Отвъд дъгата и рецепти от стари, жълти бабини тефтери


Този път постът не е мой, нито рецептите. Те принадлежат на Силвия, която ми писа по повод разказа за баба Мария. Рецептите, които аз направих същото са от тефтера на нейната баба. Аз няма да ги променям, а ще ги напиша така както ги намерих – автентични и с дух. Единственото, за което съжалявам е, че успях да изпълня  само две. Оставям ви в ръцете на Силвия. 🙂

Здравейте,

отдавна отскачам до Вашия блок да се порадвам на хубавите снимки и рецепти и да си открадна някоя идея за хапване също! 🙂
Днес се трогнах много от историята на баба Мария – може би защото и аз имам такава история в семейството си и почувствах необходимост да я споделя! Удивително е колко много си приличат всички истории за истинската вечна любов!

Моята история е за баба Мара(сигурно и тя е била Мария, но в съзнанието ми е остнала само така – баба Мара) Баба Мара беше съседка на моята баба Райна, нейна далечна леля, но всъщност най-добрата й приятелка, с която бяха почти на една и съща възраст. Много неща са преживели двете с моята баба – всъщност са били най-близкия човек една на друга повече от 60 г. – те буквално живееха заедно – или в къщата на едната или на другата, споделяха всичко – добро и лошо, най-съкровенните си мисли и желания. Баба Мара била крехко и болнаво, много бедно момиче – притиснати от безпаричието родителите й я пращали „да ходи овчарче“, дори когато вече била поотраснала мома и това не се смятало за много прилично. Докато пасяла селските стада баба Мара срещнала нейния любим – Ангел, също овчар, но единствен наследник на богат род. Родителите на момчето били крайно против баба Мара – не я харесвали, защото била дребна и слабичка, боледувала като дете и най-вече била бедна и нямала нищо като зестра! Родителите на момичето пък били против, просто защото съзнавали, че тази любов е невъзможна и смятали, че баба Мара само си „губи времето“ с някой, който никога няма да я поиска за жена! Младите не се предавали обаче  – врекли се един на друг и си обещали да се борят до края за да бъдат заедно. Ангел години наред настоявал и молил родителите си да му позволят да е с нея, баба Мара пък отблъсквала всички ухажори и отпратила няколко жениха! Двамата се виждали все така – тайно, навън, с хорските овце и единственото, което си позволявали били няколко невинни прегръдки и целувки и дори тази им близост била табу за онова време! Така минавало времето – Ангел ставал все по-нетърпелив – заплашвал, обвинявал родителите си – но те били непреклонни – не искали баба Мара за снаха – накрая Ангел решил да „открадне“ любимата си, но родители му го заплашили, че ще го изгонят от вкъщи заедно с невестата и че няма да има къде изобщо да живеят! Колкото и да му се искало на Ангел – нямало как да вземе момичето, което обича – не можел да я обрече да бъде бездомна и да я принуди да скита гладна по света. Родителите на баба Мара също губели търпение – тя упорито отказвала чужди предложения, в селото вече шушукали относно причината, накърнявало се достойнството на младото момиче, а годините си течали – баба Мара станала вече на 28 – преклонна възраст за неомъжена жена по онова време! Баба Мара се превърнала в бреме за семейството си – остарявала, а все още трябвало да я изхранват – братята й вече имали семейства и мястото и храната не достигали – започнали първо да й подмятат, а после и да настояват да се реши на брак! Притисната от всички страни баба Мара нямало къде да бяга – насила я омъжили за съпруга й. Него не го помня – според баба ми бил благ и мил човек, никога не й повишил тон, никога не я обидил, живеели мирно и тихо – имаха 2 деца, 4 внучета и 6 правнучета. Баба Мара обаче никога не го обикнала – приела го, зачитала го, уважавала го, но не го обичала. Ангел бил съкрушен – едва не посегнал на живота си, когато разбрал че тя вече принадлежи на друг – зарекал се пред родителите си, че щом не са я пожелали за снаха – никога няма да видят снаха и внуци в техния дом и удържал на обезщанието си – не поискал нито една жена, започнал да живее като отшелник, странял от всички, според баба ми дори не е поглеждал друга! След като се омъжила баба Мара спряла отношенията си с Ангел, дори не говорила повече с него – понякога двама се гледали тъжно отдалече и само до там – не било редно омъжена жена да говори с бившия си любим! Да мисли за него обаче баба Мара не спряла – всеки ден поне веднъж се сещала за него, преставяла си какъв щял да бъде живота им, ако им били разрешили да се заедно -единствения човек, който споделял болка й била моята баба – пред нея тя разкривала сърцето си и плачела често. Каквото й да казвала баба за утеха – не било достатъчно за баба Мара – тя повтаряла, че щастлива би могла да бъде само и единствено с Ангел и това щастие вече й е отнето. Родителите на Ангел си отишли от този свят без да видят продължение на рода си, имането им изчезнало с ТЕКЗС-то, Ангел живял също кратко и си отишъл само от този свят. Бабите остарели и се превърнали в стариците, които аз помня. Баба Мара почина първа – на смъртния й одър – моята баба беше до нея  – и сега звучат в ушите ми думите на баба: „Няма друга толкова силна любов! Отидох да видя Мара за последно, знаеш ли какво ми каза!? Райно – Ангел ме вика, ето го седи пред мен и ме  вика, разтворил си е ръцете да ме прегърне и ми казва – Айде пиле, от кога те чакам! – след което издъхна! В последния си миг не се сети за децата си, не се сети за внуците, нито за правнуците, сети се него! Голям грях е да разделиш хора, които се обичат толкова! Любовта е голямо щастие, когато я имаш, но е и огромно нещастие, когато не можеш да я имаш!“! Така свърша историята за моята баба Мара – тъжно и затрогващо! Просто исках да я напиша и да я споделя с някого – може би в памет на баба Мара, може би просто като преклонение пред такава любов! – благодаря ти(нали може на ти!?) че ми отдели време! Хубав ден и продължават да твориш такива красоти!
Поздрави

Силвия

1IMG_8847

Рецепти:

Гъсенички

Другото, което баба много често правеше бяха съвсем обикновенни домашни курабийки и тези гъсенички, които дядо си носеше с овцете на паша

  • 1 ч. свинска мас – (200 мл),
  • 1 ч.пудра захар,
  • 2-3 яйца,
  • есенция ванилия или настъргана кора от лимон,
  • 1 чл. сода, угасена в 2-3 лъж кис. мляко,
  • брашно колкото поеме(около 700 гр).

