Колкото и да мисля не знам как да започна. Направо – изминалата седмица беше ужасна. Като се замисля, нищо друго не ме разстрои повече от това да открия, че съм била лъгана, манипулирана и че хората са се възползвали от моята наивност и вяра в тях. След като се наревах (два дена!!!!!) ме обзе злоба и желание за мъст, а след известно време и омраза към самата мен, защото аз не съм такъв човек. Отдавна съм приела факта, че ми харесва да съм вятърничава и винаги да мисля, че във всеки един от нас има зрънце доброто, но след разкритията ми разбрах, че от това само страдам. Определени хора са се възползвали, точно от тази моя „позиция“ и това ме ядоса исках да си отмъстя, дори скроих план за отмъщение. Обаче най – смешното е, че смятам себе си за прекалено тъпа за да кроя подобни планове. Пък и да не съм, предпочитам да прекарвам времето си доста по позитивно и интересно. А и нямам опит в тия работи! 🙂 хахахааа
После, малко по – късно през седмицата се срещнах съвсем ненадейно с един приятел. Той ми каза „Момиче, разбираш ли, там е моята душа, само там мога да вирея аз. На над 2000 метра надморска височин. “ Запитах се, а аз къде вирея, къде е моето място? Ще дойде ли момента, когато ще се отърва от него? След това реших да не мисля, скътах нараненото си сърце и унизената си душа в най – дълбоките кътчета на моето АЗ и си зададох въпроса къде вирея аз. Не открих отговор, може би отговорите са много и различни всеки момент. Може би в един момент от живота си всеки ще извърви своите 2000 метра надморска височина и ще намери щастието си в слънчевите лъчи или ниската трева. За сега аз искам само жълта светлина, искам пролет искам да е бяло и на точки. Моето място е в следващите фотографии, а къде е вашето?
Вярвам, че нещата някой ден ще се наредят и вярвам, че въпреки всичко трябва да кътам в душата си моите 2000 метра надморска височина, за да ме топлят през сивата роботизирана седмица. Защото следващата събота и неделя са само на 5 дена разстояние, което не е чак толкова много нали? Просто един живот!
Маги
Кулинарни мисли и разни други неща 
Маги, наистина боли, когато разбереш, че хора на които вярваш са те лъгали, манипулирали и използвали. Обаче, си има и положителна страна, нали? В крайна сметка, подобни хора е добре да са вън от обкръжението ни, далеч от ежедневието ни. За отмъщение не знам, ама аз мисля че няма нужда – те така и така са достатъчно наказани, защото подобни хора никога не са истински удовлетворени, доволни или щастливи и все зяпат в чуждата паничка. Възползващите се от другите, съвсем добре съзнават, че в живота им липсва доста – талант, идеи, радост от малките неща (те обикновено не ги и забелязват)… Ето защо, искат или да смажат някой, който ги има, раздирани от злоба и завист или да го ограбят ( да му вземат идеите, да ограбят постиженията, да разрушат хармонията и тъй нататък).
Аз лично открих, че страшно ги уязвява, когато изобщо не показваш че са те наранили, а им се усмихваш иронично и продължаваш да им показваш, че си щастлива, въпреки тях.
Снимките ти са красиви и носят прекрасно настроение! Когато темата е друга и не си толкова разстроена, ще те питам някои неща във връзка с тях 🙂
Сърдечен поздрав, прегръдка и пожелание за усмивки, не за сълзи!
Лети, въпреки, че съм стресирана съм готова да отговоря на твоите въпроси. Поне снимките ме правят безобразно щастлива. Благодаря за подкрепата. 🙂
Светът е такъв, едни виреят на 2000 м височина, а други дори не се сещат, че има места по различни от това, на което са в момента. Не се познаваме, но от това, което прочетох съм убедена, че като отминат всички лоши емоции на твоето местенце винаги ще е пролет и и ще е бяло на точки, а тези кофти моменти ще са просто нещо като облачното време, има го, за да ни е по хубаво после като изгрее жълтата светлина. Намерила си го твоето местенце, просто в момента там е облачно. Усмивки.
