Спи ми чеденце на майка…

Posted on септември 12, 2012

13




Пиша този текст дълбоко водена от убеждението, че децата на трябва да заспиват сами. Смятам за мой дълг да приспивам Вяра вечер, не само защото това е единственото време през седмицата когато сме заедно, но и защото това са толкова сладки моменти, които остават спомени за цял живот.

Знам, че много често се среща деца, които заспиват сами. Майки са ми споделяли, че казват на децата си да си хващат възглавничката и да отиват да спят. Отначало плачели, но след време се примирявали. Знам, че това се приема за нормално, но не и за мен. Съжалявам, но не мога да се примиря с този факт!

Също така може би всяка майка и татко са открили или в един момент откриват свои начини за приспиване. Това е нашият.

Вяра обича да заспива докато и рисуваме на гръбчето. Отначало разбира се четем книжки, пеем песни, но в един момент винаги се случва така, че тя ни казва „Хайде суваш на гръбчето“. С леки движения започвам да рисувам. Какво ли? Ами каквото се сетя. Първо къща с дърво, перденца и оградка, после зайчета, после писма „Мила Вяра, толкова те обичам“. Понякога придружавам картините с приказки. Открих, че са много вървежни приказките за тати или за неща свързани с ежедневието ни. Ето няколко варианта:

  1. Тати Чечо много обичал Вяра. Той искал да прекарва цялото си време в игри с нея, но за жалост трябвало да ходи на работа за да изкарва парички за разни важни неща като бонбонки, балончета, почивки или мама да прави торти. И понеже мама трябва да става сутрин рано, тати Чечо с радост водел Вяра на ясла всеки ден. Обличал и най – красивата рокличка, измивал и ръчките и ръчичките, давал и бисквитка. После и обличал якето и обувките и тръгвали. По пътя за яслата тати пеел песнички и винаги и берял бокетчета, с които тя отивала при лелите, за да прекара еди ден изпълнен с игри.
  2. Тати Чечо се качил на самолета и отишъл в Америка. Пак за да работи, но ти не тъжи. Той ще си дойде в петък и ще донесе много подаръци.
  3. Знаеш ли защо мечето е розово. Пълна импровизация. Имало едно време едно мече, то живеело при Вяра и много я обичало. Един ден феята на сънищата дошла при него и му предложила да го направи розово, за да е единствено с този цвят и да показва колко я обича. Също така му дала и сърчице, понеже то не можело да говори, тя написала на него „обичам те“!
  4. Котето с колелото, което спасило мишката искам да ви я разкажа отделно, както и за непослушното пате.

Идеята ни е, че с всички тези приказки, придужени с картинки на гръбчето, успокояват детето. То заспива уверено, че е обичано и закриляно.  Важно е движенията да са плавни, лекички, а гласа по – скоро монотонен. Освен това няма значение колко добър художник сте и винаги можете да развинтите въображението си и да разкажете каквото ви хрумне, като например за дядото, който идвал на летящ скейборд само и само да види Вяра.

И освен това ми се струва, че с това тя по – лесно приема някои факти, като този, че се налага да работим, а тя да ходи на ясла. Знам ли, такива са ми усещанията. Струва ми се, че това е един начин за укрепване на връзката ни и начин да помогнем за израстването на един самоуверен в себе си и нас човек, който никога няма да се съмнява в нашата любов и винаги ще разчита на нашата подкрепа. Или по – скоро ще е убедена,, че може да разчита на нас! Поне искам да вярвам, че ще е така.

Ако имате начин за приспиване, моля споделете го! Аз просто исках да знаете нашия!

Леки сънища!!!

 

 

Advertisements