Бонбони за щастие

Posted on юни 23, 2013

12




Случка 1: Повече от две седмици живея в абсолютен стрес и паника, пуша по една кутия цигари, а мозъкът ми се блъска в черепа и не може да излезе от там за да намери решение на проблемите, които така или иначе не зависят от мен. Естествено, по закона на Мърфи, когато нещата уж се пооправят или поне така изглежда, всичко се сгромолясва. И пак скандали, телефони разговори, обвинения, а после дъжд, пътуване в трамвая на обречените. Истина е, когато казват, че накрая свикваш и претръпваш. А казах ли ви, че много плаках, естествено само на вас казвам, защото иначе никой друг не трябва да знае и да вижда слабостите на една „царица“. В края на третата седмица явно си бях облякла непукизма. Обади ми се една леля от Русе по телефона, която в прав текст ме обвини в:

  • контрабанда
  • укриване на стока
  • лъжа
  • кражба
  • изнудване
  • некоректност

и която ме заплаши, че щяла да се постарае всички да разберат каква долна гнида съм. След като изслушах с трепетно сърце този монолог и казах, учудващо спокойно за мен, да не си хаби думите и да ми се обади когато се успокои, което явно още повече я влуди и обвиненията се засипаха, отново с шеметна сила, а аз просто и казах „Дочуване!“  Тогава един колега да го наречем, с който се видях за първи и последен път най – вероятно и на, който разказах за горните събития ми каза „Никога не си и помисляй да живееш с чувство на вина. Това е най – лошото нещо, което можеш да направиш за себе си“. И не е ли прав ми кажете?! А аз живях повече от две седмици ста чувство.

Питах защо  не мога да съм щастлива, какво ми пречи! За бога, та аз имам всичко което ми е необходимо за да съм щастлива и защо в крайна сметка не ми се получава?! Защо не се получава и на хората от обречения трамвай, те са още по нещастни и от мен, аз поне имам мигове на проблясъци. Търся вината в парите, в работата, в липсата на време, но знаете ли всичко това са оправдания. Истината е, че трябва да се борим за да сме щастливи. Без да осъзнавам тези думи и в много голяма тревога аз си казах – от сега нататък, всяко едно подобно нещо, което ми се случва ще е едно предизвикателство да свърша всичко навреме и в уречения час без тревога и с ясно съзнание какво правя. Водих преговори с различни компании и мисля, че намерих тази, която ще ми свърши най – добра работа и, която няма да ми носи главоболия. И да не се хваля, обаче за сега нещата ми се получиха много добре и се справих с първите три предизвикателства.

1IMG_3244

Случка 2. Спираме се да гледаме едни котета по пътя от яслата до вкъщи. Котетата са много симпатични, жълти и бели, черни и шарени. Едното сме го кръстили Ани. Вяра и Митко клякат до една кола и се опитват да ги подмамят, а ние с Юлето си говорим разни работи. Изведнъж от храсталака изкача една старица с четири зъба. Типично в стил „Песен за огън и лед“ можем да я наречем Четири Зъба. И така Четири Зъба започва да води следния монолог.

