Лилаво – желе от люляков цвят

Posted on април 28, 2013

9




Искам да ви представя моята малка лилава цветна импресия. От миналата година чакам люляка да цъфне, а тази година за малко да го изпусна. Просто толкова бързо се стопли и не разбрах кога всичко започна да се случва. Може би така става със всичко и с живота, тъкмо започнеш да го живееш и той свършва. 

1IMG_0333

Защо съм мрачна ще ме попитате? Истината е, че нямам никакво основания да бъда. Последните дни бяха изпълнени с емоции и силни чувства на омраза и любов, изпълнен дълг, задоволеност. Щастието много бързо преминаваше в нещастие и обратното. За един миг презирах съществуването си и той сякаш трая цяла вечност, без движения без смяна на цветовете. Ала след това, когато стрелката се премести с един следващ миг напред разбрах, че всъщност съм ужасно щастлива и обичам това да съм такава. Цветовете започнаха да се въртят около мен като спирала от неизброени емоции, вкусове и аромати.  Натисках копчето на спусъка толкова много пъти, търсих бялото навсякъде, изпробвах неща които не съм и мислила. И най – важното срещнах приятели за чието съществуване не съм и подозирала и те всички се превърнаха в цветна дъга. Този миг се задържа доста по – дълго, от предходния слава богу. Но и на този миг идва края, а като във всеки край на нещо хубаво, в мен се заражда страха от престоящото. 

1IMG_0335

Майка ми казва да гледам ден да мине друг да дойде, но аз по този начин имам чувство, че живота се изнизва между пръстите ми като пясък. И в един момент се опитвам да остана неподвижна, но целия свят започва да се върти и в мен пак избиват същите чувства и същите емоции. Пак почвам да мразя, а след това да обичам безпощадно и искам да се отърва от първото, но знам за сега е невъзможно. Искрено се надявам този момент да отмине отново като миг и дано да не продължава още много години. Понякога успявам да изгоня омразата, да я изхвърля, като чувал развалени картофи, но друг път имам чувство, че точно тогава тя се връща с пълна сила, сякаш да ми даде урок. Знам, че трябва да разкарам дразнителя, но за сега не ми стиска и не съм намерила нещо по подходящо!  Друг път си мисля, че точно заради тези чувства успявам да направя много неща, ако това разбира се не е само една голяма заблуда. 

1IMG_0346

Такива са лилавите ми емоции малко тъжни, но и много щастливи. Някой беше казал, че истинското щастие е отсъствието на такова, но не съм сигурна. За мен истинското щастие започва с буквата В минава през К за да се превърне в едно голямо и безметежно С и всички здраво оплетени в лилави цветове. И накрая разбира се с аромат на люляк и дъх на пролет запечатан в буркан. Сега е момента! 🙂

1IMG_0338

Люляково желе, адаптирано от almondcorner.blogspot.com

  • 100 гр цвят от люляк – планински, добре почистен и измит
  • 500 мл вода
  • 300 гр кристална захар
  • 30 гр пектин
  • сок от 1 лимон

1IMG_0344

Приготвяне:

  1. Поставете цветовете в пластмасова купа с капак.
  2. Загрейте водата на котлона докато кипне. Прибавете я към цветовете, добавете лимона, покрийте с капак и изчакайте 1 час.
  3. Прецедете сместа в тенджерка и я поставете на котлона. Добавете захарта и пектина. Варете около 5 мин до получаване на желаната гъстота. Аз лично предпочитам по рядко. 
  4. Разсипете желето в малки бурканчета и консумирайте когато изстине или оставете за есента. 

1IMG_0350

Цвета се загубва, но пък остава аромата и топлината на пролетното слънце, съхранени в малко бурканче. Пазете го като злато, като очите си, като мечтите си, като любовта си, защото освен пролет ще запечатате и част от себе си, от мислите си от Азът си. Това което сте или сте били е без значение, пред това какви ще бъдете. Пролетта може да продължи вечно, стига да можем да я съхраним – в красотата на нашите животни. 

И последни думи. Този пост не ми е най – депресивния, подготвям един за мизерия, алкохол, секс и насилие и рецепта с шоколад, която е супер адиктив. 🙂 хахахааа Звучи извратено и такова предвиждам да е! 🙂

1IMG_0326

Хайде до скоро! 🙂

 

Advertisements