Цветно

Posted on февруари 6, 2013

4




Събота и неделя са едни от най – вдъхновяващите моменти в иначе простото ми и обикновено ежедневие. Седя си в малката соц кухня, надлежно изчистена само преди час и се наслаждавам на зимните слънчеви лъчи. Те галят лицето ми, изпаряват мозъка ми, в мен остава усещане за простор, за свобода. В средата на кухнята статив, срещу него подготвени за снимки цветя.

Била ли съм по щастлива, от тук и сега?! Това е нещото, което винаги съм искала. Простичко, малко, съвсем обикновено и непретенциозно щастие. Целият модел а кухнята се променя. Колко прекрасен е този статив и как греят тези цветя облени в слънчева светлина. Вяра и татко и тихо спят и единствено тракащите клюнове на гълъбите ме разсейват. Спокойствие, което се лее като река и изпълва същността ми.

1IMG_6463

Неделя, толкова ветровита, че може да те откъсне от земята и като листенце да те развее из сивите софийски квартали. Ала ние тръгваме за цветя. Малката топла ръчичка на Вяра стиска моята, върви до мен и крачи кротко. Отиваме на лов за цветя. Още от вчера сме обсъждали тази разходка и макар кротка, Вяра много се вълнува.

1IMG_6627

И така около 10 сутринта на този топъл, но доста ветровит февруарски ден пристигнахме на пазара. Купихме си всякакви цветенца. На Вяра даже и подариха един нещастен гербер, който тя веднага ощастливи с „обичаш ли ме не ме ли обичаш!“ 🙂 Двете заедно водехме разговори за цветята, за цветовете и небето, за вятъра самолетите и всичко останало. Скачахме и се смяхме, в един от онези моменти на безобразно щастие, че сме заедно. Радостта просто бликаше от нас.

1IMG_6601

Накрая се прибрахме по живо и здраво за да поснимаме цветята и нас си. Вяра за първи път беше оператор на моят Канон и искам да ви кажа, че има доста нестандартен поглед върху нещата. Чудя се дали не трябва да и подаря една малка детска камерка, с която да ми помага в снимките! После спахме прегърнати и усмихнати!

1IMG_6647

Така неусетно измина и тази събота и неделя. Като си помисля колко кратък беше този момент, а какви дълбоки следи остави в нас. Истина е, че животът ни е като мигване, просто трябва да съумееш да държиш очите си много широко отворени, за да не пропуснеш онзи малък и незначителен момент, който ще се превърне в един от онези дълбоки спомени, които ще те топлят цял живот.

1IMG_6556

Прекрасно нали?!

1IMG_6496

Ваша Маги!

Advertisements