Ако мога…

Posted on януари 16, 2013

5




Понякога се чувствам ужасно изпразнена и сива, преуморена и сякаш човек без воля. Често след пълно изтощение, най – вече психическо, натискам себе си до ръба само и само за да направя нещо, което ТРЯБВА да се направи.  Тогава, в онези моменти на абсолютна механизация, когато сякаш главата ми не е на раменете се улавям, че всъщност мозъкът ми е в бъдещето създава планове, крои и реже на дълго и широко, ала пред всеки слага АКО. Ако съм се наспала, ако  имам достатъчно свободно време и накрая ако имах достатъчно пари, ако..:

  • бих се записала на курсове за родители, защото ми се струва че това нещо се учи, а не чакаш евентуално да то дойде от вътре. Още по – лошото е, че не искам да се уча от грешки, злоупотребявайки и наранявайки детето си, а искам винаги да вземам правилните решения. Възможно ли е?
  • бих се записала на уроци по фотография, не само защото имам много да уча, а защото искам да говоря и обсъждам нещата. Искам да говоря за изкуство, искам да ме критикува някой, който съм убедена, че е хиляди пъти по – добър от мен! В тоя контекст, май скоро не съм правила по – лоша фотография от долната;
  • не бих пускала рецепти с лоши снимки както сега
  • бих учила маркетинг и самоуважение за да съм още по – добра в това което правя и за да подредя мъжете, които ме дразнят и по – дефолт се смятат за по – добри от мен
  • бих превърнала поне една стая във фотостудио и бих снимала всички хора, просто ей така
  • бих си направила 2-ра сватба, НО със същия мъж
  • бих скачала на батут поне 2 часа, заедно с Вяра
  • ….
  • ..
  • ,

Докато чакам това цялото бих, един ден да стане, надявам се не когато съм на 50, не ми остава нищо друго освен да работя както мога над себе си. Едно от нещата, които бих искала е да съм здрава и красива и това не може да стои в необозримото бъдеще. Красотата както знаете не чака, а празниците идват един след друг и  стрелката на кантара неумолимо се накланя все по в дясно. Ужас! И понеже ми писна да съм все по – дебела, се надявам Господ да ми даде сила да устискам, да не се поддавам на изкушението и да мога да вървя напред, в тази посока.  Освен това тази година ставам на двайсе и десет и е време за крайни и отчаяни мерки и постигане и правене на всичко, от което съм се плашела или пък съм била безволева и съм го оставяла за утре. Аман!  Спирам, щото темата май много се проточи.

Пускам рецептата за тази мъчително червена и не чак толкова лоша салата, преди да съм забравила за какво всъщност ставаше на въпрос.

1IMG_6084

Салата с гречка и цвекло:

  • 1 ч. ч. сварена гречка
  • 1 глава цвекло, настъргано
  • 5 – 6 моркова, настъргани
  • 1 – 2 скилидки чесън
  • 2 – 3 стръка пресен лук
  • магданоз, който липсва на снимката
  • зехтин
  • сол
  • ябълков оцет, от който би следвало апетита да се намалява

Приготвяне: 

  1. В дълбока купа смесете гречката и всички зеленчуци.
  2. Овкусете със зехтин, сол и оцет. Понякога слагам балсамов оцет за да разчупя вкуса.

Следващият път ако не забравя да се претегля ще споделя дали съм отслабнала, след всичките салати и супи и т. н.

 

Advertisements