в подходящ съд да се отцедят. Необходими са около 30 мин.
  2. През това време, смесете маслото, брашното и захарта и направете сместа на трохи. Добавете яйцето, ванилията. Омесете леко, съберете го на топка и го оставете 30 мин. в хладилника.
  3. Подгответе тавичка, като я намажете с мазнина и я постелите с хартия за печене.
  4. Вземете тестото и го разточете на кора, върху леко набрашнена повърхност. Не се старайте толкова много. Според мен чара на галета е, че става малко грозен! 🙂 Прехвърлете го в тавичката, подредете ябълките и загърнете краищата на кората навътре.
  5. Поръсете с мед.
  6. Печем в предварително загряна на 180 градуса фурна, за около 25 мин, докато коричката придобие приятно златист цвят.

Нямам снимка на Вяра как яде, нито на себе си или пък на Стефан, но мога да ви уверя, че всички бяха доволни. И след поредното негодование колко много лук слагам в манджите, този десерт ни дойде като манна небесна. За успокояване на духовете!

Добър апетит! 🙂

Advertisements