– Ох как сте?! – не чака отговор, а ни показва съчки, които е събрала. – Аз дойдох малко да изчистя на котетата, да не си набодат крачетата. И те горките нещастни, майка им умря и сега един бял котарак се навърта тука…. – цъка – Може ли човек да го разбере баща ли им е що ли е?! – Отваря торбата. – Виж купила съм храна, идвам да им давам да ядат. – Цялата торба е пълна с Wiskas. – Много са ви сладки дечицата, аз живея ей в оня високия блок до „Първановия“, на третия етаж и всеки ден идвам. На колко годинки са ви децата, а живи и здрави да са. А кое число са?! – Аз силно се колебая дали да отговоря и казвам 11. – Аз защото и с номерология се занимавам, държа мозъкът си буден, може да съм стара но не съм изкуфяла. Тююуу 11 е много хубаво число. Те са енергийни донори, много упорити. И внучка ми Виктория – не запомних второто – има 3 ресторанта на НДК – то и тя е 11, много упорита и си държи на своето. Тя вече е на 40, тоз я иска и оня я иска ама Виктория никога няма да се ожени, щото се заради парите я били искали. Ами момченцето кое число е?! – Юлия обяснява, че е 29. – Леле и то 11. ЕНЕРГИЙНИ ДОНОРИ ЗАПОМНЕТЕ. 11 и 11 никога не трябва да се събират заедно, щото едната 11 изсмуква силите на другата. Казвам ви го да знаете ако ако доведе момиче 11, много трябва да го пазите. Аз дойдох от Русе, бях оперна певица. Спечелих национално състезание по оперно пеене и сега живея в оня блок до „Първановия“. Разведох се като млада щото в леглото го сварих със секретарката и сама отгледах 2 дъщери 4 внука и 4 правнука. Та тогава всички финалисти са ги водили в чужбина, ама нея година имаше среща с Георги Димитров. И с него се срещах. – Аз вече едва се сдържам да не се разсмея, а другарката ми е сащисана. – И да запомните аз живея в ей оня блок, а Виктория никога няма да има деца, щото все за парите гледа!

Случка 3: Спечелила съм 6 долара в dreamstime.com. Цели 6 долара, сега трябва да се чудя къде да ги похарча!!!! :)))))))))

1IMG_3246

Случка 4: „Политика и морал – ха това са две несъвместими неща“, ми обяснява един чичка, които по принцип ме дразни, защото е нахален, а аз си мисля, че ние сме на това дередже именно за това, защото сме много умни и на нас цялата картинка ни е ясна. Политиците са крадливи и толкоз, а ние с политика не можем да се занимаваме ще си седим мирно и кротко у дома и ще гледаме Бтв-то с турските му сериалчета, ще цъкаме с език и ще клатим глава. Понякога ще оправдаваме едните, друг път другите, но след 2-рата ракия има ли значение въобще нещо?! Припомням си едно изречение от Платон: „Хора, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци.“ и още едно „Честта се състои в това, да се стремим към най-доброто и да подобряваме най-лошото така, като че ли то може да стане съвършено.“ То бива нахалство, то бива безочие и наглост, никакъв морал, нищо! До кога?! Оправдаваме ли ги?! Кажете ми кой по дяволите гласува за Серго и компания?! Как е възможно пожарникари, милиционери, хора без грам трудов стаж, подсъдими, хора срещу, които има повдигнати сериозни обвинения и съмнения за злоупотреби и корупция, хора без образование да управляват тази държава?! На вас харесва ли ви положението в което се намирате?! Ами ако отговорът е не, защо не сте по площадите?! Фразата, която съм чувала не веднъж и два пъти „той краде, ама ще краде и за нас“ просто трябва да бъде делийтната. Имаме нужда от нови хора и тези хора са по площадите, те с тези които искат промяната, моля ви следващият път гласувайте за тях!

Случка 5: Красна поляна е магичен квартал, в него се вплитат новото и старото, сблъскват се култури и етноси, възгледи и убеждения. Сутрин можеш да избягаш до млекомата за да си направи собствено кисело мляко, да послушаш птичките как пеят. Тук има цели рояци от птички и от комари. Вечер можеш да слушаш ехото от циганските сватби. Имаме си и био магазинче, което ме вдъхновява и винаги когато отида срещам интересни хора, с които се заприказваме за храна и рецепти и обменяме идеи. Следващата ми рецепта е вдъхновена от тях. Знаете ли, че суровото какао има много интересни свойства. Освен, че притъпява глада, то носи и щастие. Ето пак се върнахме на щастието. Какво е то? Според „Уикипедия“ :Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост. Антиподът на щастието се явява нещастието. Според философа Фридрих Ницше(1844-1900), истинското щастие е неделимо от инстинктите, стига животът да е във възход.[1] Когато е щастлив, човек често се смее.

