Винаги съм искала да напиша това заглавие „Ваканция във Франция“. Обаче не е това, в интерес на истината беше ваканция тип „бягство от затвора“. И двамата със Стефан имахме такава огромна нужда да се разкараме от тук. Аз бях толкова разстроена от някои неща, че не спирах да рева, където намеря и да пиша депресивни постове. Още не съм се успокоила, косата ми побеля и пожелах толкова пъти да избягам, но от страх просто продължавам да си седя на дупето. Страх защото не знам какво мога да правя. Просто избягах, хванахме влака и поехме накъдето ни видят очите. Яко нали и не във Франция, а в нашата родна България, където има места, които смайват човека. Жалко, че много рядко се сещаме за тях погълнати от стремежите си за величие… Според Стефан това било най – яката ни ваканция!
После с градския транспорт поехме към китното село Баня! По пътя ни се наложи да пътуваме в херметически затворен автобус, без отварящи се прозорци. Температурата вътре беше поне 50 градуса, а може и повече. Хората са принудени да пътуват с такива автобуси всеки ден от Пазарджик по селата. Нечовешко е, още един красив пример за безобразията на управляващите и за търпението на народа. За това посвещавам първата си снимка, на жертвите на пазарджишките автобуси на смъртта.
Малко трудно се поема нататък, но искам да ви кажа, че е вярно, че най – хубаво е там където са приятелите ти и че не местата, а хората с които си там ги правят привлекателни. На никой не му се тръгваше от това малко невероятно селце -красива природа, минерални извори и приятели! Бях толкова щастлива. Там станах на 30, като си помисля това сигурно е най – якото място да станеш на 30. Имах чудна торта облепена с мои снимки и най – невероятния подарък – чаша Canon EF 24 – 105 mm f/4.0 L USM. Имаше кулинарни творби – зелника на баба Тони просто беше убийствен, а пържолите на Пепи разкошни. Изведнъж в нас се преплетоха миналото и традициите с новото и модерното, с бъдещето и младите. Ние всички живяхме заедно, хора от поне 3 – 4 поколения и най – важното бяхме щастливи заедно. Толкова щастливи, че накрая се наложи да си поплачем при раздялата!
Ех за такива моменти живеем, нали?!
Кулинарни мисли и разни други неща 
Точно за такива, точно с любимите хора и точно в България. Това чакам и аз след няколко дни… Браво, Маги, най-добрия избор за ваканция си направила, никаква Франция не ти трябва. 😉
И честит рожден ден! Бъди здрава, много обичана, много вдъхновена и нека усмивката от тези снимки винаги грее на лицето ти!
Поздрави от мен и усмихнат ден! 🙂
Благодаря Гери за поздравленията! Ще те чакаме с нетърпение да се прибереш у дома! 🙂
Прекрасни снимки, чудесни мигове и много усмивки!
Какво му трябва на човек, освен приятели!
Прегръдка и да спреш да ревеш!!!!!
Гуш и на Вяра!
Дани, това с реването не мога да го спра, но понякога се правя на силна и се опитвам да не го правя. Е не ми се получава,ама се надявам някой ден да стане!
И Вяра ти праща поздрави! 🙂
Маги, спря ми дъха с тези невероятни снимки от Родината!!!
Благодаря Веси! 🙂
Точно за такива мигове си струва всичко-никаква Франция не ти трябва. Само хубава компания от близки и приятели и поне една причина да се усмихваш;)
Чудни снимки!
🙂
Повече ваканция трябва, да направиш още снимки!!! А, и на Станчев тениската разбива :)))
Ох още не съм приключила със снимките има още много, портрети и какво ли не! А Стефан е всеизвестен с тениските си! 🙂
Прекрасна ваканця.
Жива и здрава! Сияеща от щастие!
Благодаря Дора! 🙂 И ти също! 🙂
Прекрасен празник си изживяла, Маги! Тази огромна слънчева усмивка и искрящи от радост очи, понякога си заслужават много или малкото сълзи преди това. Чашата е невероятна! Усмивки,
повечко през делниците и безкрайно много по празниците!
Благодаря ти! 🙂