Гаспачо – за и против

Posted on август 22, 2013

8




Това не е моята рецепта, не е и моят вкус. Нека да ви обясня защо е така. 

Когато бях малка имахме вила, в едно селце на 3 км от Нови пазар. Ходихме до там много често с колелета, а и пеша. Баба и дядо, с нашата неотлъчна помощ гледаха по около 600 корена домати. Големи, сочни, червени домати, с невероятен аромат и вкус. Едно от най – големите ни удоволствия с брат ми. И да не си помислите, че не сме помагали, а не! Скъсвахме се от бачкане. За това може би, когато баба набереше първите домати… Беше пир. 

1IMG_6119

С една голяма кофа, сядахме на стълбището за втория етаж и голямото ядене започваше! Докато не свършиха доматите в кофата, докато на блузките ни не се появиха поне дузина петна, докато не почнеха да ни лепнат ръцете и устните ни се омазваха целите! Ах какво пиршество само! Можете ли да си представите – две деца и цяла кофа домати! Всяка година, по няколко пъти, докато баба ни  почина, нашите изоставиха вилата, а аз заминах за София. Честно това сега ми се струва ужасно, вярвала ли съм някога, че ще копнея за всички несгоди на селския труженик и така отчаяно ще искам отново да се върна на село и аз да стана новата баба Магда! Абсурдно, а сега изключително тъжно. 

Освен всичко останало баба правеше най – невероятното козе сирене. Харесваше ми твърдо и солено, добре, ама много добре узряло. Веднъж с батко пък, бяхме много гладни. Влязохме в онази голяма градина, откъснахме по един домат, корнишонче и пиперка. Явно сме ги мили, не си спомням. Напълнихме пиперките с онова великолепно сирене и ядохме просто ей така, говорейки си небивалици. 

И още нещо, едно от любимите ми неща е да изпия сока от онази безумно просто салата, която мама и баба приготвяха всяко лято – домати, краставици, лук, много магданоз, печени чушки. За мен това е един от вкусовете на лятото, за които копнея всяка зима, които чакам с нетърпение. Ако някой ми каже лято, за мен означава сок от салата! Уникално!

Е разбирате ли ме сега, защо не ми харесва гаспачото! Не?! Ами не ми харесва онзи хлебен вкус, очаквах по – скоро нещо като соса от салатата. За втори път правя такова чудо. Първия път беше по инициатива на брат ми, защото той беше кулинара в семейството. И тогава не ми хареса. Сега реших да пробвам втори път и пак дупка. Обаче трябва да ви призная, че ако му натрошите малко сиренце и добавите босилек, нещата леко се променят и може би такива като мене биха се замислили преди да му кажат абсолютно и категорично НЕ! И още две неща за признаване:

  1. Нашия таратор, като лятна супа е много по добър. Аз не съм човек, който обича таратора. Явно летните супи не са за мен. 
  2. Доматен сок с водка в НАПРАВО ВЪРХА! 🙂

1IMG_6124

И все пак ето я и рецептата:

  • 6 домата
  • 2 по – малки краставички или една по – голяма
  • 1-2 скилидки чесън
  • 1 глава лук
  • 1 пиперка, чевена
  • 1 – 2 филии хляб
  • Сол и пипер и Табаско сос
  • 3 с. л. студено пресован зехтин
  • 1 ч. л. балсамов оцет
  • малко козе сирене
  • няколко стръка босилек

Приготвяне:

  1. Сложете нарязаните домати, краставиците, лука, чесъна, пиперката в робота и пасирайте всичко. За да няма люспи можете да обелите доматите.
  2. Добавете и предварително накиснатите във вода филийки хляб и добре отцедени и отново пасирайте.
  3. Подправете зехтин, сол и пипер, няколко капки сос Табаско, балсамовия оцет. Разбъркайте. 
  4. Преди сервиране поръсете със сирене и босилек. Можете да добавите и кротони. 

Следващият път ще пробвам без хляб, с ягоди, диня, череши и каквото още се сетя. Не мога да му кажа абсолютно не. За Бога вижте колко е фотогенично! 🙂

1IMG_6120

 

Advertisements
Posted in: Супички