56 нюанса синьо и честит рожден ден

Posted on октомври 7, 2013

11




Със Стефан изживяхме тройно критична изминала седмица. Работа, съчетано с гледане на Вяра, ходене по мъките за изследвания и щуротии. И като цяло аз много се ядосах. И ще питате защо нали?! Ами защото уважаеми Дами и Господа, ми писна да ме лъжат, да ми замазват очите с още по – голяма помия и да ми казват, колко добре живея… И положението в което бяхме миналата седмица и предходните два месеца и в което днес изпаднах ме нервира. Как е възможно детето ти уж да е записано в детска градина, а да не може да тръгне от септември месец, което означава изследвания наново, най – малкото. А най – многото е, че от края на юли, когато яслата ни би шута баби и дядовци правят всевъзможни комбинации само и само да има кой да я гледа. Ами ако нямаше баби и дядовци?!  В допълнение защо детските заведения си правят каквото си искат и гледат на нас родителите като на спестовни касички?! Не ме дразни факта, че трябва да давам пари, дразни ме факта че ме изнудват, като използват детето ми и всичко това става с участието и знанието на държавата. И после тази държава иска да има деца?! Моля?! По – голяма смешка не бях чувала!!! Ами няма да има деца, докато няма наистина някакви облекчения за родителите, по – големи от плащането на половин детска такса в градините, няма да има деца! Както и няма да има деца, докато не накарате работодателите да гледат на родителите като на светлото бъдеще, а не като на прокажени. Няма да има деца и докато не се вдигнат доходите и частните детски градини не станат достъпни за всички или поне направите така, че да има конкуренция между тях и избор за всеки родител.

Сигурно и вие се дразните на такива и ред друг неща, на неработещата ни държава и на всекидневните смешки, които ни заливат от телевизора. И се питате какво ще правим, ами истината е една. Протестирайте. Не чакайте докато сметките ви за ток станат непоносими. Протестирайте сега. Будете смели, бъдещето е в нашите ръце. Излезте на площадите и не се примирявайте. Представяте ли си това може да е новобългарската революция. Ние пишем историята!

3IMG_8643

Но дните ми не са чак толкова лоши, въпреки пречките в работа, седенето в къщи беше ЯКОООООО. С Вяра се забавлявахме супер много, направихме яки снимки! Този път много си ги харесвам. Освен това, някак неусетно станало 6-ти октомври. На тази светла дата блога Кулинарни мисли става на 4 години! У-Р-ААА. Чудех се с какво да ви почерпя и реши да ви открия тайната на моите нови сини дъски, които съм сигурна, всички харесвате.

1IMG_8619

Дъските са рециклирано пале, така да се каже. След като палето беше нарязано на дъски от по около 80 см, започна якото шлайфане с шкурка, но резултата си заслужаваше. Дървото наистина е благороден материал. Докато работиш с него под ръцете си го усещаш живо. То наистина заслужава най – доброто от нас, за това аз му подарих Белинка – екстериорни лакове на водна основа. За да добия този наситен прекрасен цвят, първата ръка я направих с лак 28-ми номер – старо дърво, а след това отгоре положих лак 72-ри номер – санторини синьо. Останах очарована от това колко лесно се работи и как добре се справям. Всичко ми напомня на морето и на вълните. Исках дълбок син цвят, шеметен, като океан. Мисля, че го постигнах.

1IMG_8552

сладоледа, който от известно време размятам във фейсбука е всъщност направен по рецептата за НАЙ – ВЪРХОВНИЯ ШОКОЛАДОВ СЛАДОЛЕД. Този път обаче, шоколада е заменен с бял, няма кафе и има добавени 150 грама пасирани малини. Ако не друго, очарована съм от начина да направя як крем на детето си толкова бързо. Шоколадов или малинов, ммммммммм.

1IMG_8536

Няма да пиша рецепта, оставям Ви да експериментирате и отивам да си поемам родителските задължения – обещах на Вяра да играем на топка. 🙂

1IMG_8546

Advertisements