87 може би?!

Posted on февруари 26, 2013

13


IMG_7050


Мили деца, малки и големи, мои мили деца! Знаете ли, че на този свят съществуват десетки баби Марии. Не, те са даже хиляди, а може би милиони. Всяко дете си има негова баба Мария и всяка баба Мария си има поне 2 – 3 деца, за които да се грижи и най – важното да разказва историите. Защото, мили деца, за бабите Марии историите са най – важното. Ама най важното!

Една от особеностите на баба Мария (ще пиша в единствено число, защото иначе редактора се побърква, а мен много ме дразнят червеничките подчертавки. Ето ги, пак са две!) е, че никога не можеш да разбереш на колко години е. Значи тя уж е на 87, а всъщност е на 86, а пък ги била започнала 87-те та за това в крайна сметка излиза, че е на 87. Обаче е много смешно когато излезе, че е на 85 обаче тя нарочно казва, че е на 87 защото 85 е лошо число, пък е започнала 86 и вече е края на годината, така че ги брой 87. Схващате ли? Аз честно да си призная, не. Най – лесния начин е да я питаш кога е родена, обаче опа казва ли се такова нещо, хората ще си помислят, че е много стара. За това най – лесния вариант е да не си вреш носа навсякъде и да приемеш за даденост това което ти се казва, а именно че твоята баба Мария е много стара на цели 88 години!

Друга интересна черта на баба Мария, е че винаги има от онези, безумни истории за любов, страдание и мъка. Ето една от тях.

Баба Мария била много малка, красива, крехкичка, болнавичка девойка. Русичка и с онези големи очи, в които веднага се гмуркаш  като в бездна, на дъното на която те очаква безсметно съкровище. Всъщност на дъното те очаква сърцето и. Имало едно време един момък, от онези снажни, добри герои с име Наско. Много ми се искаше да променя името, но в крайна сметка, всяка история си има своите герои, а в моята те са Мария и Наско.

Мария и Наско си били лика прилика, две души създадени за да бъдат заедно. На село къщите им били една до друга, ходели на полето заедно, прибирали се заедно. Понякога просто се скитали заедно, хванати за ръце, без да говорят, защото любовта няма нужда от думи. Отивали на една поляна, сред гората, събирали цвета, а след това Наско ги забождал  в плитката и. И там седели докато се стъмни и първо си говорели за формите на облаците, а лед това за пламъчетата на звездите. Зимните ни прекарвали ту в единия ту в други, седели пред камината и четели книги.

Ала Наско и Мария не се оженили. Ооооо, не! Случило се нещо много по страховито – война. Това била една от онези войни, за която човечеството ще говори докато съществува и в която риска да оцелееш без да участваш в нея е по – малък. И Наско станал войник. Баба Мария определя себе си като луда глава и станала медицинска сестра. Така с Наско пак били заедно. И колко е гадно във войната няма да ви описвам, а колко е гадно едно момиче на 17 да бъде изпратено на фронта, заедно с едно момче на 18, мога само да си представям. Обаче важното било, че са заедно и те пак били щастливи. Краят дошъл в един слънчев ден, когато при една бомбардировка Наско се изгубил и баба Мария не го видяла близо 40 години. За нея той бил мъртъв и след като преминала страданието, отчаянието, отказа от живот и дори самонаказанието, тя успяла да се ожени за един мним принц, който освен бедите, които и причинил и донесъл едни малки радости, които винаги ще я топлят.

Баба Мария прехвърляла 40 -те, когато на ескалатора в ЦУМ, срещнала онзи поглед и онази усмивка, която помнела от малка. Ах как се разтуптяло нейното сърце и как от щастие се насълзили очите и. Той е жив, важно е, че е жив и здрав. Нищо друго няма значение. Разминаха се леко и той я хвана за ръката и сякаш прошепна „ела с мен“. Сякаш този един безметежен миг се бе превърнал в цяла вечност. Тя още настръхва от допира му, от погледа в очите му и сякаш била готова да се съгласи, да захвърли всичко и да забрави всички. Ала точно в тази вечност видяла двете малки хлапета, които дърпали баща си и красива млада жена до него. Баба Мария пуснала ръката му и ескалатора продължил по своят път към нещастието. Една сълза се отронила от нея, от сърцето и и тя знаела, че от този момент нататък животът за нея е приключил. Едва ли каква ирония на съдбата, още 40 години всяка вечер да стиска снимката му и тайно да става отново млада и красива. Тогава щом луната изгрее тя става от коравото легло и отива при нейният Наско.

Любовта мили мои деца е като птичка. Тя каца на рамото един единствен път и тогава трябва да я хванеш. Но внимавайте, стискате ли я прекалено силно, сърчицето и се пръска от страх, а оставите ли я свободна, все някога тя излита и само един Господ знае дали ще се върне отново.

1IMG_7037

Ето за това обичам баба Мария – заради историите и заради това, че ги обичам. За това двете с Вяра много дълго търсихме някаква рецепта за кексчета. Искахме да и направим нещо специално. Обаче орис ли е това или съдба, пак се спряхме на една стара и изтъркана като есенна трева  рецепта за ванилови кексчета. Естествено от моят любим сайт joyofbaking.com. Направихме им глазура от сметана, защото тя е любима на баба Мария и се опитахме да ги украсим с розички и цветчета, които много не ни се получиха, но пък бяха направени с много любов и усилия да не ядем фондана преди да е станал на розички. Така се получи този вариант, а ето я и рецептата:

1IMG_7062

Ванилови кексчета:

  • 110 гр масло на стана температура
  • 130 гр кристална захар
  • 3 големи яйца
  • 1 ч л ванилов екстракт
  • кората на един лимон
  • 1 с. л. лимонов сок (по желание)
  • 200 гр пресято бяло брашно
  • 1 и 1/2 ч л бакпулвер
  • 1/4 ч л сол
  • 60 мл мляко

Приготвяне:

  1. Загрейте фурната на 180 градуса.
  2. В купа смесете брашното, солта, лимоновата кора, бакпулвера.
  3. В друга купа разбийте маслото и захарта до получаване на пухка крем. След това добавете яйцата – едно по едно. Добавете ванилията и пак разбийте. Не забравяйте да обирате, от време на време, страните на купата.
  4. Като използвате миксера на ниска скорост прибавете брашното, разделено на три части и млякото на две като ги редувате. Трябва да завършите с брашно.
  5. Разпределете кексчетата между 12 форми за мъфини и ги изпечете за около 15 – 20 минути или докато клечка за зъби излезе суха от средата.
  6. След като кексчетата изстинат можете да го украсите със сметана или т. н. buttercream, който много уважавам!🙂

1IMG_7058

И така нашата баба Мария остана очарована от кексчетата и каза, че били сочнинчки и пръхкави (дали това е правилната дума?!!!!!). Аз мисля, че украсата е това което пленява, въпреки че нашата не е нищо особено, а после съчетанието от аромат, вкус, усещане и емоции. Искам да ви кажа, че на старите хора понякога им трябва много малко – да си хапнат вкусно и да изслушаш историите им. А тези, които имат очи може и да ги видят!🙂

IMG_7050

Ваша Маги

Posted in: Uncategorized