Шоколадов сладкиш с много сълзи и джинджифил

Posted on март 5, 2012

22


1P1410424


Пак плаках. Ама много. Вчера почти целият ден мина под наслов „Крокодилски сълзи“ и ако днес нямах толкова много работа, че да се улисам до забрава, сигурно и днешният ден щеше да мине под наслов „Да ревем до насита“. И ако питате защо ще ви кажа. Най – накрая, въпреки всичките ни опити и нас ни застигна тази неволя да изпратим Вяра при баба и дядо!

Когато бях малка и мен ме изпращаха. Въпреки, че там беше много яко, въпреки, че си играехме супер много на мен ми беше много тъжно. Вечер, имах чувство, че целият ми свят се е събрал в една въздишка и в една сълза, в една песен, запаметила се в съзнанието ми: „О, майко моя…“. Тогава не разбирах тази песен, а само, че в нея се пее за мама. Мама, която я няма, която искам да е до мен! Мамо, къде си? Защо ме остави? Мамо???

Сега аз станах тази майка. Нарушавам едно от основните си разбирания, че детето трябва да е при майка си. Детето има нужда от МАЙКА СИ! Обаче всички знаем как стават нещата тук, у нас. И понякога ми писва да седя в тази загубена държава, в която нищо не е наред. В която хората с нормални професии не могат да си позволят най – елементарното – да отглеждат децата си сами. Знаете ли колко такива хора познавам – общо нула! 0. И знаете, че отбягвам тези теми, ‘щото много се бистрят тези работи в пространството, ама понякога ми писва на шапката. Искам да живея НОРМАЛНО и съм сигурна, че всеки един от вас иска. Само не разбирам защо е толкова трудно? Защо по дяволите?

Вчера ми беше толкова лошо, толкова зле. Ревах толкова много. До четири след обяд сготвих доста мнаджи. И през цялото време ревах.

Не знам дали си личи от снимките, или дали успях да изкажа болката си. Не знам дали заради всички тези неща, които ми се случват и емоциите, които влагам. Не знам защо, може би просто защото…този сладкиш е ужасно какаов и вкусен. Като лек топъл полъх, от отминалото лято. Удоволствие, което се топи и какао което обладава сетивата. Малко сметана за мекота, за леко докосване на коприна. И една ягодка за чувство, на самота, на обреченост, на вяра и на красота. И накрая огън от джинджифил, за да ми напомни, че все още съм жива, тук съм и все още търпя. Остават ми още много сълзи и търпя, търпя.. Докога?

Шоколадов кекс с джинджифил, рецептата е адаптирана от тук.

  • 200 гр майонеза, 1 опаковка
  • 1 ч. ч. вода
  • 1 ч. ч. захар
  • 2 ч. ч. брашно
  • 1 опаковка, 10 гр бакпулвер
  • 2 с. л. какао
  • 1 малко парче, настърган джинджифил (нека всеки сложи според вкуса си)

Допълнително за сервиране:

  • 100 мл сладкарска сметана
  • 200 гр ягоди

Приготвяне:

  • Брашното и какаото се пресяват в купа и към тх се добавят захарта и бакпулвера.
  • Добавят се всички останали съставки и сместа се разбива с вилица или миксер.
  • Изсипва се в добре намзанена и набрашнена форма.
  • Кекса се пече около 25 мин, в предварително загрята на 180 градуса фурна.
  • Можете да пробвате с клечка дали е изпечен, но имайте предвид, че трябва да остане влажен.

Този кекс, а може би сладкиш, ще ви плени. Освен, че е супер бърз, той е чаровен с мекотата и лекотата, която излъчва. Сервирайте го с топка сметана, което омекотява какаово – джинджифиловата страст.

Това е, аз ще си рева и ще се утешавам със сериали и работа! След едно парче удоволствия, животът изглежда по – малко като трагедия!😉

Маги