Торта с пеперуди

Posted on февруари 18, 2012

26




Преди да ви кажа колко весел и щур беше вторият рожден ден на Вяра изпитвам ужасна нужда да напиша някои други неща. Когато забременях, плаках много, защото си давах сметка, че за добро или зло животът ми се променя, в посока, в която се променят всички животи, но за която не бях готова. И разбрах, че от тук нататък съм сама с моето бебе, че каквото и да става трябва да съм отговорна до колкото мога и самостоятелна колкото трябва. Казвам самотна, защото бремето на бременност, раждането, кърменето, майчинството, тревогата  не може да ги споделиш с някой друг, колкото и да се опитваш, колкото и другият да се старае. Може би другите (мъжете) имат собствено виждане по този въпрос (направо съм убедена, че е така), но ние жените не можем да го разберем. От тук идва и самотата ни, макар и заедно да изживяваме нещата сами.

Взех решения, едното от, които да съм търпелива. Впрегнала съм волските си нерви и макар понякога да не издържам и отново да рева мисля, че се справям доста успешно. Другото важно решение беше да отглеждам детето си спрямо собствените си убеждения и възгледи и да не позволявам друга намеса. Според някои хора, начинът по който съм гледала Вяра клони към безразличие, защото съм я оставяла да си прави каквото си иска. Това ужасно много ме дразни, защото не смятам, че е безразличие и безхаберие това да оставиш детето си само да открие света и да му помагаш като създадеш подходяща за целта среда, а не да му казваш „Сега не си играй с тази играчка, а с тази“. И искам да бъда оставена на мира по този въпрос!

В заключение искам да кажа, че аз съм човек и като всеки един такъв си имам страсти. Не мога да се откажа от тях само защото имам бебе. Тогава сигурно ще стана безлична, черно бяла. Детето е само спирка, на която за известно време спира влакът на живота. След това продължава напред. Аз, той, тя и ние заедно продължаваме напред.

Вторият рожден ден беше замислен като пеперудено парти. Защо ли? Зщото една от първите думи на Вярабеше „чо – о чо“. „Чо“ е пеперуда на японски. Много често тя казва че на леглото и имало мечета и „А, чо- о -чо“! Може би това беше най – спонтанното, весело и изпълнено с предварителни нерви парти. Най – трудната част от него беше да редуцираме гостите до 5 дечица, за жалост се налагат такива мерки. После тортата, която също беше много нервна и докато я правех пак бая поревах! Вече ми стана навик! 🙂

Стефан се погрижи да изпълни дългият списък с продукти, да направи от уникалната си баница и сандвичи. Аз се погрижих за тората, декорацията и балоните.  Пяхме песни и гледахме футбол, играхме ужасно много с пустите балони, гонихме ги, ритахме ги, пукахме ги. Разбира се детско парти на две годишни не минава без „Балона се надува“. Казах ли ви, че изпихме две кани греяно вино?  Може би за това беше толкова весело.

Вяра получи уникални подаръци: розова пералня, с лилав барабан + розово лилав комплект за готвене, който дори има лилава тенджера под налягане и в него си варим супа почти постоянно, а понякога и чай. Уникален комплект за сервиране на кафе, от порцелан, в който всички пиха сок. Не можем да не споменем и една уникална, руско говоряща катерица, заради която направихме задръстване в 77, понеже я изтървахме при шофьора на автобуса и се наложи друг любезен гражданин да я намери и да ни я даде, иначе както се изрази бъс драйвъра „Без катерицата не тръгвам!“ И не на последно място трябва да споменем и уникалната нова премяна, която включваше клин на точки! Възмутително яко нещо! :))) Благодаря на всички за подаръците и че споделиха нашият празник. Забелязах, че навсякъде на съм писала  „уникални“, но няма да търся синоними, защото няма подходящи! 🙂

И накрая торта с пеперуди. Децата бяха супер впечатлени и с малките си вилички пробиваха фондана и дърпаха пеперудите. След труда и нервите, който хвърлих по нея отначало ги разпъдих, но секунда две след тези си действия разбрах, че всъщност това не ми е по силите и трябва само да се радвам, че няколко две годишни деца възприемат нещата с такъв ентусиазъм. А тортата според мен беше супер вкусна, съчетание на ванилов крем, парченца бял шоколад и сладко от малини! Направо бруталия!!! 🙂 хахааа

Детенцето ни стана на две. Вече ходи на ясла и разбира почти всичко! С най – меденият глас казва обичам мама и татко, с най сладките целувки, ни целува навсякъде по лицето и понякога и по ръцете. Вече има пиано и свири, и рисува на всякъде където е възможно, предимно патета които плуват, чо – о ч0, топки и Шон Дъ Шиийп. Брои на японски и понякога, а на български и е почти убедена, че осем е след пет. Най – много обича да ме татуира с химикал и да спи в нашето легло. Друга голяма страст и е да говори по телефона и да се опитва да се крие в хладилника. А казах ли ви за миенето на ръце, в следствие на което кухнята се наводнява. Всеки ден с нея е ново предизвикателство, всеки ден ние с баща и научаваме нови неща и думата любов придобива друго значение, по истински, голямо, силно, емоционално… Направо ти идва да завиеш като вълчица, когато за първи път чуеш най – непринуденото „обичам те“.

И аз те обичам! И ние те обичаме и ти пожелаваме щастливо детство! 🙂

Повече снимки във facebook или flicker!

Advertisements