За жените, които не познавам и една салатка

Posted on март 8, 2012

7




Искам днес да пиша за няколко истории, които не мога и НЕ ТРЯБВА да забравям, никога. Те ме карат днешният ден да ми е тегав. Не искам да ме поздравяват, да ми се обаждат по телефона, да ми подаряват цветя и точно днес и само днес да забелязват, че имам цици и името ми завършва на а. Обаче не става въпрос за мен, а за едни други жени, чийто късмет и красота са се изчерпали или просто не са ги имали. Тези истории много ме засегнаха, не спирам да мисля за тях, да си правя изводи и да се чудя защо трябва да се делим, да се дискриминираме, да се определяме, защо просто не можем да живеем заедно, рамо за рамо, един за друг…

Един ден, закъснявах за работа. Нямаше много движение по булеварда, нямаше и много хора на спирката. Беше един от онези първи пролетни дни дни, в които слънцето се беше показало светло и чисто и шепнеше за един прекрасен ден. Ето го трамвая, ватмана беше възпълен мъж, който не си даваше никакъв, ама никакъв зор. Толкова лежерно го караше, че чак накрая ти писва и искаш да го изриташ и ти да станеш ватман. Спирка. Няма хора! Две жени с по две деца хванати за ръце бягат към трамвая. Първото раздвижване от доста време насам. Едното дете се изпуска от ръката на майка си и побягва в друга посока. Тя се връща, дърпа го, явно му казва да бърза. Всички заедно бягат към спирката, трамвая седи и чака. Тук са, вдигат едното дете…Трамваят затваря врати и потегля, също толкова бавно колкото и беше чакал. Детето остана в ръцете на майката. Слава богу!

Днес беше студено и кално. Пак няма хора. Пак една спирка, трамваят е хубав и топъл. Една баба. Много, много, много стара баба, едва едва успява да се качи по стъпалата. Сяда до мен. Една друга жена и перфорира билета. Пак спирка, след нея следваща и т. н. Качват се разни мъже с цветя. Повечето са възрастни, може би около 60 – те. Спирката идва. Хората слизат. Бабата става. Едно стъпало, второ стъпало…вратите се затварят. Във вторият вагон сме, даже не можем да подвикнем на ватмана и той не вижда. Мъжете започват да викат, да се подиграват на бабата. Къде била тръгнала? Да била поседяла още малко, по далеко щяла да стигне? И още грозни думи, грозно. лошо, гадно…Бабата се обръща, безсилна чака на стъпалото и плаче…

Първите две жени бяха от ромски произход. Има ли обаче това значение, не са ли те майки, повели децата си на училище. Те станаха жертва на лошите обстоятелства, на натрупване на лошите обстоятелства – жени, деца,цигани,бедни…Трябва ли да продължавам? Не мога да го забравя, в този момент, в който ватмана затвори вратите ми идваше да го нараня, да му викам и да му крещя. А днес, тези дядковци ми идваше да ги наритам. Не уважението ни към другите било то жени, цигани, деца е толкова дълбоко, че не може да бъде изтрито. Предава се от поколение на поколение. Циганите са „боклуци“, а жените „слугини“. Нищо не се е променило, няма да се промени скоро, но това е още една причина да се борим и да вярваме, че не само можем да сме по – добри, но и можем повече. И каквито и да сме, бели, черни или червени, трябва да стоим една зад друга, една до друга и да се помагаме, защото нашата кауза е обща!

И накрая ето я и рецептата. Дано тя да е достойна за тези силни жени, които всеки ден стават и се борят с обстоятелствата да бъдат такива каквито са!

Салата за 8-ми март:

  • 1 шепа бейби спанак и рукола
  • 1 шепа ягоди, нарязани на кръгчета
  • 2 кивита, също нарязани на кръгчета
  • листа мента
  • листа розмарин
  • сок от 1/2 лайм и 1/2 лимон
  • лъжица мед

Всички продукти се поставят в чиния и се заливат с мед и сока на лимоните.

 

Advertisements
Posted in: Салатки