Мое е синьото море

Posted on август 26, 2012

6


1IMG_9248


– Вие обичате морето, капитане?
— Да! Обичам го. Морето е всичко! То заема седем десети от земното кълбо. Неговият дъх е чист и здрав. То е безпределна пустиня, в която човек никога не се чувствува сам, защото усеща, че животът трепти около него. Морето е само носител на едно свръхестествено и чудно съществувание; то е само движение и любов; то е живата безкрайност, както казва един от вашите поети. И действително, господин професоре, природата се проявява в него чрез своите три царства: минералното, растителното и животинското. Животинското е застъпено нашироко с четири групи зоофити[4], три класа прешленовидни, пет класа мекотели, три класа гръбначни, млекопитаещи, влечуги и неизброими легиони риби, безкраен разред животни, който наброява до тринадесет хиляди вида, от които само една десета са сладководни. Морето е големият резервоар на природата. От морето е почнало, тъй да се каже, земното кълбо и пак може би с него ще свърши! В него е върховният покой. Морето не принадлежи на деспотите. По неговата повърхност те все още могат да упражняват своите изключителни права, могат да се бият, да се унищожават, да пренасят всички земни ужаси. Ала тридесет стъпки по-надолу тяхната власт спира, влиянието им престава, могъществото им изчезва! Ах, господин професоре, живейте, живейте в дълбочините на морето! Само тук човек е независим! Тук не признавам никакви господари! Тук аз съм свободен!
 
Жул Верн, Капитан Немо
През нощта на 9 март 1860 година облаците, сливайки се с морето, намаляваха видимостта до няколко метра.
По това разбунено море, сред кипящите вълни, които хвърляха оловносиви отблясъци, летеше лек кораб, почти със свити платна.
Това беше стотонна яхта — шхуна, както се наричат гое-летите в Англия и Америка.
Тази шхуна носеше името „Слуи“, но напразно бихте търсили да прочетете това название на кърмата й, тъй като в резултат от злополука — вълна или сблъскване — част от нея беше откъсната под хакаборда.
Беше единайсет часът вечерта. На тази географска ширина в началото на месец март нощите са още къси. Първите лъчи на зората трябваше да се появят едва към пет часа сутринта. Но дали когато слънцето озареше простора, опасностите, които застрашаваха „Слуи“, щяха да намалеят? Нямаше ли крехкото корабче да остане все така във властта на вълните? Разбира се, единствено укротяването на талазите, утихването на бурята можеше да го спаси от най-страшно корабокрушение, каквото се случва сред океана, далеч от всякаква земя, на която оцелелите биха могли да намерят спасение!
 
Жул Верн, Неочаквана Ваканция
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Морето остава все толкова вълнуващо, колкото и в детските ми години! 
Маги