1IMG_8731

Размекнатата мас се разбива с миксер с 1 ч. пудра захар до побеляване. Добавят се яйцата, млякото със содата, есенциите и постепенно се замесва тесто.(Едно време баба е ползвала кристална захар – разбиваше като поставяше съда, в който разбива, в друг съд с топла вода). Тестото се оставя да престои малко на студено – около 20 мин в хладилник. Шприцоват се гъсенички в намазнена тава. Пекат се предварително загрята фурна – около 200 градуса. Накрая се поръсват с пудра захар- баба не го правеше, защото не е никак удобно да носиш сладки с пудра захар за из път!

1IMG_9163

Дърпана баница – пак много познато 

  • 2 яйца,
  • 1 ч.ч хладка вода,
  • 1 чл. сол,
  • 1 сл олио,
  • 1 сл. оцет,
  • брашно около 500-600 грама.

Брашното се пресява и се прави кладенче. Смесват се всички продукти без брашното и постепенно се добавят към брашното до гладко средно меко тесто. След което се правят 6 топки, всяка обилно се намазва с олио и се оставят покрити с кърпа за 20 минути да се отпусне тестото. След което баба първо точеше всяка топка, а после дърпаше с ръце до изтегляне на почти прозрачна кора. Поръсва с плънка, завива в намазнена тава и пече около 30 мин до златисто. Накрая вади баницата, поръсва със студена вода и завива с кърпа до омекване.

Плънката може да е само сирене и мазнина, сирене и спанак, сирене и лапад, сирене и лук, кисело зеле. Спанака, лапада и лука се задушват предварително с мазнина на тиган. Киселото зеле също – почти до готовност!

1IMG_9168

Благодаря Силве, че ме направи част от тази история. А тези уникални стари рецепти и на мен ми донесоха безкрайно удоволствие и събудиха хиляди спомени! 🙂 Благодаря ти още веднъж! 🙂
Ако и вие имате история и искате да я споделите, пишете ми на kulinarnimisli@gmail.com или във фейсбук. Всяка история заслужава да се разкаже, особено тази за баба Мария! 🙂
Маги
 
Advertisements

11 thoughts on “Отвъд дъгата и рецепти от стари, жълти бабини тефтери

Add yours

  1. По тази рецепта и аз правя гъсенички. Невероятни са!
    Отдавна не съм правила баница с домашни кори. Свикнахме на купешките, че става по-бързо, но вкусът е съвсем друг!
    Благодаря за споделената интересна история!
    Поздрави!

    1. Така е! Моят съпруг дори сподели, че не обичал баница с домашни кори от което аз получих шоконг. Както и да е, радвам се, че историята ти е харесала! 🙂

  2. Очите ми сълзят, но сърцето ми ликува – защото имам щастието да се радвам на любовта!
    Дано един ден хората осъзнаят своето и не се месят в чуждото, не е необходимо. Маги, сърдечно благодаря, че сподели, изпълни ми душата с тази публикация.
    А рецептите и снимките – чудесни са!
    Поздрави!

  3. И аз си плача тихичко и съм много благодарна за споделеното. Върна ме далече в миналото, когато около мен бяха най-близките ми, които се обичаха по този чист и естествен начин, който ми се струва, че вече го няма.

  4. Здравейте!
    За първи път попадам на блога Ви. Прекрасен е! Не знам как ми е убягнал досега, но определено ще го следя вече… 🙂 Има много интересни рецепти, част от тях съм опитвала, други – не, но предстои да опитам… 🙂 Снимките също са страхотни!
    Поздравявам Ви сърдечно за това, което правите!
    Много ме трогна историята, която сте публикували. Истории като тази са поредното доказателство, „че няма смърт – не може и да има…“ (както се казва в едно стихотворение на Борис Христов). Вярвам, че смъртта разделя хората само физически, но не и духовно.
    Освен това, ние винаги ще пазим паметта за нашите баби жива чрез техните рецепти и истории…

    1. Здравей и добре дошла! 🙂 Права си „няма смърт – не може и да има…” Много бих искала да имам още такива невероятни истории, които да публикувам за всички вас! 🙂

  5. Случайно попаднах на старите ,бабини рецепти . Правя гъсеничките, но понякога точа тестото тънко и с формички изрязвам бисквитки / така ги харесва внукът ми ,стават също като купешките бисквитки / и вместо сода бикарбонат слагам амонячна сода ,а преди печене мажа с разбито яйце за гланц . Стават пресрасни ,хрупкави и трайни а пък за количество да не говорим -около 140 броя .Евтино ,вкусно и стига за цялото семейство . Опитайте и вие – трябват само 3 бр. яйца ;2 бр. амонячна сода;1 чаена чаша захар кристал;125 гр. краве масло или свинска маз /аз ги правя със свинска маз/ и брашно за месене- пекът се на 200-220 градуса до зачервявяне .

  6. курабийките са много хубави може спокойно да ги направите само добавих малко обикновена захар и увеличих 200 гр к.мляко

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: