Ваканция Франция – или едно пътуване насам и натам

Posted on септември 6, 2013

14


1IMG_6846


Винаги съм искала да напиша това заглавие „Ваканция във Франция“. Обаче не е това, в интерес на истината беше ваканция  тип „бягство от затвора“. И двамата със Стефан имахме такава огромна нужда да се разкараме от тук.  Аз бях толкова разстроена от някои неща, че не спирах да рева, където намеря и да пиша депресивни постове. Още не съм се успокоила, косата ми побеля и пожелах толкова пъти да избягам, но от страх просто продължавам да си седя на дупето. Страх защото не знам какво мога да правя. Просто избягах, хванахме влака и поехме накъдето ни видят очите. Яко нали и не във Франция, а в нашата родна България, където има места, които смайват човека. Жалко, че много рядко се сещаме за тях погълнати от стремежите си за величие… Според Стефан това било най – яката ни ваканция!

1IMG_6277

1IMG_6297

1IMG_6307

1IMG_6328

1IMG_6340

1IMG_6469

1IMG_6498

1IMG_6517

1IMG_6532

1IMG_6537

1IMG_6600

1IMG_6621

1IMG_6627

После с градския транспорт поехме към китното село Баня! По пътя ни се наложи да пътуваме в херметически затворен автобус, без отварящи се прозорци. Температурата вътре беше поне 50 градуса, а може и повече. Хората са принудени да пътуват с такива автобуси всеки ден от Пазарджик по селата. Нечовешко е, още един красив пример за  безобразията на управляващите и за търпението на народа. За това посвещавам първата си снимка, на жертвите на пазарджишките автобуси на смъртта.

1IMG_6650

Малко трудно се поема нататък, но искам да ви кажа, че е вярно, че най – хубаво е там където са приятелите ти и че не местата, а хората с които си там ги правят привлекателни. На никой не му се тръгваше от това малко невероятно селце -красива природа, минерални извори и приятели! Бях толкова щастлива. Там станах на 30, като си помисля това сигурно е най – якото място да станеш на 30. Имах чудна торта облепена с мои снимки и най – невероятния подарък – чаша Canon EF 24 – 105 mm f/4.0 L USM. Имаше кулинарни творби – зелника на баба Тони просто беше убийствен, а пържолите на Пепи разкошни. Изведнъж в нас се преплетоха миналото и традициите с новото и модерното, с бъдещето и младите.  Ние всички живяхме заедно, хора от поне 3 – 4 поколения и най – важното бяхме щастливи заедно. Толкова щастливи, че накрая се наложи да си поплачем при раздялата!

1IMG_6759 1IMG_6838 1IMG_6843 1IMG_6846 1IMG_6857 1IMG_6870 1IMG_6872 1IMG_6877 1IMG_6885 1IMG_6889 1IMG_6928

 

IMG_6875 IMG_6874 IMG_6861

 

IMG_6832 IMG_6825 IMG_6818

 

IMG_6766 IMG_6760 IMG_6711

 

Ех за такива моменти живеем, нали?!