Щастието осмисля живота ни, придава му реалност, без него всичко е привидно, без същност. Според една сентенция да си щастлив значи да си докоснат и воден от Бога. Затова Щастието е свързано със смисъла на живота. Това, което е противоположно на щастието е страданието.

А суровото какао съдържа  фенилетиламин – или вещество на щастието, разбирайте любовта, което се отделя в организма дори и при малки деца при силни емоци и вълнения (щастливи емоции и вълнения). Съдържа и куп други вещества, които са естествени антидепресанти и спомагат за по – лесно преодоляване на стреса. За това запомнете, винаги в джоба носете пакетче със сурови какаови зърна.

Моите бонбонки имат термична обработка, а при нея част от полезните вещества в какаото се губят. Все пак ги нарекох бонбони за щастие, защото за първи път ги приготвих в доста труден за мен момент и тяхното малко производства ми донесе мимолетна удовлетвореност и щастие. Знаете ли, имайки предвид, случка 1 най – лесното нещо което човек може да си помисли е, че ще напусне, ще се предаде. Ще каже майната му, а после ще пляска с ръце защото без пари не може, за жалост. Това си го помислих и аз за момент, когато ми се обадиха от една компания да участвам в рекламите им кампании като фотограф. Но от такива малки аматьорчета като мен, големите риби явно бързо се отказват. Така и не ми се обадиха повече. Получи се същото като с кексчетата и като с много други неща. Само мечти. Една жена ми се обади да и направя кексчета, а аз и казах че за жалост нямам врем за тези неща на този етап. Истината е, че тази поръчка щеше да ме направи много щастлива имах само нужда от едно „Не се отказвай, ще се справиш“, вместо „Помисли си много добре дали си заслужава да се занимаваш с подобни неща!“ Е явно от мен няма да излезе нищо от всички тези неща, които обичам да правя и за това не ги правих доста дълго време, но поне мога да не се предавам и да приема предизвикателството от 8 до 5, така че да ми е по – лесно поне тогава. А да и да си ям бонбоните за щастие.

И друго искам да ви кажа. Ако искате да направите някой щастлив го подкрепете, не му казвайте“ Внимавай ще паднеш“, а му кажете „браво, справяш се много добре“. Ние нямаме нужда от бонбони, ат антидепресанти, от алкохол и цигари, ние просто имаме нужда да прочетете нашите постове, да ни окуражете, да вярвате в нас и поне веднъж да не ни питате колко струва всичко това. И да вярвате, че ние можем! Ние всички нямаме нужда от бонбони, ние имаме нужда от подкрепа и вяра.

1IMG_2472

Бонбони за щастие: 

  •  50 гр олио, можете да използвате от орехи например
  • 1/2 ч. ч. вода
  • 140 гр брашно от киноа
  • 100 – 150 гр захар, кафява мусковадо
  • 50 гр сурово какао
  • 1 опаковка бакпулвер
  • 1/4 ч. л. со
  • пудра захар за поръсване или още какао

Приготвяне:

  • Покрийте голяма тава с хартия за печене и загрейте фурната на 200 градуса.
  • В купа смесете всички сухи съставки.
  • Добавете олиото и водата докато се получи тесто. Ако е необходимо добавете още малко вода. Тестото е лепнещо, но това е в реда на нещата.
  • С влажни ръце оформете топки от тестото, подредете ги в тавата и печете около 10 мин. Можете да ги печете и по малкко време за да запазите мокра сърцевината им например 6 – 7 мин.
  • След като изстинат поръсете с какао или пудра захар.

1IMG_2475

 

„Знаете ли, хубавото на добрата храна е, че събира хората заедно. Стопля ги отвътре и ги прави щастливи…“

Маги

Advertisements