Яж си броколите и не му мисли

Posted on февруари 4, 2013

3


1IMG_6375


Миналата седмица беше ужасна! Всъщност едва ли бих могла да обясня всичко, но накратко за първи път усетих пренебрежение и видно лошо отношение от мъже само заради факта, че съм жена и съм по висшестояща от тях. Честно много не ми пука нито от Янко нито от други не идентифицирани мъжки субекти. Ала много се издразних  на откровеното им негативно отношение и то не към мен като човек или като индивид, а по скоро към факта, че съм жена.

Както и да е, може би много от вас са изпадали в подобни ситуации. Обаче аз се ядосах толкова много, а това определено не ми влияе добре. Та толкова много се ядосах, че от гняв всички мисли ми се изпариха от мозъка ми. По изпразнена не съм се чувствала. Бях вбесена и можех да ги набия. А как псувах, а как виках, оле майко. А колко цигари изпуших и колко бира изпих, това е направо друга тема.

Накрая стоях на спирката и крачех напред назад, като разгневен булдог ала Дисни, а през главата ми минаваха хиляди сценарии за продължението на нашите отношения с тези мъже. Съвсем случайно, погледа ми се спря на некролози, само на мъже (какво съвпадение)  на млади мъже. Съжалих, запитах се тези гневни мисли, тези хора ли позволявам да  вземат връх над мен, над доброто в мен, на мислите ми, над хубавите ми мисли и мечти за утрешния ден. И как ще премине живота ми? В роботизирана петдневна седмица или в постоянен стрес и пререкания с хора, които те мислят за по – нисш вид само защото си жена? Докога ще продължавам така?

1IMG_6355

На всичкото отгоре седя пред некролози. Тези хора също са имали мисли, чувства  планове, но един ден край. Нищо, бил си роб на няк’ви хора, без да остане време за тях. И това е! Каквото било, било, сега е нищо. Може ли да има нищо, абсолютно нищо. Възможно ли е да спреш да бъдеш? Това е по – лошо от колкото да има опасност да отидеш в ада. И ако няма нищо, тогава какво? Как искам да го прекарам този живот, с тези хора ли, в това състояние ли? Господи дай ми сили въпреки всичко да продължа да се боря и въпреки неволите и отчаянията да продължавам напред. Не искам да умира преди да съм се наснимала, преди да съм изпълнила плановете си. Не искам просто да спра да бъда, както сега. И сега дори е по – лошо от смъртта,  но се надявам и искрено вярвам, че един ден слънцето ще изгрее и над моята врата.

За това взех генерално решение, да си ям броколите и да не му мисля. Дето си вика кучетата си лаят кервана си върви. Нищо не трябва да ме изкарва от нерви и заради нищо друго освен моето семейство не бива да позволявам да ми побелява косата. Освен всичко останало, ако спазвам съветите на д-р Юлия, съм сигурна, че един по – добър ден ще настъпи скоро или поне ще устискам дотогава!🙂 хихихихиии. Доста дълго се обяснявах, докато стигна до броколите, имах нужда просто да си излея душата и да сложа края. Обещавам следващия пост да е много цветен!🙂

1IMG_6377

Рецептата за талиатели с броколи е от сайта COOSE YOU. Всеки може да избере пътя на здравословното хранене. Пак д-р Юлия ми го препоръча. Апропо, много интересна жена. От срещите с нея винаги излизам с интересни кулинарни знания и познания за живота въобще. Така, че ето го следващото ни предложение за здравословен живот:

1IMG_6375

Талиатели с броколи и лимон:

  • 300 гр талиатели от твърда пшеница
  • 5 ч. ч. броколи, цветчета (замразени или пресни)
  • ¼ ч. ч.  студено пресован зехтин
  • 10 скилидки чесън, нарязани на дребно
  • ½ ч. ч. пилешки бульон
  • настъргана кора на 1 лимон
  • сол и прясно смлян черен пипер
  • ¼ ч. ч. пармезан, аз доста често не слагам

Приготвяне:

  1. Сварете пастата според упътването на опаковката. 2 – 3 минути преди да махнете от огъня добавете броколите. Изцедете и оставете настрана.
  2. През това време в дулбок тиган загрейте мазнината. Сотирайте чесъна за 1 – 2 минути, колкото да си пусне аромата.
  3. Добавете бульона и оставете да заври. Нека ври докато течността се намали на половина.  Добавете пастата, броколите  и лимоновата кора и гответе докато се покрият със сос.  Посолете със сол и червен пипер и сервирайте. Преди да поднесете може да ги поръсите със пармезан.

1IMG_6375 1IMG_6378

Финално, каквото ще и да става спокойствието е най – важно. Биволски нерви и отстояване на правата и свободите, въпреки че спокойствието няма нищо общо с правата… Загубих се в тази цялата какфония на мислите и чувствата си. До скоро!

Маги