Седмично и рецепта за ванилов чийзкейк Сюприйм

Posted on февруари 5, 2012

15




Цяла седмица си седя у нас болна, първо малко болна, после брутално много болна, но вече сън в крайният етап на оздравяване, който се надявам да не се проточи две седмици. Когато бяхме здрави, ежедневието ни беше така изпълнено с неща, които трябва да правим, че вечер заспивахме като трупове от умора, без мисли, без нищо. Сега след почти 2 седмици домашен арест – изперках. Реших, че не е здравословно, човек да си седи прекалено много у дома и да нарушава бизи режима си! Гледах да уплътнявам нещата по някакъв начин. Най – накрая прочетох „Самотата на простите числа“ и съм очарована.

После реших, че не може само да лежа и затова дните ни минаваха не само под действието на антибиотиците ами и на аниметата. Почнах от Hoshi o ou kodomo – Ловци на изгубени гласове, Лапута: Замък в небето, Принцеса Мониноке, Съседът  Тоторото или с др думи となりのトト. Поньо от крайбрежната скала беше продължението, много позитивно и завладяващо филмче. От всички тях оставаш очарован, позитивен с положителни емоции, дори да има тъжни моменти някак си нещата не са така злощастни.

Обаче накрая реших, не знам защо и как така, може би си мислех, че не е кой знае какво за „Гробът на светулките“ – Hotaru no Haka от 1988 с режисьор Исао Такахата. Вече бях прочела, че това е първият анимиран филм с драматичен сюжет, направен за възрастни. Само толкова, това което трябваше да прочета е, че това не е филм с положителен край. Филма разтърсва и така разтресен си оставаш още дълго време. Може би мога да напиша още много неща за филма, да осъждам, да правя заключения, да остроумнича, но не искам. Нека всеки, който се престраши да го гледа направи изводите сам за себе си.

След това се просветлих, че имало и игрален филм направен по случай 60 годишнината от втората световна война. И искам да ви кажа, че тогава вече не издържах да го гледам, да рева да се депресирам. За разлика от анимето, където лошите са лоши имам предвид жената, която изгонва децата от дома си и по този начин ги осъжда на почти сигурна смърт,  в игралният филм тази жена не е отрицателен герой. Просто в едни тежки времена, тя прави своят избор, кой да спаси своите или чуждите деца. И прави своят избор и кой може да я осъжда, само малцината имали смелостта да постъпят по друг начин. За това спрях да гледам до тук.

И така освен с изтощено тяло, от температура и кашлица, накрая се оказах и с разбита душа. Тогава се оказах в кухнята и ревейки и събирайки всичките си емоции и любови  направих чийзкейка, за който ще говорим по – долу. Спомняте ли си Тита, която беше приготвила „ревящата торта“ за сватбата на сестра си и Педро? По подобен начин и моят кейк, събра в себе си толкова много емоции, любов, мисли и стана брутално вкусен. Не случайно се казва Сюприйм. Явно е вярно, че когато вложиш всичките си чувства и емоции в нещо, то става по – прелестно и вкусно от всякога. Може би това е десертът, който трябва да приготвите за Св. Валентин! Помислете, а аз продължавам нататък.

След това ми дойде гениалната идея да прочета „Танатонавтите“ на Бернар Вербер. До колкото разбрах не всички книги от поредицата са издадени на български, което считам за голяма загуба и се надявам, Колибри да работят по въпроса. Книгата е супер забавна, въпреки че се говори за смърт. Колко тематично нали?! Та книгата ме грабна още с първите няколко изречения: „Някога всички хора се страхували от смъртта. Тя е била като постоянно присъстващ фонов шум. Всеки е знаел, че каквото и да прави, накрая ще умре. И този страх е развалял всички удоволствия. Уди Алън, американски философ от края на ХХ век, има една мисъл, която описва състоянието на духовете от онова време: „Докато е смъртен човек няма да намери истинско спокойствие.“ До там до където съм стигнала историята е увлекателна и забавна.

Ето така отмина нашата болнично – разбиващо емоционална, с елементи на чийзкейк и макарони на фурна седмица, последните са сигурна смърт за всяка диета. Разбира се седмицата имаше и още доста моменти на безкрайно строене и взривяване на кули и рисуване на плуващи патета. Писане на канджата за дърво и заздравяване на семейните взаимоотношения, най вече с Вяра.

Ето че дойде краят. От утре всеки е на работа или на ясла. Животът най накрая ще влезе в обичайното си русло и ще спре да ни тревожи с измислици. Само с една рецепта! :))))

Ванилов чийзкейк Сюприйм:

  • 1 ч. ч. натрошени бисквити с аромат по желание
  • 60 гр меко масло
  • 250 гр крем сирене
  • 1 ч. ч. заквасена сметана (1 малка опаковка)
  • 4 яйца
  • 1 ч. ч захар
  • 3 с. л. брашно
  • ванилия – 1 ч л. концентрат, 1 капсула, 3 прахчета, което си изберете!
  • 50 мл. разбита сметана за декорация.

Приготвяне:

  1. Загрейте фурната на 160 градуса. Облепете добре форма за печене с фолио. Това ще е необходимо, понеже кейка се пече на водна баня. От вътрешната страна можете да покриете дъното с хартия за печене.
  2. За да направите блата смесете бисквитените трохи и маслото и ги бъркайте докато маслото напълно се инкорпорира в тях. След това ги разпределете по дъното на формата, като оформяте и ръбче. Изпечете блата за 10 мин.
  3. Поставете формата в по – голяма тава, на котлона сложете вода да завира и превключете фурната на 230 градуса.
  4. В купа, с помощта на миксер,  разбийте крем сиренето до гладко.
  5. Добавете захарта и брашното, разбийте добре.
  6. Едно по едно добавете яйцата, като разбивате след всяко и обирате стените на съда.
  7. Накрая добавете сметаната и ванилията, разбийте добре.
  8. Изсипете сместа във формата.
  9. Налейте вряща вода в тавата около формата и печете 10 мин.
  10. След това намалете фурната на 120 градуса и печете кейка 1 час и 30 мин.
  11. Извадете от фурната и оставете да изстине. С помощта на нож го отделете от формата и го оставете напълно да изстине в хладилника.
  12. Декорирайте по желание.
  13. Ако искате кейка да стане по – дебел или ще трябва да удвоите продуктите, или използвайте по – малка форма. 😉

Ако искате да видите макароните на фурна кликнете тук.

Успешна седмица и до скоро! :)))

Advertisements