Стеф, благодаря, не се познаваме и се надявам да ми разрешиш да те наричам така. 🙂
Има един вятър, който духа и ми издухва точките и облаците. Обаче после като задуха пак си имам пак точки, а няма облаци. Обичам точките, обичам слънцето, облаците само ме потискат. Благодаря за хубавите думи.
Много усмивки и точки от мен! 🙂
Маги
Здравей, Маги :)!
Въпреки, че постът е твой, докато го четях имах чувството, че аз съм го писала…
Ситуацията и при мен е леко „екстремна“, но аз съм такава от малка:
притежавам уникалната способност сама да си усложнявам живота, просто ако ми е лесно, няма да ми е интересно.
Старая се да търся винаги положителното, поуката от всичко, което се случва. Това е моята стратегия за оцеляване.
Мисля, че и при теб (след като отмине бурята на отмъщението, на болката => на негативните емоции) всичко ще бъде наред.
Ето и моето пожелание към теб:
един хубав, достатъчно продължителен, обилен пролетен дъжд в комбинация със слънчице, надничащо зад облаците и тогава …ще я видиш, нея –
ДЪГАТА!
А, като я видиш, вземи си апарата и опитай да уловиш мига.
Желая ти успех :)!
Здравей,
Днес след като прочетох поста ти на работа погледнах навън и наистина имаше дъга. Какво съвпадение. Стана ми толкова весело и леко. Сещаш ли се за онзи стар детски филм, в който главния герой беше минал под дъгата и беше станал момче (момиче не си спомням, но обратното). Прииска ми се и аз да изляза навън да тичам и накрая, все някога да мина под дъгата. 🙂
Да си призная вече не искам болки и разочарования и се отказах от отмъщение, има по – интересни неща за правене. Пък и живота е толкова кратък не искам да го пропилявам с това! 🙂
Благодаря за оптимизма и хубавите думи! Знам, е предстоят още много пролетни дъждове и красиви дъги!
Ще се радвам по – често да те виждам тук! 🙂
Маги
Привет отново :)!
Дъгата е хубаво нещо, аз лично се радвам всеки път като малко дете, когато успея да я зърна, пък било то и само за няколко секунди( в момента не се сещам за филма, но ако се спомниш поне част от заглавието, мога да го потърся да го изгледам).
Не знам за теб, но според мен именно кратките мигове на щастие, малките, но позитивни неща (не задължително скъпо струващи) са тези, които осмислят живота ни и ни карат да продължим по своя път напред и с усмивка 🙂
Имам си една малка традиция – да си събрим късметчета, които биват поднасяни с топлите напитки в някои от заведенията. Ето какъв късмет ми се падна веднъж:
„Когато времето е лошо – усмихвай се…“ 😉
Желая ти лека лека работа и спорна седмица,
Ива
Привет отново.
Ще гледам да си спомня как се казваше филма въпреки, че беше преди 100 години когато го гледах! Абсолютно съм съгласна за малките неща. Има моменти, в които се чувствам задушена, отегчена до немай къде да се срещам с хора, които са гневни, нервни, недоволни, които постоянно мислят, че ще ги измамиш. Сега знам няма как и трябва да търпя и да съм с тях, но когато се разделяме за мен това е като глътка въздух. Опитвам се да игнорирам тези техни черти, ама не ми се получава и понякога яко се депресирам и ядосвам.
Но животът е прекрасен, не се върти само около скъпите вещи. Когато ме обичат и аз обичам забравям всичко и съм щастлива заради слънцето, дъгата, дори малките цветенца и циганските каруци! 🙂
Ще го запомня този твой късмет! Вдъхновяващ е!
Хубава седмица и на теб!